Правителство на Иван Костов: Разлика между версии

[[Иван Костов]] и ръководеният от него кабинет полагат клетва на 21 май 1997 г.‚ а един месец по-късно (1 юли 1997 г.), за да се стабилизират левът и банковата система, в страната е въведен [[Валутен съвет#В България|валутен борд]] (1 000 [[лев]]а равни на 1 [[германска марка]]). [[Българска народна банка|БНБ]] спира да кредитира хазната и банките, годишната лихва е свалена на 7% и е оздравена банковата система. За месец юни 1997 г. инфлацията е само 1,3 на сто, подготвя се „Закон за санкциониране на незаконно забогателите“, всички членове на НИСНационалния изпълнителен съвет на [[Съюз на демократичните сили|СДС]] (водещата партия в коалицията ОДС) се задължават да излязат от частни, общински и държавни фирми. Тази забрана не ангажира министрите в кабинета, повечето от които участват в по няколко директорски борда<ref name="Encyclopedy"/>.

През есента на 1997 г. правителството активизира дейността си по три основни проблема – връщане на земята, бърза приватизация и ликвидация на губещите предприятия. До пролетгапролетта на 2000 г. според разчети на правителството са раздържавени над 80% от държавните предприятия (според Световната банка – 45%). В хазната влизат по-малко средства от очакваното, а повечето предприятия попадат в ръцете на малки чуждестранни фирми и работническо-мениджърски дружества. Причините за проблемите с приватизацията са както нейното закъсняло с 8 години стартиране (през които предприятията са „източени“), така и ширещата се корупция по всички етажи на властта и нестабилната обстановка в страната. Резултатът е огромни дългове на гиганти като „[[Кремиковци]]“ и „[[Агрополихим]]“ – [[Девня]]‚ и продажбите им съответно за 1 долар или 1 лев. Там където предприятията са запазили финансовата си стабилност и пазари, новите собственици многократно отлагат финансовите си и социални ангажименти чрез нови споразумения с правителството<ref name="Encyclopedy"/>.

Фактът, че почти никой от тях не е платил неустойки заради неспазени обещания (нови работни места, инвестиции и др.), засилва съмненията за ко рупциякорупция в държавната администрация. Масовите съкращения на работни места довеждат до висок процент на [[безработица]] (17%)‚ ниски доходи, свиване на вътрешния пазар и социално напрежение. Отново се засилват емиграционните вълни на млади българи към САЩ и [[Германия]]. Рейтингът на правителството на ОДС рязко спада, което проличава и при местните избори (лятото на 1999 г.)<ref name="Encyclopedy"/>.

През периода 1998–2000 г. правителството успява частично да се справи с редица важни вътрешнополитически проблеми – приети са първият седемгодишен план за икономическото развитие на страната и първият национален план за регионалното и&#768;ѝ развитие. Намалена е данъчната тежест като се предвижда през 2001 г. над 600 милиона лева да остават в данъкоплатците. Започва реализация на програмата за Развитие на енергетиката до 2010 г., както и функционирането на [[НЗОКНационална здравноосигурителна каса|здравноосигурителната каса]]. Решен е проблемът с ядрената безопасност на АЕЦ „[[Козлодуй]]“. Приет е гербът на [[Република България]]<ref name="Encyclopedy"/>.