Дойран: Разлика между версии

 

{{цитат|Българите в Дойран имат местен отряд, полицейска власт, окръжен съд, поща и телеграф и около 160 войника, 40—50 четници (местни членове на ВМОРО) и 5 офицери... В самия Дойран има около 450 турски домакинства, 320 български, 240 гръцки и 12 сръбски... Ако искаме в този район да формираме наша власт, това може да стане единствено със сила...<ref>[http://belteror.wordpress.com/2007/02/05/%D0%A2%D0%95%D0%A0%D0%9E%D0%A0%D0%9E%D0%A2-%D0%98-%D0%94%D0%95%D0%9D%D0%90%D0%A6%D0%98%D0%9E%D0%9D%D0%90%D0%9B%D0%98%D0%97%D0%90%D0%A6%D0%98%D0%88%D0%90%D0%A2%D0%90-%D0%92%D0%9E-%D0%88%D0%A3%D0%93/ Теророт и денационализацијата во Југоисточна Македонија меѓу 1912-1913]</ref>}}

Градът се радва кратко на свободата си. През [[Междусъюзническа война|Междусюзническата война]] две гръцки дивизии настъпват пред Дойранските възвишение към позициите на трета бригада от [[Трета пехотна балканска дивизия]], командвана от полковник [[Константин Каварналиев]]. Планът на гръцкото командване е чрез пробив край Дойран да си осигури бърз и безпрепятствен преход към [[Струмица]], а оттам през [[Дупница]] към [[София]]. С цената на живота на полковник Каварналиев и половината от личния състав на двата полка от балканската дивизия в [[Битка при Дойран (1913)|Битката за Дойран]], гърците са спрени, но българските части са принудени да се изтеглят. На [[5 юли]] гръцките войски влизат в Дойран и извършват страшно клане.