Мидхат паша: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Редакция без резюме |
мРедакция без резюме |
||
Ред 11:
== Биография ==
Той е син на [[кадия]]та Мехмед Ешреф, родом от [[Русе|Русчук]], един изявен привърженик на реформите. През детството си в [[Цариград]], [[Видин]] и [[Ловеч]] Мидхад паша получава добро
Драстичните му мерки
През [[1864]] г. земите от [[Добруджа]] (от Дунавската делта) до [[Поморавие|Поморавието]], вкл. цялата [[Дунавска равнина]], [[Софийско поле|Софийското]] и [[Самоковско поле|Самоковското поле]] са обединени в т. нар. [[Дунавски вилает]] с административен център [[Русчук]]. Освен Русчук, центрове на [[санджак|санджаци]] са градовете [[Ниш]], [[Видин]], [[София]], [[Търново]], [[Варна]] и [[Тулча]]. Митхад паша реформира администрацията и съдебната система, като създава или преустройва редица институции. За пръв път османска провинция се сдобива с представителна институция - [[Общ вилаетски съвет]], в който с назначаване от валията или избори влизат представители на различните верски и етнически групи в областта. Българи-членове на Общия вилаетски съвет са хаджи [[Иванчо Пенчович]] и хаджи [[Атанас Петкович]] от Русчук, [[Никола Михайловски]] и [[Тодор Марков (търговец)|Тодор Марков]] от Търново, [[Димитър Трайкович]] от София, [[Матю Рачев]] от [[Шумен]] и др. Българи се назначават и на висши съдебни постове: Иванчо Пенчович е председател на вилаетския търговски съд. Митхад паша инициира създаването на първия османски официоз, списван на [[турски език|турски]] и [[български език]]: седмичния вестник "Дунав", излизащ от печат между март 1865 г. и юни 1877 г. В редакцията му влизат българите [[Стоил Попов (възрожденец)|Стоил Попов]] и [[Иван Чорапчиев]].
| |||