Филип Филипов (режисьор): Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Редакция без резюме
Ред 5:
| описание=български режисьор
| роден-място=[[Варна]], [[Царство България]]
| починал-място=[[София]], [[НРБ|България]]
| още =
{{Депутат-България|4н=1|6н=1|7н=1}}
}}
'''Филип Кирилов Йорданов''' с псевдоним '''Филип Филипов''' е български театрален режисьор, педагог и обществен деец, функционер на БКП.
 
== Биография ==
Роден в гр. Варна на [[24 юли]] [[1914]] г. През 1934 г. постъпва в [[театър Т-3435]], а през 1935 г. - в Театър-студия на [[Боян Дановски]]. От 1935 до 1936 е артист в Реалистичния театър. През 1942 г. е приет в школата на [[Народен театър „Иван Вазов“|Народния театър]], ученик на [[Николай Масалитинов|Н. О. Масалитинов]]. РъковорителРъководител на Театър-студио „Фронтовак“. От 1946 г. е доброволен стажант-режисьор в Народния театър. На 6 май 1947 г. е премиерата на първата му постановка „Вълци и овце“ от [[Александър Островски|А. Н. Островски]]. През 1948 г. става [[доцент]] във [[Национална академия за театрално и филмово изкуство|ВИТИЗ „Кр. Сарафов“]]. Става лауреат на [[Димитровска награда]] за спектаклите „Великата сила“, „Майка на своите деца“ и „Почивка в Арко Ирис“. През 1950 г. става [[професор]]. През 1957 г. е назначен за директор и художествен ръководител на Народния театър „Иван Вазов“. През 1963 г. получава званието „[[Народен артист]]“.
 
На 28 февруари 1967 г. е премиерата на постановката му „Имат думата аристократите“, с която се открива [[Сълза и смях|Нов драматичен театър „Сълза и смях“]], на който е основател и пръв художествен ръководител. Генера­лен ди­ректор на "Бъл­гар­ска ки­не­ма­тог­ра­фия" и зам.-председател на [[Комитет за култура|Комитета за култура]] (1967-1968). Председател на Българския център на [[Международния театрален институт - ITI]] до [[2 август]] [[1983]] г., когато умира.
Line 16 ⟶ 18:
Дългогодишен преподавател във ВИТИЗ „Кръстьо Сарафов“ на няколко поколения актьори и режисьори. Сред учениците му са [[Крикор Азарян]], [[Красимир Спасов]], [[Георги Георгиев-Гец]], [[Никола Анастасов]], [[Георги Русев]], [[Виолета Бахчеванова]], [[Васил Стойчев]], [[Вълчо Камарашев]], [[Иван Самоковлиев]], [[Антон Радичев]], [[Йордан Биков (актьор)|Йордан Биков]] и др.
 
През периода от 1964 до 1966 г. е председател на [[Българска федерация по шахмат|Българската федерация по шахмат]]. Герой на социалистическия труд, три пъти лауреат на Димитровска награда и награждаван с орден „Георги Димитров“.<ref>Народни представители в Седмо народно събрание на Народна република България, ДПК „Димитър Благоев“, 1977, с. 417</ref> Член е на Националния съвет на ОФ.
 
== Избрани постановки ==
Line 31 ⟶ 33:
* ''„Майор Барбаба“'' [[1980]] (от [[Джордж Бърнард Шоу|Б. Шоу]]);
* ''„Под игото“'' [[1981]] (от [[Иван Вазов|Ив. Вазов]]).
 
== Източници ==
<references />
 
== Външни препратки ==
Line 38 ⟶ 43:
[[Категория:Български режисьори]]
[[Категория:Български спортни функционери]]
[[Категория:Герои на социалистическия труд на България]]
[[Категория:Носители на Димитровска награда]]
[[Категория:Шахмат в България]]
[[Категория:Родени във Варна]]