Ладислав Анжуйски: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
мРедакция без резюме |
|||
Ред 27:
}}
'''Ладислав (Ласло) Анжуйски''', известен с прозвището '''Великолепни''', е крал на Неапол от 1386 до 1414 г. Той е последният мъжки представител на сицилианския клон на старата [[Анжуйска династия]].
== Произход ==
Ладислав е син на неаполитанския и унгарски крал [[Карл III Анжуйски]] и на [[Маргарита Драчка]]. Роден е в Неапол на 14 юни 1376 г., но отраства в Унгария, където баща му, който тогава е престолонаследник на Неапол, управлява като херцог унгарските области Хъвратия и Далмация. Ладислав, чието унгарско име е Ласло, е кръстен на светия унгарски крал Ласло I. През 1382 г. след кратка борба за властта в Неапол, бащата на Ладислав убива неаполитанската кралица [[Джована I Анжуйска|Джована I]] и сам се възкачва на неаполитанския престол. През 1385 г. Карл III успява да се сдобие и с короната на Унгария, отстранявайки от власт братовчедка си [[Мария Унгарска|Мария]]. Царуването на баща му в Унгария обаче продължава едва няколко месеца, тъй като той е убит през 1386 г. След смъртта на Карл III малолетният Ладислав става крал на Неапол, където управлението му започва с регентството на майка му Маргарита. Властта в Унгария обаче отново преминава в ръцете на детронираната Мария Анжуйска.
Главни противници на властта на Ладислав в Неапол се оказват римския папа [[Урбан VI]], който е отлъчил цялото неаполитанско кралско семейство и е признал за законен крал [[Луи II Валоа-Анжуйски]] от френската династия [[Валоа]]. На страната на папата и френския претендент за неаполитанския престол са и много неаполитански барони, недоволни от преврата на покойния Карл III. През 1387 г. папата дори призовава за кръстоносен поход срещу Ладислав. Едва през 1389 г. Ладислав официално е признат за законен крал от папа [[Бонифаций IX]], който е неаполитанец по рождение. На следващата година Ладислав е отровен от епископа на Арл, но успява да оцелее. Също през 1390 г. Луи II Анжуйски нахлува с една наемна армия в пределите на Неаполитанското кралство, завзема Неапол и много от провинциите на кралството и принуждава Ладислав и майка му Маргарита да търсят спасение в Гаета. Войната между двамата Анжуйци продължава и през следващите двете години, през което време Ладислав постепенно успява да привлече на своя страна някои от най-влиятелните неаполитански барони, с чиято помощ прогонва френския си съперник обратно в Прованс и през 1399 г. влиза победоносно в Неапол. През 1400 г. Ладислав окончателно омиротворява земите си, потушавайки последните огнища на съпротива в Апулия и Абруцо.
След като се налага в борбата срещу Луи II Валоа-Анжуйски, Ладислав решава да предяви претенции към унгарския престол — авантюра, която коства живота на баща му повече от десетилетие преди това. В това си начинание Ладислав разчита на някои унгарски магнати, които са против властта на тогавашния крал [[Сигизмунд Люксембургски]]. Обявявайки се за потомък на светите унгарски крале, Ладислав дори се коронова незаконно за крал на Унгария и херцог на Славония. След като се споразумява с Венеция, на която отстъпва остров Корфу, Ладислав си осигурява свободен пасаж през Адриатика и през 1403 г. флотилията му превзема хърватския град Задар и някои близки територии. Това обаче се оказва единственият му успех в борбата за унгарската корона, след който Ладислав се оттегля обратно в Неапол и не предприема други по-значими действия, за да разшири унгарските си владения.
Следващите години от управлението на Ладислав са белязани от борбата му за надмощие в Южна Италия.
Ред 39:
През 1407 г. Ладислав отново обсажда вечния град, възползвайки се от конфликта между римляните и новоизбрания папа Григорий XII. Само за период от една година неаполитанският крал успял да завладее почти цялата Папска област и на 25 април 1408 завладява Рим и принуждава папата да му се подчини.
През 1409 кардинали от двете партии,
==Семейство==
Ласислав Анжуйски се жени три пъти.
| |||