Разлика между версии на „Загоре (село)“

редакция без резюме
В средата на XIXв. населението на територията на сегашното село е било изключително турско, земята е принадлежала на кадията (съдия, тур.) на Ески Заара (Стара Загора, тур.). Село Голямо Кадиево вероятно води началото си от поселението на ратаите, обслужвали чифлика на кадията. Името и произхода на село Оборито (Ахърито) идва от първоначално намиралите се там големи ахъри (обори, тур.), обслужвали голям местен керван-сарай (хан, странноприемница, тур.), в който отсядали много пътници между Северна и Южна България. Постепенно българите аргати в чифлика и керван-сарая се увеличили. Първоначално къщите във всяка от двете махали са били около 6-7бр. със стени от плат, измазани с глина, с покриви от слама. До началото на Освободителната войан двете махали вече достигат 30-40 къщи. При пожар керван-сараят е изгорял. Впоследствие, през 1877г. цялото село е изгорено до основи при настъплението на Сюлейман паша към Стара Загора, като оцеляват само един хамбар и една къща. Възстановено е от оцелелите жители и нови заселници, като стари къщи от края на 19в. няма запазени.
 
Първото училище в село Оборито е построено непосредствено след Освобожданието. И в двете села е имало начални училища за класове от 1 до 4 отделение, които са изцяло разрушени от земетресението през 1928г., след което са построени нови. През годините на социализма в обединеното село е построено голямо основно училище "Христо Ботев" /до 8 клас/ с дългогодишен директор Таньо Петков.
 
Основен поминък на населението е било земеделието и скотовъдството. До около1940г. жътвата се е извършвала ръчно, а след това - със "жътварки", теглени от волове. Тогава са закупени и ръчни веялки, произведени от фабриката на "Братя Петрови" в с. Кирилово. Вършеело се е с дикани, направени от помаци, които са идвали всяка година за по няколко дни в селото. През 1928г. е сформирана Кредитна кооперация "Благодат" с дългогодишен касиер и Председател на УС - Илия Атанасов. През 1935-36г. е построена мандра, функционирала до средата на 90-те години на 20в., чиято сграда съществува и до днес, но вече се експлоатира като мандра. През 1945г. е в с. Оборито е образувано ТКЗС, към което през 1949г. се присъединява и с. Голямо Кадиево. Дотогава среднозаможните стопани са притежавали по около 70-80дка. земя, над 70% от населението е било със земя под 30дка.
 
== Културни и природни забележителности ==
* В селото има действащо народно читалище наречено "Пробуда", развивало активна културна дейност още от началото на 30-те години на 20в. - поддържана е богата библиотека, изнасяни са самодейни театрални пиеси, рецитали, организирани са фолклорни концерти и събори, възпроизвеждани са народни обичаи и ритуали, през последните десетилетия в края на социализма два пъти седмично са провеждани кинопрожекции в салона на читалището.
Понастоящем читалището е регистрирано под номер 3215 в Министерство на Културата на Република България и към него има организирани действащи фолклорна група "Сладури", както и коледарски състав, създаден от Пенчо Дойков през 1981г. (женска фолклорна група - 10 човека; лазарска група - 8 човека и коледарски състав - 17 човека). Читалището поддържа библиотека с около 3 924 заглавия.
 
* Основно училище "Христо Ботев", с. Загоре предлага обучение от І до VІІІ клас, с общинско финансиране, с една учебна смяна - само сутрин.
Понастоящем към читалището има действащи фолклорна група "Сладури", както и коледарски състав, създаден от Пенчо Дойков през 1981г.
* На 1 км. източно в землището на селото, местност "Бостан търлъ", се намира праисторическа селищна могила, известна на местното население като "Иван Желевата могила", при разкопките на която през 50-те години на 20-ти в. са открити глинени съдове, кремъчни оръдия на труда, каменни сечива и др. артефакти от ранния неолит (6 хил.г.-4 хил.г. пр.Хр.) и средната бронзова епоха (2 хил.г. пр.Хр.)
 
На 1 км. източно в землището на селото, местност "Бостан търлъ", се намира праисторическа селищна могила, известна на местното население като "Иван Желевата могила", при разкопките на която през 50-те години на 20-ти в. са открити глинени съдове, кремъчни оръдия на труда, каменни сечива и др. артефакти от ранния неолит (6 хил.г.-4 хил.г. пр.Хр.) и средната бронзова епоха (2 хил.г. пр.Хр.)
 
== Редовни събития ==
58

редакции