Бъкминстър Фулър: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
+Категория:Строителни инженери; ±Категория:Американски изобретатели→Категория:Американски инженери, ползвайки [[MediaWiki:Gadget-HotCat.js|Ho... |
м + Категория:Личности (Лос Анджелис), + картинка, коректорски |
||
Ред 4:
| категория = инженер
| описание = американски архитект
| портрет =
| портрет-описание = Бъкминстър Фулър през 1972 г. в Калифорнийския университет в Санта Барбара
| име-рождено = Ричард Бъкминстър Фулър, младши
| роден-място = [[Милтън]], [[Масачузетс]], [[САЩ]]
Ред 27:
}}
'''Ричард Бъкминстър Фулър (младши)''' ({{lang-en|Richard Buckminster
Признат е посмъртно за един от най-изтъкнатите американски мислители на 20 век, дори още приживе е определян като най-великият жив гений на индустриално-техническата приложност в строителството, като особено се подчертава съчетанието на философ и практик в негово лице.<ref>[http://vv.arts.ucla.edu/publications/publications/98-99/bucky/bucky.htm Buckminster Fuller: Illusive Mutant Artist]</ref>
За многообхватната му дейност в грижа за облагородяването и добруването на света ни, получава прозвището и става известен като
== Биография, възгледи и по-важни проекти ==
Бъкминстър Фулър е роден на [[12 юли]] [[1895]] г. в Милтън (Масачузетс, САЩ). Син е на [[Ричард Бъкминстър Фулър (старши)]] и [[Каролин Уолскот Андрюс]]. Негова пра-леля е [[Сара Маргърет Фулър]] – първата жена журналист (рецензент на книги) с пълен работен ден, феминистка и видна фигура в Теософското общество.
Тъй като се оказва, че има зрителен проблем – не може да фокусира погледа си и светът му е смесица от цветни петна без ясна форма – на четири годишна възраст Бъки слага очила и никога насетне не загубва усещането за красотата, която му се разкрива в първите ясно очертали се форми. Изведнъж вижда очертанията на човешките лица, вижда звезди в небето и листа на дърветата. <ref>[http://web.archive.org/web/20071116114300/http://www.voanews.com/specialenglish/archive/2007-01/2007-01-13-voa1.cfm Buckminster Fuller, 1895-1983: Building Designer, Inventor, Poet]</ref> ''
Още от дете Бъки проявява склонност да измисля и конструира разни неща – често от материали, които донася в къщи от околните гори и поля. В детската градина създава първата си тетрахедронна октетна
През [[1913]] г. завършва академията в родния си град [[Милтън]] и постъпва в Харвардския университет, чийто възпитаници с него са вече пет поколения по бащина и три поколения по майчина линия. Изключен е на два пъти – веднъж заради
Подобно на повечето от сериозните и искрено любознателни умове на човечеството, и Бъкминстър Фулър не се вписва в ограничаващата система и сам определя себе си като саможивец, неспособен да се нагажда към обществени порядки. Той отхвърля конвенционалните университетски дисциплини, пренебрегвайки ги. На тяхно място с времето възправя своя собствена дисциплина и свой собствен необичаен начин на мислене, присъщ приоритетно на хората на изкуството, давайки своя значим принос и въздействайки за развитието на човешкото световъзприемане. През [[1907]] г. (едва 12 годишен) той започва да съхранява кореспонденцията си и други свои неща, включително бележки и скици, a в края на живота си оставя 45 тона (80 метров куп) дневници, в които от [[1915]] г. до края на живота си, в продължение на 68 години, е записвал ежедневно всичко, над което работи и което го вълнува!<ref>[http://www.muzz.com/Buckminster_Fuller.aspx MUZZ.com, цитати и любопитни факти]</ref>
След първото му изключване от университета, Бъкминстър е изпратен от семейството му
Включва се в [[Първата световна война]] като през [[1917]] г. постъпва на служба във военноморските сили от запаса на [[Съединени американски щати|САЩ]]. Същата година – на рождения си ден – се жени и за [[Ана Хюлет]].<ref>[http://www.designmuseum.org/design/r-buckminster-fuller Музей на проектите, САЩ, биография на Фулър]</ref>
Дава в услуга на флота семейната яхта и с общо шест членен екипаж, включващ брат му Уоли и пръв приятел Линкълн, патрулира бреговата ивица на [[Мейн]]. Изобретява приспособление за спасителни кораби, които да издърпват пострадали самолети от водата за спасяване на пилотите, и за отчетени заслуги през [[1918]] е изпратен във Военноморската академия, където минава бърз тримесечен обучителен курс и е повишен в чин.<ref>[http://www-sul.stanford.edu/depts/spc/fuller/timeline2.html Станфордски университет, САЩ, биография на Фулър]</ref>
Влюбен, покрай гостуванията си в имението на своята баба на [[остров Беър]] (''Bear'', в залива на [[река Пинъбскот]], [[Мейн]] – ''Penobscot, Maine''), в плавателните съдове от малък, за службата си в армията Фулър отбелязва, че основите на сетнешната си техническа вещина е положил именно там. <ref>[http://www.usps.com/communications/news/stamps/2004/sr04_043.htm Пощенските служби на Съединените щати в чест на Бъкминстър Фулър]</ref>Той вярва, че най-значимите открития в научното знание са пряко следствие от морските пътешествия и стремежа за достигане на нови брегове (в мисленето – метафорично), тъй като предизвикателствата пред мореплавателя поставят различни изисквания пред човека като това да впрегне вятъра, да се ориентира по звездите и постоянно да подобрява характеристиките и
В края на [[1918]] г. се ражда първата му дъщеричка Александра, а Бъки се връща отново в месопреработвателната промишленост – този път на мениджърска позиция. Недостига на финансови средства се отразява на жилищните условия, при които живее семейството. Александра се разболява от менингит и детски паралич, а през [[1922]] г. умира, оставяйки у Фулър дълбоко чувство за вина, че не е могъл да осигури по-добри условия на живот. Същата година, заедно със свекър си, основава малка иновативна строителна компания (''Stockade Corporation'') – работеща с олекотени, но все така стабилни, устойчиви на атмосферни влияния и огнеупорни материали. Компанията обаче задлъжнява много и през [[1926]] г. е продадена на ''Celotex Company'', а Фулър е уволнен от новите собственици и отива сам за временна работа при роднини в [[Чикаго]].
'''[[1927]] г. е повратна в живота на Бъкминстър Фулър.''' Банкрутирал, без постоянна работа и сериозно пропил се след загубата на Александра, намира един ден себе си на брега на езерото [[Мичиган]] с мисли за самоубийство. Тогава изживява мистично озарение и вместо да сложи край на живота си, решава да убие егото в себе си и да посвети живота си насетне на
Отдръпва се за около година-две в почти пълно мълчание, в безмълвието на което иска и търси да открие принципите, ръководещи Вселената и как би могъл да подпомогне развитието на човечеството съобразно тях, намирайки пътища за постигане на повече с по-малко средства, така че в крайна сметка за всички хора да има все повече и повече.<ref>[http://inventors.about.com/od/fstartinventors/a/Bucky.htm About.com, The Planet's Friendly Genius - Buckminster Fuller]</ref>
Същата година Фулър нахвърля кратка, пророческа за времето си, скица на Земята, в която описва концепцията си за транспортиране на товари по въздуха
Основава компанията 4-D за изследване и развитие на идеята му за свръх-леки и функционални 4-D жилища и коли . През тази година се ражда и втората му дъщеря – Алегра.
Относно споменатия повратен момент в пътя на Фулър има и друга тенденция за интерпретация, чийто пионери са [[Хсяо-Юн Чу]] и [[Роберто Трухильо,]], автори на изследването
В тази връзка [[Джеймс Балдуин]] – студент, приятел и автор на множество публикации за Фулър, сред които е и книгата му
[[Файл:Biosphère Montréal.jpg|thumb|right|350px|''[[Биосфера на Фулър]]'' (Павилион на САЩ на [[Експо-67]], сега музей «Биосфера» в [[Монреал]], [[Канада]])]]
През [[1929]] г. Фулър представя модел на своята '''самоподдържаща се 4-D къща''' ([http://www.designmuseum.org/__entry/4819?style=design_image_popup виж картинка]) на изложение в [[Чикаго]], където рекламният специалист [[Уолдо Уорън]], слушайки неговите описания за философията, стояща зад тази конструкция, сглобява '''думата ''Dymaxion''''', която Фулър много харесва, и тя става ключово название за много от неговите проекти впоследствие.
Междувременно се премества със семейството си в [[Гринуич]], край [[Ню Йорк]], и следващите две-три години е издател и редактор на списание ''Shelter'', в което преименува закупеното от него архитектурното списание ''T-Square''. Асистент е и на компания за производство на кухни и бани. Става също чест посетител на легендарното кафене-механа, по-точно дискусионен салон за творци и интелектуалци, на [[Романи Мари]], описвано като
Фулър се ангажира с интериорната декорация на кафенето, в замяна на консумация. Изнася чести неформални лекции там, моделът на Функционалната му къща е бил изложен също, запознава се и с [[Изами Ногучи]] – скуптор, дизайнер на мебели, архитект-озеленител – с когото бързо се сработва и сприятелява за цял живот. Работи съвместно с него по няколко от бъдещите си проекти, сред които е и '''Функционалната кола''' (виж [http://www.maxmatic.com/Graphics/Dymaxion/tiled.jpg картинка 1] и [http://www.maxmatic.com/Graphics/Dymaxion/front.jpg картинка 2]). За този проект е привлечен и известен морски и авиационен архитект, а заможен дългогодишен приятел на Фулър приема да осигури финансирането.<ref>[http://www.maxmatic.com/Dymaxion/dymaxion2.htm За Функционалната кола в Националния музей на автомобилите, САЩ]</ref> Така през [[1933]] г. е готов първият прототип на колата. Тя е около три метра дълга, единадесет местна, предвестник на пасажерските маршрутки. Има видимо аеродинамична форма (прилича дори на едра риба) и е замислена в перспектива да може и да лети. На три, вместо четири колела, много мобилна, но показва нестабилност при висока скорост, което довежда до инцидент и проектът е преустановен.
През [[1936]] г. Фулър проектира '''Функционалната баня''' ([http://www.bfi.org/node/548 виж картинка]) като част от Функционалната къща. Тя е лесна за инсталиране, олекотена, от 4 основни части. Съобразена е да отговаря на няколко основни идеи: лесно се поддържа хигиенизирането ѝ; вентилация ниско долу издърпва парите и огледалото, както и тоалетната хартия, не се овлажняват; подвижните части на душа и мивката ги правят еднакво удобни за ползване от децата и от възрастните; миенето не е с течаща вода, а с гореща пара, която прави по-
По това време Фулър завършва и книгата си '''
След като се съвзема от удара на поредно отхвърляне на идеите му, Бъкминстър почти на шега отговоря, че [[Айнщайн]] в момента е в [[Принстън]] и биха могли да му изпратят ръкописа, ако желаят. Няколко месеца по-късно той получава покана да се срещне с [[Айнщайн]], който е дошъл на приятелско посещение в [[Ню Йорк]] и би желал да се запознаят, ако това е възможно. Двамата се срещат и [[Айнщайн]] изразява удивлението си, че някой е успял да намери практическо приложение на идеите му. Така през [[1938]] г. книгата е благополучно издадена.
Ред 84:
Три години по-късно е готова и '''Функционалната карта''' на земното кълбо (виж [http://www.orbit.zkm.de/files/Dymaxion_map_folded.png картинка 1] и [http://www.csn.ul.ie/~caolan/pub/xplanet/fuller_1280x640.jpg картинка 2]), при която има значително по-малко изкривяване на образа от традиционните карти и през [[1946]] г. получава за нея патент.
Следват години на
Номиниран е за Нобелова Награда за Мир през [[1969]] г.
През [[1979]] г. е на дълго посещение в [[Китай]], а на следващата е назначен към президентската комисия да подготви
На [[1 юли]] [[1983]] г., бидейки на посещение в болница в [[Лос Анджелис]] при болната си съпруга, изпаднала в безсъзнание, и стискайки дланта ѝ, умира от сърдечен удар. Тридесет и шест часа по-късно почива и тя.
Две години след смъртта му е открит алотроп на карбона, чиято молекула е наречена Бъкминстърфулърънс – изградена е от 60 атома, образуващи
== По-важни трудове ==
Ред 129:
[[Категория:Архитекти модернисти]]
[[Категория:Строителни инженери]]
[[Категория:Личности (Лос Анджелис)]]
|