Мелани Клайн: Разлика между версии

| портрет = Melanie Klein 1952b.jpg

| портрет-описание = Мелани Клайн, 1952 г.

| повлиян = [[Зигмунд Фройд]]<br>[[Карл Абрахам]]

Макар че тя поставя под съмнение някои фундаментални допускания на [[Зигмунд Фройд]], Клайн винаги се е смятала за верен привърженик на идеите на Фройд. Тя се отличава със специфичнототоспецифичното си разбиране за психосексуалното развитие на децата и въвеждането на психоаналитичната практика с малки деца, което дотогава се считало, че не би имало тепрапевтичен ефект, дори за опасно. Много упорита и изискваща лоялност от последователите си, Клайн изградила много влиятелна тренировъчна програма по [[психоанализа]]та. Клайн е представена като проявление на "женския„женския гений"гений“ в тритомника на [[Юлия Кръстева]] посветен на тази тема.

Изследванията на Мелани Клайн, съсредоточени върху ранните конфликти, настъпващи в отношението [[майка]] - [[дете]], и&#768; позволяват да разграничи два момента през първата година от живота на детето, всеки от които се характеризира със специфично за него "отношение„отношение към обекта"обекта“ (тоест начин за възприемане на "обекта"„обекта“, на разполагане спрямо него). Първият от тези моменти, наречен "„''шизопараноидна позиция''"“, обхваща първите три-четири месеца от живота. През този период кърмачето установява отношения с "частичен„частичен обект"обект“, главно майчината гръд, върху която са [[Проекция (психология)|проектирани]] [[Теория на нагоните|нагоните]] на [[либидо]]то ([[Ерос (психоанализа)|инстинкт към живота]]) и "садистично„садистично-оралните"оралните“ агресивни нагони, които тогава са особено силни. По силата на това майчината гръд се разделя на "добър"„добър“ и "лош"„лош“ обект. Когато доставя [[удоволствие]], тя е "добрата„добрата, обичана гръд"гръд“ и насочва нагона към живота навън; когато не носи удовлетворение, когато е [[Фрустрация|фрустрираща]], тя става "лоша„лоша, омразна гръд"гръд“, опора на агресивния нагон. Съответно на разцеплението на обекта се извършва [[Разцепване|разцепление]] на Аза-(един "добър„добър Аз"Аз“ и един "лош„лош Аз"Аз“) по такъв начин, че аспектите "добър"„добър“ и "лош"„лош“ да останат разделени и да не може да бъде унищожен "добрият„добрият обект"обект“. След този период, към края на четвъртия месец и до края на първата година, една по-съвършена перцептивна организация позволява на [[бебе]]то по-добре да определи своето място. То възприема своята майка в цялост като отделна от него личност, която ту присъства, ту отсъства, общувайки с други хора. Тъкмо тогава се затвърждава ''депресивната позиция'', която достига кулминацията си към шестия месец. От този момент нататък нагоните на либидото и разрушителните нагони се насочват към "цялостния„цялостния обект"обект“. Същият "обект"„обект“, майката, е вече едновременно обичана и мразена. Детето опознава [[амбивалентност]]та, която поражда чувството за вина. Оттам водят началото си реактивни формации като например желанието за възстановяване на щетите, които [[Въображение|въображаемо]] и&#768; нанася; механизмите на проекция отслабват, а на [[интроекция]] се засилват. Същевременно [[Аз (психология)|Аз-ът]], който престава да бъде раздробяван на "добра"„добра“ и "лоша"„лоша“ съставка, се стреми към по-голяма цялостност. Депресивната позиция е преодоляна, когато "добрият„добрият обект"обект“ е интроектиран стабилно и трайно.

Според Клайн човек не напуска окончателно нито първата, нито втората фаза, достигащи връхната си точка в първото детство, и всеки в хода на живота си може да направи [[Регресия (психология)|регресия]] към едната или другата позиция. На по-архаичната, тази, при която има надмощие разцеплението на обекта и на Аза, а [[Защитни механизми|защитните механизми]] са главно проекцията и интроекцията, съответства психотична структура, която се среща в зряла възраст при [[Шизофрения|шизофрениите]] и параноидните субекти. На втората, при която Азът е обединен и защитни механизми са най-вече формирането на реакции, изолацията и така нататък, съответстват психични процеси, каквито се срещат при траура и депресивните състояния.

От друга страна, трябва да се отбележи, че Мелани Клайн свързва по време едиповия комплекс с втората фаза ("депресивната„депресивната позиция"позиция“), тоест с момента, в който може да се установи отношение с "цялостни„цялостни личности"личности“. На Мелани Клайн принадлежат следните трудове: Детска психоанализа (1932), Есета по психоанализа (1947), Развитието на психоанализата (1952).

** Volume 1 - "Love, Guilt and Reparation: And Other Works 1921-1945", London: Hogarth Press.

** Volume 2 - "The Psychoanalysis of Children", London: Hogarth Press.

** Volume 3 - "Envy and Gratitude", London: Hogarth Press.

** Volume 4 - "Narrative of a Child Analysis", London: Hogarth Press.

* [http://www.webster.edu/~woolflm/klein.html Biography, psychoanalytic techniques, theory] {{ref-en}}

* [http://www.melanie-klein-trust.org.uk/ Melanie Klein Trust] {{ref-en}}