Разлика между версии на „Ничо Георгиев“

м
редакция без резюме
м (портал)
м
 
== Биография ==
Роден е на 15 септември 1895 г. във врачанското село Роман, днес град [[Роман (България)|Роман]]. Завършва Военното училище през 1916 година, а Военната академия през 1931 г. От 1930 г. е помощник-началник на секция при щаба на армията, а на следващата година става началник на секция. Бил Оте 1932военен г.аташе ев началник-щабАнкара наи [[петаАтина българскапрез армия]]1932 година. През 1935 г. е назначен за адютант на щаба на втора военно инспекционна област<ref>[http://kotev25.wordpress.com/2012/03/17/the-road-to-the-war-of-the-balkan-peninsula-1939-1941-гг/ THE ROAD TO THE WAR OF THE BALKAN PENINSULA (1939-1941 гг.)]</ref>. От 1941 г. е началник-щаб на [[пета българска армия]]. През 1942 г. е назначен за командир на [[десета пехотна беломорска дивизия]]. През 1944 година е назначен за началник на Превозно-снабдителния отдел на Щаба на войската<ref>Ташев, Т., „Българската войска 1941 – 1945 – енциклопедичен справочник“, София, 2008, „Военно издателство“ ЕООД, с. 40</ref>. Уволнен е презна 13 септември 1944 г. Осъден е на смърт от Народния съд и разстрелян на 21 април 1945 г. <ref>[http://edinzavet.wordpress.com/2011/05/11/vmatev-spomwwii/ Спомени от войната на Владимир Матев (61в.)] и по Ташев, Т. Българската войска – 1941-1945. С., 2008, с. 40 </ref> Синът му Николай Георгиев е работил в Олимпийския музей в Лозана<ref>[http://www.bgolympic.org/cgi-bin/e-cms/vis/vis.pl?s=001&p=0013&n=000006&g=?ref=Sex%D0%A0%C2%A0%D0%92%C2%A0 Българи в МОК]</ref>.
 
== Офицерски звания ==