Мидхат паша: Разлика между версии

Той е син на [[кадия]]та Мехмед Ешреф, родом от [[Русе]], един изявен привърженик на реформите. През детството си в [[Цариград]], [[Видин]] и [[Ловеч]] Мидхад паша получава добро за условията на империята образование. Владее няколко чужди езика. През [[1844]] г. става секретар на [[Фаик ефенди]] и го придружава в [[Сирия]] за три години. Завръща се в [[Цариград]] на служба в централната администрация и след ново пътуване до Сирия е издигнат до втори секретар на [[Висока порта|Високата порта]]. През [[1854]] г. негови противници успяват да го отстранят от поста. Възложена му е почти невъзможната задача да усмири бунтовете и анархията в [[Румелия]].

 

 

През [[1864]] г. земите от [[Добруджа]] (от Дунавската делта) до [[Поморавие|Поморавието]], вкл. цялата [[Дунавска равнина]], [[Софийско поле|Софийското]] и [[Самоковско поле|Самоковското поле]] са обединени в т. нар. [[Дунавски вилает]] с административен център [[Русчук]]. Освен Русчук, центрове на [[санджак|санджаци]] са градовете [[Ниш]], [[Видин]], [[София]], [[Търново]], [[Варна]] и [[Тулча]]. Митхад паша реформира администрацията и съдебната система, като създава или преустройва редица институции. За пръв път османска провинция се сдобива с представителна институция - [[Общ вилаетски съвет]], в който с назначаване от валията или избори влизат представители на различните верски и етнически групи в областта. Българи-членове на Общия вилаетски съвет са хаджи [[Иванчо Пенчович]] и хаджи [[Атанас Петкович]] от Русчук, [[Никола Михайловски]] и [[Тодор Марков (търговец)|Тодор Марков]] от Търново, [[Димитър Трайкович]] от София, [[Матю Рачев]] от [[Шумен]] и др. Българи се назначават и на висши съдебни постове: Иванчо Пенчович е председател на вилаетския търговски съд. Митхад паша инициира създаването на първия османски официоз, списван на [[турски език|турски]] и [[български език]]: седмичния вестник "Дунав", излизащ от печат между март 1865 г. и юни 1877 г. В редакцията му влизат българите [[Стоил Попов (възрожденец)|Стоил Попов]] и [[Иван Чорапчиев]].

Мостът построен по инициатива на Митхад паша над р. Янтра при гр. Бяла, известен като [[Беленски мост]] е бил построен от българския майстор [[Никола Фичев]] (Колю Фичето).

 

 

 

През [[1868]] г. Митхад паша реорганизира Държавния съвет и е назначен за негов председател, а през [[1869]] г. е назначен за губернатор на [[Багдад]], където постига същите успехи, както по-рано в [[Ниш]] и [[Русчук]]. През [[1871]] г. Митхад решава, че антиреформистката политика на [[велик везир|великия везир]] [[Махмуд Недим паша]] е опасна за страната и той смело излага възгледите си лично пред султана. Впечатлен от решителността му, султанът го назначава за велик везир. Твърде независим за двора, Митхад остава на власт едва три месеца, след което е [[Министерство на правосъдието на Османската империя|министър на правосъдието]] и председател на [[Държавен съвет на Османската империя|Държавния съвет]].