Георги Радков: Разлика между версии

Капитан Георги Радков е роден на 12 декември 1889 г. в Разград, в семейството на полковник Руси Радков и Руска Цонева. Бащата е с богата биография на офицер - завършил е Военното училище в София, доброволец е в Сръбско-българската война (1885), работи във Военно министерство, завършва Генералщабната академия в [[Торино]], [[Италия]]. По време на Балканската война е командир на 44 пехотен полк, участвал при обсадата на [[Одрин]].

Капитан Радков завършва през 1909 годг. Военното училище, произведен е в чин подпоручик и е назначен в [[Първи артилерийски полк (1889-1945)|1^-ви артилерийски полк]] в [[Разград]]. По спомени на сестра му, Г. Радков е всестранно развита личност - притежава ораторска дарба, владее италиански, френски, английски, немски и руски език, интересува се от музика и свири добре на цигулка. През 1912 г. Г. Радков е произведен в чин поручик, а пагоните на капитан получава през есента на 1915 г. С подчинените си поддържа добри отношения и когато се налага умее да ги вдъхновява, за което се ползва с тяхното доверие.

Военната биография на капитан Георги Радков е тясно свързана с бойния път, изминат от Българската армия по време на трите войни за национално обединение. Като офицер от артилерията участва в Балканската, Междусъюзническата и Първата световна война. Изпълнявайки войнския си дълг, воюва последователно с турци, гърци и сърби, а в края на 1916 г. за защита на морските брегове на България се бие и с руснаци. Първоначално служи нато адютант на командира на Първи нескорострелен артилерийски полк. Участва в боевете за овладяване на Лозенград, Бунар Хисар и при Чаталджа, както и в обсадата и превземането на Одрин. От декември 1913 до януари 1915 годг. служи в бреговата артилерия във [[Варна]].

През Първата световна война, капитан Радков е командир на 150 мм.mm скорострелна гаубична батарея от Видинския тежък артилерийски полк. Неговите артилеристи демонстрират добра бойна подготовка, водейки точен огън по противника, с което е сломена сръбската отбрана при редутите Гарваново било и Връшка чука в средата на октомври 1915 годг.

През лятото на 1916 год. е назначен за командир на батарея от южната артилерийска група, защитаваща Варна. На 7 и на 9 септември 1916 г. черноморският град Балчик става обект на два корабни артилерийски удара, нанесени от ескадрени миноносци на руския черноморски флот. При тези нападения на противника е опожарена и унищожена индустриална перла на Балчик - мелницата на Анонимното индустриално дружество - най-голямата по онова време в България. По решение на командването в края на октомври 100 mm морска батарея, разположена на н. Галата и командвана от капитан Радков, е преместена на открита огнева позиция на около 2 км.km източно от Балчик.

{{основна|МорскиятМорски бой при Балчик (1916)}}

След края на войната капитан Радков се демобилизира. В продължение на около една година до 15 октомври 1921 г. е на дипломатическа работа, изпълнявайки длъжността втори секретар при българските легации в [[Лондон]], [[Париж]] и [[Рим]]. През 1922 г. Г. Радков вече в България, постъпва на работа в Българо-италианската банка в София. Като симпатизант на БЗНС и правителството на [[Александър Стамболийски]], след преврата на 9 юни 1923 г. е арестуван и пребит. След [[Атентат в църквата „Света Неделя“| атентата в църквата “Св. Неделя”]] отново е арестуван. Поради липса на вина е освободен след няколко дни. Около 1928-29 г. се премества със семейството си в Русе. През трийсеттетридесетте години на миналия век Георги Радков служи в Трудовите войски. Когато постъпва в Трудови войски, той е член на БЗНС. През периода 1940-1944 г. заема различни длъжности в тогавашната изпълнителна власт. През 1940-1941 г. той е кмет на [[Девин]], с. [[Костенец]]-Ихтиманско. След това е командирован за околийски управител на [[Охрид]]. На 23.I.1943 г. е назначен за околийски управител на [[Оряхово]]. По негова молба е освободен от тази длъжност на 19 март 1944 г.

В град Балчик е наименуван площад „Капитан Георги Радков”, носещ името на защитника на града. На площада от Община Балчик е издигнат паметник на българската брегова артилерия с предоставеното за временно ползване от Военноморския музей завъв временноВарна ползване 100 mm морско оръдие „Шнайдер”.