Филиокве: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Ред 10:
На второ място, съществува разлика между латинския глагол "procedit" (изхожда) и гръцкия " ἐκπορευόμενον" (произхожда и изхожда), което налага горната добавка, за да се отрази пълноценно каноничната истина, че Св. Дух произхожда (изхожда изначално и извечно) само и единствено от Отца (Йоан 15:26), но едновременно с това изхожда (извечно) и от Сина, тъй като, според както сочи Писанието, Светият Дух е "Дух Христов" (1 Кор 2:16), а също и че "...всичко Мое е Твое и Твоето - Мое ", т.е. всичко, което принадлежи на Бог Отец е същевременно и Христово (Йоан 17:10). Последното единствено може да означава, че Светият Дух наистина произхожда (изхожда изначално) от Отца като Отец, но едновременно с това - изхожда извечно и от Отца, и от Сина.
{{факт|В никакъв случай изразът "...и от Сина" не е бил добавян със намерението да се изменя църковното учение или за да бъде променян Никео-Цариградския Символ на вярата (което, заедно с юридическото първенство на Римския епископ (папата), представлява един от двата основни довода, въз основа на които Ортодоксалната (Православната) християнска църква продължава да поддържа състоянието си на отделеност от Рим), а по-скоро, за да уточни канонически Символа на вярата в неговия превод на латински. Това е и причината Римските епископи, въпреки първоначалните си задръжки, накрая да я приемат, в началото на ХІ век, като общовалидна на Запад, като и днес Римокатолическата християнска църква безусловно подчертава, че на гръцки език Символът на вярата не се нуждае от горната добавка.
След като [[османци]]те сериозно застрашили Константинопол, доктриналният спор бил постепенно изгладен и се стигнало до [[Фераро-флорентински събор|Фераро-Флорентинската уния]]. В края на краищата обаче, византийците отхвърлят унията и след недълга обсада на [[обсада на Константинопол (1453)|Константинопол]] през 1453 г., градът пада в ръцете на турците, със всички тъжни последици за Византия
▲След като [[османци]]те сериозно застрашили Константинопол, доктриналният спор бил постепенно изгладен и се стигнало до [[Фераро-флорентински събор|Фераро-Флорентинската уния]]. В края на краищата обаче, византийците отхвърлят унията и след недълга обсада на [[обсада на Константинопол (1453)|Константинопол]] през 1453 г., градът пада в ръцете на турците, със всички тъжни последици за Византия, за подкрепилите я в разкола, и за християнския свят в неговата цялост.
== Източници ==
|