Премахване на крепостничеството: Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
мРедакция без резюме
Ред 1:
[[Файл:Liberation of peasants by B.Kustodiev (1907).jpg|thumb|400px|худ. [[Борис Кустодиев]] - «Освобождаване на селяните (прочитането на манифеста)». Картина от 1907 г.]]
'''Премахването на крепостничеството''' или '''Отмяната на крепостничеството''' в [[Руската империя]] е най-съществената от [[великите реформи]] на император [[Александър II (Русия)|Александър II]], за което той се сдобива с името "Освободител".
 
На 3 март (19 февруари [[стар стил]]) 1861 г. император Александър ІІ издава “Манифест„Манифест за всемилостиво даряване на крепостните с правото да бъдат свободни селски жители и за устройството на техния бит”бит“, както и с “Положение„Положение на селяните, излизащи от крепостни зависимости”зависимости“. <ref>http://www.bbc.com/russian/russia/2011/03/110301_serfdom_interviews.shtml Россия: 150 лет без крепостного права</ref>
 
== Предистория на крепостните отношения в Русия ==
Първият руски цар [[Иван Грозни]] през 1581 г. забранява всякакво преминаване на селяни от един [[феод]] в друг. [[Крепостно право|Крепостното право]] като държавна система в селските обществени отношения на Русия е окончателно скрепено юридически със “[[Съборно уложение]]” от 1649 г.
 
Крепостната руска система, по-известна само като [[крепостничество]], е най-уязвима за революционни движения. Не случайно,Неслучайно [[декабристи]]те издигат лозунга за отмяна на крепостничеството. До времето на [[Екатерина Велика]] страната периодично е заливана от масови селски въстания. Загубата в [[Кримската война]] изправя Русия пред предизвикателството от нови мащабни селски въстания. От друга страна помешчическото селско стопанство, основано на труда на крепостните селяни, все повече запада. Това предизвиква безпокойството на правителството, което е загрижено най-вече за [[индустриализация]]та на страната, за която пък е нужна свободна работна ръка. Тази работна ръка може да бъде набирана единствено из средите на селячеството. Ето защо се стига до отмяна на крепостничеството.
 
Като повод за отмяна на крепостничеството е използван масовиямасовият селски протест срещу него след [[Кримската война]], когато има недостиг на работна ръка заради [[мобилизация]]та на крепостните в наборната [[руска армия]].
 
== Последствия ==
В резултат от реформата от 1861 г. на повече от 30 милиона руски крепостни селяни е предоставена възможността да участват в икономическата модернизация на страната. Крепостните имат възможност да се откупят, след което и да се придвижват свободно, за да участват в новия стопански живот на Русия. Откупните плащания за руските селяни са окончателно премахнати през 1905-1907 г., след злополучната [[рускоРуско-японска война]], с последвалата я [[първаПърва руска революция]].
 
След идването на [[болшевики]]те на власт през 1917 г., те незабавно излизат с „[[Декрет за земята]]”, с който изземват собствеността от едрите земевладелци, одържавяват я и я раздават на селяните. По време на колективизацията в края на 20-те години на 20 век, раздадената за свободно ползване земя на руските селяни е одържавена и окрупнена в трудово-земеделски стопанства - с цел интензитет в развитието на съветското селско стопанство.