Иван Динков: Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
+ конференция в негова чест
цитатът е към биографията на сина му
Ред 2:
| име = Иван Динков
| снимка =
| размер =
| описание =
| псевдоним =
| място на раждане = [[Смилец (Област Пазарджик)|Смилец]], [[Царство България]]
| място на смърт = [[България]]
| работил = български [[поет]], и [[писател]]
| националност = {{BUL}}
| период =
| жанрове = стихотворениепоезия, повест
| теми =
| направление = [[социалистически реализъм]]
| течение = „[[Априлско поколение]]“
| дебют = „Лична карта“ (1960)
| известни творби = „Епопея на незабравимите“ (1963)
| награди = „Иван Вазов“<br/>„П. К. Яворов“<br/>„Никола Вапцаров“<br/>„Никола Фурнаджиев“<br/>[[Иван Николов (награда)|„Иван Николов“]]
| повлиян =
| повлиял =
Line 27 ⟶ 25:
}}
 
'''Иван Динков''' е български писател – [[поет]] и [[белетрист]] от втората половина на 20 век. Баща е на левия политик и литератор [[Стоян Динков]].
 
== Биография ==
Line 33 ⟶ 31:
 
== Творчество ==
Динков дебютира през 1960 г. със стихосбирката си „Лична карта“, която е приета нееднозначно. От една страна, действащият тогава [[соцреализъм]] в изкуството не е нарушен, но от друга – поезията на младия автор е твърде мрачна, „нота на униние, чернота и безизходност“<ref>сп. "Пламък, 10/1960</ref>. След втората си стихосбирка „Епопея на незабравимите“ (1963) Динков се утвърждава, получавайки одобрение от хора като [[Добри Жотев]] и [[Александър Геров]].
 
През 1967 г. е отпечатана стихосбирката на Иван Динков „На юг от живота“, но веднага след това е претопена, без въобще да стигне да читателите. Причината е действащите по онова време [[цензура|цензурни]] норми, стиховете на Динков се оказват извън установения канон. В следствие на това в продължение на десет години писателят няма правото да издава нищо. През 1977 г. все пак излиза стихосбирката „На юг от живота“ под името „Антикварни стихотворения“.
Line 43 ⟶ 41:
Други стихосбирки на автора са: „Повторения“ (1990), „Славянски псалми“ (1991), „Поетични самоубийства“ (1993), „Шепа срички“ (1994), „Живот по памет“ (1996), „Урна“ (1996), „Дневник“ (1997), „Спазми от Отечеството“ (1999) и „Табакера“ (2003).
 
Освен към [[поезия]]та Динков се обръща и към [[белетристика]]та. През 1976 излиза неговата повест „Софийски атентат“. Сред творчеството му се откриват още обявените за „[[документалистика]]“ „Няколко пролога към един епилог“ (1968) и „Докосвания до България“ (1974). Има и книги с размисли, фрагменти, спомени – „Почит към литературата“ (1980) и „Навътре в камъка“ (1986). Автор е на [[пиеса]]та „Комисия за погребение“ (1990), романите „Проверка на каруците“ (1990) и „Покрай кадифето“ (1993).
 
== Награди ==
* Носител на националните литературни награди „Иван Вазов“, „П. К. Яворов“, „Никола Вапцаров“, „Никола Фурнаджиев“, „Иван Николов“, както и на наградата „Златен ланец“ на в. „Труд“.
* През [[1998]] г. е удостоен за [[Почетни граждани на Пазарджик|почетен гражданин]] на [[Пазарджик]], „за изключителния принос в съвременната българска поезия и националната ни литературата и заслугите му за укрепване на дружеството на [[Съюз на българските писатели|СБП]] в Пазарджик“.<ref>{{Цитат уеб | уеб_адрес =http://www.libpz-bg.com/ | заглавие =Видни личности и почетни граждани на Пазарджик | достъп_дата = | фамилно_име = | първо_име = | дата = | труд = | издател =Регионална библиотека „Никола Фурнаджиев“ | език = български | цитат = }}</ref>
 
== Семейство ==
Баща е на левия политик и литератор [[Стоян Динков]], станал известен с публичните си твърдения, че:
 
{{Цитат|Османската империя спаси българския народ.
 
Българското възраждане е плод на руската пропаганда.
 
Нашият най-близък приятел е Турция.
 
Евроазиатски съюз ще замени Европейския.
<ref>[http://novinar.bg/news/stoian-dinkov-osmanskata-imperiia-spasi-balgarskiia-narod_MzY0MTs0MA==.html Стоян Динков: Османската империя спаси българския народ], интервю на Димитър Николов, Новинар, 26 юли 2011 г.</ref>}}
 
== Посмъртно признание ==
На негово име през [[2006]] г. е учредена национална литературна награда, която се присъжда за творчески постижения в съвременната българска литература, за изследвания върху творчеството на Иван Динков и за популяризирането му. Връчва се от [[Община Пазарджик]] на съвременни български [[поет]]и, [[писател]]и, литературни критици и изследователи в родната ни [[българска литература|литература]]. Връчват се и съпътстващи награди за [[поезия]], [[проза]], [[публицистика]] и [[литературна критика|критика]], с които се награждават автори от [[Област Пазарджик]].<ref>{{Цитат уеб | уеб_адрес =http://www.libpz-bg.com/ | заглавие =Национални литературни награди на Пазарджик | достъп_дата = | фамилно_име = | първо_име = | дата = | труд = | издател =Регионална библиотека „Никола Фурнаджиев“ | език = български | цитат = }}</ref>
 
В средата на декември 2007 годинаг. департамент [[Нова българистика (Нов български университет)|Нова българистика]] към [[Нов български университет]] организира Национална научна конференция „Иван Динков в българската литература и култура“.<ref>[http://kulturni-novini.info/news.php?page=news_show&nid=5067&sid=5 Програма на Националната научна конференция „Иван Динков в българската литература и култура“], електронен бюлетин „Културни новини“, 11.12.2007 г.</ref>
 
== Бележки ==