Правителство на Иван Костов: Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
м напълно излишно връщане на стара редакция, препратка към правителствата вече съществува.
Марица-изток, Балкан, шаблон
Ред 1:
{{Правителство
'''Правителството на Иван Костов''' е осемдесет и седмото правителство на [[Република България]], назначено с Решение на Народното събрание от [[21 май]] [[1997]] г.<ref name="Gazette">ДВ. Решение на Народното събрание от 21 май 1997 г. Обнародвано в „Държавен вестник“, бр. 41 от 23 май 1997 г.</ref>. Управлява страната до [[24 юли]] [[2001]] г., след което е наследено от [[Правителство на Симеон Сакскобургготски|правителството на Симеон Сакскобургготски]]<ref name="Encyclopedy"/>. Предшественик е на [[Правителство на Стефан Софиянски|правителството на Стефан Софиянски]].
| правителство = Правителство на Иван Костов
| номер = 87-о
| държава = България
| знаме = Flag of Bulgaria.svg
| знаме-рамка = true
| снимка =
| описание =
| министър-председател = [[Иван Костов]]
| държавен-глава = [[Петър Стоянов]]
| партия = [[ОДС]]
| избори = [[Парламентарни избори в България (1997)|1997]]
| избрано-от = [[38 Народно събрание]]
| вид =
| сформирано = [[21 май]] [[1997]] г.
| разпуснато = [[24 юли]] [[2001]] г.
| предишно = [[Правителство на Стефан Софиянски|Правителство на Софиянски]]
| следващо = [[Правителство на Симеон Сакскобургготски|Правителство на Симеон II]]
}}
'''Правителството на Иван Костов''' е осемдесет[[Министерски исъвет седмотона България|правителство]] на [[Република България]], назначено с Решение на [[38 Народно събрание|38 Народното събрание]] от [[21 май]] [[1997]] г.<ref name="Gazette">ДВ. Решение на Народното събрание от 21 май 1997 г. Обнародвано в „Държавен вестник“, бр. 41 от 23 май 1997 г.</ref>. Правителството е излъчено с мандата на [[Обединени демократични сили|Обединените демократични сили]]. Управлява страната до [[24 юли]] [[2001]] г., след което е наследено от [[Правителство на Симеон Сакскобургготски|правителството на Симеон Сакскобургготски]]<ref name="Encyclopedy"/>. Предшественик е на [[Правителство на Стефан Софиянски|правителството на Стефан Софиянски]]. Правителството на Иван Костов е първото след демократичните промени, което успява да изкара целия си мандат.
 
== Политика ==
Line 5 ⟶ 24:
 
=== Вътрешна политика ===
[[Иван Костов]] и ръководеният от него кабинет полагат клетва на 21 май 1997 г.‚ а един месец по-късно (1 юли 1997 г.), за да се стабилизират левът и банковата система, в страната е въведен [[Валутен съвет#В България|валутен борд]] (1 000 [[лев]]а равни на 1 [[германска марка]]). [[Българска народна банка|БНБ]] спира да кредитира хазната и банките, годишната лихва е свалена на 7% и е оздравена банковата система. За месец юни 1997 г. инфлацията е само 1,3 на сто, подготвя се „Закон за санкциониране на незаконно забогателите“, всички членове на НИСНационалния изпълнителен съвет на [[Съюз на демократичните сили|СДС]] (водещата партия в коалицията ОДС) се задължават да излязат от частни, общински и държавни фирми. Тази забрана не ангажира министрите в кабинета, повечето от които участват в по няколко директорски борда<ref name="Encyclopedy"/>.
 
През есента на 1997 г. правителството активизира дейността си по три основни проблема – връщане на земята, бърза приватизация и ликвидация на губещите предприятия. До пролетгапролетта на 2000 г. според разчети на правителството са раздържавени над 80% от държавните предприятия (според Световната банка – 45%). В хазната влизат по-малко средства от очакваното, а повечето предприятия попадат в ръцете на малки чуждестранни фирми и работническо-мениджърски дружества. Причините за проблемите с приватизацията са както нейното закъсняло с 8 години стартиране (през които предприятията са „източени“), така и ширещата се корупция по всички етажи на властта и нестабилната обстановка в страната. Резултатът е огромни дългове на гиганти като „[[Кремиковци]]“ и „[[Агрополихим]]“ – [[Девня]]‚ и продажбите им съответно за 1 долар или 1 лев. Там където предприятията са запазили финансовата си стабилност и пазари, новите собственици многократно отлагат финансовите си и социални ангажименти чрез нови споразумения с правителството<ref name="Encyclopedy"/>.
 
Фактът, че почти никой от тях не е платил неустойки заради неспазени обещания (нови работни места, инвестиции и др.), засилва съмненията за ко рупциякорупция в държавната администрация. Масовите съкращения на работни места довеждат до висок процент на [[безработица]] (17%)‚ ниски доходи, свиване на вътрешния пазар и социално напрежение. Отново се засилват емиграционните вълни на млади българи към САЩ и [[Германия]]. Рейтингът на правителството на ОДС рязко спада, което проличава и при местните избори (лятото на 1999 г.)<ref name="Encyclopedy"/>.
 
През периода 1998–2000 г. правителството успява частично да се справи с редица важни вътрешнополитически проблеми – приети са първият седемгодишен план за икономическото развитие на страната и първият национален план за регионалното и&#768;ѝ развитие. Намалена е данъчната тежест като се предвижда през 2001 г. над 600 милиона лева да остават в данъкоплатците. Започва реализация на програмата за Развитие на енергетиката до 2010 г., както и функционирането на [[НЗОКНационална здравноосигурителна каса|здравноосигурителната каса]]. Решен е проблемът с ядрената безопасност на АЕЦ „[[Козлодуй]]“. Приет е гербът на [[Република България]]<ref name="Encyclopedy"/>.
 
На 30 юни 1999 г. правителството на Иван Костов продава затъналата в дългове авиокомпания [[Балкан (авиокомпания)|БГА Балкан]] на израелския предприемач [[Гад Зееви]]. Скоро след покупката Зееви спира полетите, а на 29 октомври 2002 г. Софийският градски съд обявява компанията в несъстоятелност. По-късно Зееви осъжда България да му изплъти обезщетение за неизпълнение на приватизационния договор, докато в България се води следствие срещу управителите на дружеството, вече напуснали страната, за източването му.<ref name="tema_ТЕМА">{{Цитат уеб
| заглавие = ТЕМА - БГА "Балкан" е подарена на среднощно заседание
| фамилно_име = Божанов | първо_име = Ивайло
| труд = temanews.com
| дата = 13-19 ноември 2006
| достъп_дата = 13 септември 2015
| уеб_адрес = http://www.temanews.com/index.php?p=tema&iid=168&aid=4412
}}</ref>
 
След среща със вицепрезидента на САЩ [[Дик Чейни]] и президента [[Джордж Уокър Буш|Джордж Буш]], четири дни преди [[Парламентарни избори в България 2001|следващите парламентарни избори]], на 13 юни 2001 г.<ref name="vesti-maritsa">{{Цитат уеб
| заглавие = Заробващите договори за ТЕЦ "Марица" са дело на Иван Костов
| труд = Vesti.bg
| дата = 09 юли 2012
| достъп_дата = 13 септември 2015
| уеб_адрес = http://www.vesti.bg/bulgaria/dogovorite-za-tec-marica-sa-delo-na-kostov-4963411
}}</ref> въпреки предупрежденията на [[Световна банка|Световната банка]] и вицепремиера [[Петър Жотев]], премиерът Иван Костов сключва договор с американски компании за изграждане на нова централа на мястото на [[ТЕЦ Марица изток 1]] и рехабилитация на [[ТЕЦ Марица изток 3]], които ще произвеждат най-скъпия ток в страната, който [[Национална електрическа компания|Националната електрическа компания]] ще е задължена да изкупува за 15 години след започването на работата на централите.<ref>{{Цитат уеб
| заглавие = ТЕМА - Ново поскъпване на тока заради "Марица-изток"
| фамилно_име = Минкова | първо_име = Петя
| труд = temanews.com
| дата = 08-14 октомври 2001
| достъп_дата = 13 септември 2015
| уеб_адрес = http://www.temanews.com/index.php?p=tema&iid=54&aid=1435
}}</ref> („Марица-Изток“ 1 заработи на пълна мощност на 30 декември 2011 г.<ref name="vesti-maritsa"/>) Костов защитава проекта с това, че е най-голямата чуждестранна инвестиция в България и е знаков за потенциални бъдещи инвеститори.<ref>{{Цитат уеб
| заглавие = ТЕЦ "Марица-изток 1" - истинската история
| автор = Христо Николов
| труд = SEGA Online
| дата = 09 декември 2005
| достъп_дата = 12 септември 2015
| уеб_адрес = http://www.segabg.com/article.php?id=246407
}}</ref>
 
=== Външна политика ===