Ибро Лолов: Разлика между версии

Започва да свири на [[акордеон]] от 11-годишна възраст, първите му изяви са по софийски [[кръчма|кръчми]] и кафенета. Израснал е в музикално [[семейство]] - баща му ''Лоло Найденов'' е свирил на [[кларинет]] в ''Кореняшката група''.

Любовта му към българската народна музика и срещата с музикалния редактор в [[Българско национално радио|БНР]] - Георги Бояджиев определят пътя му на професионален музикант. През [[1953]] година прави първите си записи с народен оркестър в ''Радио София''. Паралелно със звукозаписната дейност, Ибро Лолов развива активна [[концерт]]наконцертна дейност, пътува из [[България|цялата страна]], има концертни турнета в чужбина ([[Балкански полуостров|Балканите]] и [[Западна Европа]]). Работил е с популярните народни певци [[Атанаска Тодорова]], [[Борис Машалов]], [[Мита Стойчева]], [[Костадин Гугов]], с именитите свирачи [[Петко Радев (кларинетист)|Петко Радев]], [[Младен Малаков]], [[Диди Кушлева]]. През дълголетния си творчески път Ибро Лолов е печелил различни награди и конкурси (особено цени лауреатското си звание от Световния музикален фестивал ''“Сърцето на акордеона”'', [[Франция]], [[1983]] г.). Освен българска народна музика, Ибро Лолов изпълнява балканска (сръбска, гръцка, румънска) и циганска музика (негови са някои от най-популярните цигански песни в България, записани с Николай Гърдев – ''“Лено Магдалено”'', ''“А бре, чичо”'', ''“Кошничарка”'', както и хитовите инструментални танци – ''Софийски'', ''Булчински'', ''Момински'').

Самият Ибро Лолов определя изпълнителския си стил като ''“шопски стил”'', ''“темпераментна музика”'', ''“стакатно свирене”''. Особено цени равновесието в изграждането на музикалната форма, за която казва: ''“коляно от коляно'', така според него, се ражда [[хоро]]то”хорото”<ref>http://signal.bg/view_people.php?people_id=147&tab=audio&tab=bio</ref>.