Ясен Антов: Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
смяна на шаблон, + Нормативен контрол, + 6 категории, рубрикиране, нови пасажи и източници
Редакция без резюме
Ред 25:
 
== Биография ==
Ясен Антов е роден на [[14 март]] [[1929]] г. Завършва [[Софийски университетСУ|Софийския държавен университет]], специалност право„Право“ (1952). Автор и редактор е във вестниците „Народна младеж“, „Народен спорт“, [[Стършел (вестник)|„Стършел“]], [[Поглед (вестник)|„Поглед“]] и [[Ехо (вестник)|„Ехо“]], както и в [[БНТ]], [[БНР]] и Радио Франс Ентернасионал.<ref name="СБЖ">[http://www.sbj-bg.eu/index.php?t=7056 „На 80 години почина журналистът Ясен Антов“], сайт на СБЖ, 9 октомври 2009 г.</ref>. Пътешествал из [[Хималаи]]те, [[Кавказ]], [[Алпи]]те, пустинята [[Гоби]], Африка и почти цяла Европа. Стигал зад Северния полярен кръг.
 
Водещ на авторско предаване „Накъдето ни видят очите“ и автор в предаванията „Дискобиблиотека“, „Дядовата ръкавичка“ и „Заедно след полунощ“ по програма „Христо Ботев“ на [[БНР]].<ref>[http://radioblg.bnr.bg/post/100077477/avtoryt-i-negovata-publika-v-pamet-na-yasen-antov „Авторът и неговата публика“: В памет на Ясен Антов“], сайт на БНР, 15 октомври 2009 г.</ref>.
 
Съпруга на Антов е писателката и преводачка [[Христиана Василева]]. Баща е на Траян Антов, известен спортен журналист.<ref name="СБЖ"/>.
 
== Творчество ==
Ясен Антов пише художествена [[проза]], [[публицистика]], [[хумор]]истични [[новела|новели]] и [[пътепис]]и и разкази. Негови творби са превеждани и издавани в над 30 държави от Европа, Азия и САЩ. По-известните му книги са:
* „Моята дълга и тъжна история“
* 1993 — „С чадър и пижама през Хималаите“, пътепис (1993)
* 2000 — „Накъдето ми видят очите“ (2000), ISBN 954-980-402-X
* цикълътцикъл „Необикновени преживявания“
** 2004 — „Приключенията на една госпожица“, разкази и стихотворения (2004)
** 2004 — „Приключенията на един пешеходец“, разкази и пътеписи (2004), ISBN 9540202906
** „Приключенията на Адам от крайната къща“, истории за деца
 
== Признание и награди ==
Носител е на много отличия, сред които и националната литературна награда за хумористичен разказ „Чудомир“ за 1978, 1984 и 2002 г. (през 2002 г. за разказа „Горещ роман“ .<ref>[http://www.vesti.bg/novini/kulturnite-temi-v-presata-dnes-26.03.2002-g-371202 Културните теми в пресата днес - 26.03.2002 г.], vesti.bg, 26 март 2002 г.</ref>).
 
През 2002 г. получава годишната награда на Съюза на българските журналисти за цялостен принос към българската журналистика.<ref name="СБЖ"/>
 
За предаването си за пътешествия и култура по Радио Франс Ентернасионал през 2003 г. получава голямата награда от Фестивала за радио и телевизионни програми „Осмата муза“.<ref name="СБЖ"/>.
 
Книгата му „Накъдето ми видят очите“ е обявена за „Пътепис на столетието“ в Националния конкурс, посветен на 150-годишнината от рождението на [[Иван Вазов]].
Ред 58:
 
== Външни препратки ==
* [http://bgf.zavinagi.org/index.php/%D0%AF%D1%81%D0%B5%D0%BD_%D0%90%D0%BD%D1%82%D0%BE%D0%B2Ясен_Антов Ясен Антов] - в енциклопедията БГ-Фантастика]
 
; Разкази и фейлетони
Ред 73:
{{СОРТКАТ:Антов, Ясен}}
[[Категория:Български писатели]]
[[Категория:ПисателиБългарски на пътеписипътеписци]]
[[Категория:Хумористи]]
[[Категория:Български журналисти]]