Манфред: Разлика между версии

 

==Родители и ранно управление==

Роден е във Веноза, Италия през 1232. Според хроникьори-съвременници на родителите му, "confirmatio matrimonii in articulo mortis" („свадбена церемония в момента на смъртта”) се е състояла между двамата докато майка му е била на смъртно легло. Бракът изглежда е бил по настояване на Бианка, дългогодишна наложница на императора, за спасение на душата ѝ и осигуряване бъдещето на децата ѝ.

 

 

Когато баща му умира през 1250 година, Манфред, тогава едва на 18, лоялно и убедително оправдава доверието на императора. Управлението на младия благородник започва с вълнения, основно заради въстанията, подбудени от германофобския папа [[Инокентий IV]]. Те обаче се оказват неуспешни и скоро, благодарение на ефективните си действия, Манфред установява контрол върху повечето въстанически градове, с изключение на [[Неапол]]. След пристигането на полу-брат му – немския император Конрад IV в южна Италия през 1252 и особено след падането на Неапол в имперски ръце през октомври 1253, авторитета на Манфред трайно се утвърждава сред народа. Въпреки любовта на хората, недоверието към Манфред у Конрад се увеличава дотолкова, че императора започва да отнема [[Феодализъм|феодални владения]] на нелегитимния си брат, ограничавайки влиянието му само до княжество Таранто.

 

 

Мирът се оказва краткотраен и скоро, подтикнат от подозрения, подбудени от поведението на папската свита и окупирането на Кампания от папски войски, Манфред да търси съюз с [[сарацини|сарацините]] в [[Лучера]]. Подпомогнат от арабските сили, той побеждава папската армия край Фоджа на 2 декември 1254, и скоро си връща контрола над териториите в Сицилия и южна Италия. Няколко дни след това, на 7 декември, Инокентий IV умира, а на папския престол сяда наследника му [[Александър IV (папа)|Александър IV]]. Въпреки промяната на папите, съветниците на Инокентий продължават да играят ключова роля в решенията на [[Папска държава|Светия престол]], карайки Александър отново да отлъчи Манфред. В същото време Манфред поддържа германофилските [[Гвелфи и гибелини|гибелини]] в провинция [[Тоскана]], основно в град [[Сиена]], като им изпраща немски рицари, които по-късно се превръщат в ключови за победата над [[Гвелфи и гибелини|гвелфска]] [[Флоренция]]. По този начин Манфред печели статуса на покровител на лигата на гибелинските градове. През 1257 Манфред отново разбива папските войски, слагайки край на въстанията в кралството, което затвърждава и стабилизира властта си му в южна Италия и остров Сицилия.През същата година получава титлата „викарий” от Конрадин, чийто представител все още е.

 

==Управление като крал на Сицилия==

През следващата 1258 година, възползвайки се от неверен слух за смъртта на Конрадин, Манфред е коронован крал на Силиция в катедралата на [[Палермо]] на 10 август. Скоро обаче до новия крал достига вестта, че непълнолетния Конрадин всъщност е жив, но Манфред, подкрепен от народа, отказва да предаде короната на законния и&#768; наследник и подчертава пред пратениците на Конрадин необходимостта от силен местен владетел. Папата, за когото алианс със сарацините бил сериозна обида, обявява коронацията на Манфред за нелегитимна. Ненамерил [[анатема|отлъчването]] притеснително, новия крал се фокусира към разширяване на влиянието си в Централна и Северна Италия, където лидерът на [[гибелини]]<nowiki/>те Ецелино III да Романо е изчезнал. Манфред успява да назначи викарии в областите Сполето, Марке, Романя, Ломбардия и Тоскана, като в последната е обявен за неин защитник от гражданите на Флоренция. Силата му се увеличила допълнително и от брака на дъщеря му Констанс през 1262 за [[Педро III Арагонски]].

 

Ужасен от случващото се, новият папа [[Урбан IV]] отлъчва Манфред. Светият престол първо опитва да продаде кралство Сицилия на Ричард, граф на Корнуол, който отказва с думите „Това е все едно да ми кажете – „Ето, подарявам Ви Луната – просто се качете в небето и си я вземете!””. През 1263 обаче папата постига успех в същата сделка с [[Карл I Анжуйски|Шарл I, граф на Анжу]], брат на френския крал [[Луи IX (Франция)|Луи IX]]. Разбирайки за случилото се, Манфред издава [[манифест]], насочен към жителите на [[Рим]], в който защитава правото си на власт над Сицилия.

 

 

Скоро след смъртта му цялото кралство пада в ръцете на Шарл I, а на север от [[Алпи|Алпите]] последната надежда на династията Хоенщауфен – [[Конрадин]], се готви за поход, който ще се окаже трагична развръзка на половин вековната война между имперската немска династия и Папството.

 

 

==Личен живот и наследство==

 

Жени се два пъти:

 

 

* едно дете - [[Констанца Сицилийска (1249–1302)|Констанца]] (нем. ''Konstanze II von Sizilien''; итал. Costanza II di Sicilia; 1249, Катания, Кралство Сицилия — 9 април 1302, Барселона, Кралство Арагон) омъжена за [[Педро III Арагонски|Педро III Арагонски]]

==== <u>Манфред в литературата и изкуството</u> ====

Животът му става сюжет на редица драми и литературни произведения.

* [[лорд Байрон]], дава името на своя главен герой Манфред в едноименната поема "Манфред".

* Чайковски съчинява симфония "Манфред".