Юебан: Разлика между версии

Юебан е създадена от четири рода на северните [[хунну]] (чуюе, чуми, чумугун и чубан), които след разгрома от [[сиенбей]] около 155-160 година, напускат Джунгария и заемат [[Седморечие]]то и земите на запад от него до [[Аралско море]]. Държавата е северен съсед на канглите и хионитите ефталити и е подложена на значително согдийско културно влияние. Народът на Юебан е бил известен като хуни на Централна Азия, а те самите се наричали чуйци или [[Чуйски народи|чуйски племена]]. Около 490 година Юебан е унищожен от идващите от югоизток прототюркиюжни хунну - прототюрките [[тиелъ]], които основават държавата Гаоче. След 6 години чуйци влизат в състава на Ефталитската империя, а след това в Жоужанския хаганат. При образуването на Тюркския хаганат чуйските племена са включени в крилото Дулу под името Алтъ чуб, а след разпадането му се консолидират около племето чумугун и образуват Кимакския каганат. От най-западното крило на кимаките произлизат куманите.