Добруджански земеделски институт: Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
+сайт
Редакция без резюме
Ред 21:
|членства=
|бележки=
|сайт= http://www.dai-gt.org/bg/index.php?page=home
|лого=
|карта=България Област Добрич
}}
'''Добруджанският земеделски институт — – Генерал Тошево''' е [[България|български]] държавен научен институт — – изследователски център в областта на земеделието, звено на [[Селскостопанска академия|Селскостопанската академия]].
 
== Исторически бележки ==
 
=== Преди 1944 г. ===
България губи владение върху [[Южна Добруджа]] след неуспешния край на [[Междусъюзническа война|Междусъюзническата война]] и подписването на Букурещкия мирен договор от 28 юли 1913 г. Територията е окончателно върната в границите на България с подписването на Крайовската спогодба на 7 септември 1940 г. през [[Втора световна война|Втората световна война]].
Line 34 ⟶ 33:
Селскостопанските научни изследвания в Североизточна България започват през 1940 г. в гр. [[Добрич]] със създаването на земеделска опитна станция.
 
=== 1944 - – 1989 г. ===
След 1944 г. опитната станция се разраства в Земеделския изпитателен институт.
 
През септември 1951 г., с постановление на Министерския съвет № 236 от 8-ми март същата година („За развитие на селското стопанство, водоснабдяването и електрификацията на Добруджа“) институтът е реорганизиран в Добруджанският селскостопански научноизследователски институт и изнесен на ново място — – бившето ДЗС „Петлешково“.
 
Първоначално тук работят едва шест специалисти. Експерименталната работа е разпределена в пет основни секции: [[Земеделие]], [[Растениевъдство]], [[Агролесомелиорация|Агролесомелиорации]], [[Животновъдство]], [[Механизация на селското стопанство]]. Разгръща се широка научноизследователска дейност с цел да се даде отговор на редица неясни въпроси от [[агротехника]]та на отглежданите в района култури.
 
От [[1962]] г. Добруджанският институт се специализира в [[селекция]] и [[технология на отглеждане на културни растения|технология на отглеждане]] на [[пшеница]] и слънчоглед и през [[1963]] г. приема името '''Институт по пшеницата и слънчогледа „Добруджа“''' с 3 основни секции – ''Селекция на пшеница'', ''Селекция на слънчоглед'' и ''Технологии на полските култури''. Експерименталната работа се провежда в няколко десетки [[сеитбообращение|сеитбообращения]] с обща площ от около 7000 дка. Развиват се двата основни сектора в производството – [[растениевъдство]] и [[животновъдство]]. През [[1976]] г. се открива Лабораторният комплекс в гр. [[Добрич]] и до [[1981]] г. се оборудва с модерни вегетационни съоръжения. През [[1978]] г. се създава секцията ''Селекция на бобови култури''.
 
=== След 1989 г. ===
От началото на [[2001]] г., след провеждане на структурна реформа в земеделието на [[България]], ИПС „Добруджа“ приема името Добруджански земеделски институт с 2 основни сектора – [[Наука]] и [[Производство]]. Дейността на сектор „Наука“ е разпределена в 4 основни секции: Селекция на [[зърнено-житни култури]], Селекция на [[слънчоглед]], Селекция на [[зърнено-бобови култури|бобови култури]] и [[Агротехника]]. Към тези секции функционират няколко специализирани [[лаборатория|лаборатории]] – по [[биотехнология|биотехнологии]], [[физиология на растенията]], [[фитопатология]], [[биохимия на растенията]], [[качество]] на [[зърно]]то и [[семе]]ната, [[агрофизика]] и [[агрохимия]]. В сектор „Производство“ се работи в 2 основни направления: „Растениевъдство“ и „Животновъдство“.
 
== Научни постижения ==
Институтът е създател и оригинатор на основните [[сорт]]ове зърнено-житни култури – есенници, отглеждани в България – пшеница, [[ечемик]], [[тритикале]], сортове зърнено-бобови култури – [[фасул]], [[леща]], [[нахут]], [[грах]], [[бурчак]] и [[секирче]], сортове и [[хибрид (биология)|хибрид]]и слънчоглед, а също така и на официално приетите технологии за отглеждане на тези култури в страната.
 
== Директори на Института ==
 
{| class="wikitable"
! Период