Оперативна памет: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Редакция без резюме |
|||
Ред 2:
== Видове ==
=== RAM ===
При съвременната [[компютър|изчислителна техника]] функцията на оперативна памет най-често се изпълнява от [[памет с произволен достъп]] (RAM). По тази причина съкращението RAM често се използва като синоним на оперативна памет, въпреки че памет с произволен достъп се използва за много други цели, включително в самите компютри. В зората на изчислителната техника като оперативна памет се е използвала също и [[памет с последователен достъп]], като например [[барабанна памет|барабанната памет]].
=== Кеш памет ===
{{основна|Кеш-памет}}
На процесора често му се налага да контактува с паметта (обикновено DRAM). Осъществяването на тази връзка влиза в задачите на контролера на паметта. Въпреки високата скорост, с която се извършва преносът на данни, процесорът е принуден да чака, защото е няколко пъти по-бърз. За преодоляване на това забавяне в работата и по-рационално използване на процесора, служи кеш паметта, изградена на базата на SRAM. Кеш паметта е разположена много близо до процесора и е с неголям капацитет
Идеята за кеш идва от едно [[Емпиричен изследователски метод|емпирично наблюдение]]: около 20% от всички данни, програми и информация на персоналния компютър се използват през 80% от времето. Кеш паметта се опитва да прихване и задържи тези 20% за да ускори достъпа: контролерът на паметта записва в кеша всичко, което процесорът взима от паметта под формата на списък; всеки път, когато процесорът намери нужната му информация в кеша се получава “попадение” и тя се премества в началото на списъка. Когато кеш паметта е пълна и се налага да се запише още нещо, последният запис (този който е на дъното и е най-рядко използван) се изтрива и на негово място се записва новата информация.
В съвременните компютри има повече от една кеш памет. Има такава, която се намира в корпуса на самия процесор и се нарича L1 cache (L1
Има и други ситуации, в които може да се употреби терминът кеш и кеширане. Първата е, когато говорим за swap файла (тук употребата е неправилна), който е разширение на паметта върху твърдия диск и втората
== Методи за подобряване ефективността на оперативната памет ==
''Interleaving''
''Bursting''
▲''Interleaving'' - става дума за начина, по който процесорът се обръща към паметта. Нормално е, след като процесорът адресира даден сектор от паметта, той да има нужда от един цикъл, за да се възстанови, следователно процесорът трябва да изчака. Но през това време той може да се обърне към друг сектор и така да ги сменя, за да не губи време. ''Interleaving'' се прилага и вътре в самия [[чип]] памет - клетките се разделят на две независими банки от клетки и така се осигурява непрекъснатост на потока данни
''Pipelining''
▲''Bursting'' - обикновено на процесора не му трябва само една клетка от паметта, а няколко съседни. При bursting се взимат няколко клетки като цял блок. Това значително ускорява работата, макар да се случва заедно с необходимата информация да се подаде и ненужна. Тази технология може да се прилага при различни видове памети, а така също и при четене, и при запис
== Вижте също ==
▲''Pipelining'' - това е процес, при който някаква по-сложна задача се разбива на поредица от елементарни инструкции, които “потичат” като по “тръба” към процесора и той ги изпълнява една след друга в бърза последователност - без да отправя искане за нови данни и да чака да му се доставят. Така ако има няколко задачи, те се разделят на малки части и се пускат към процесора за обработка, в резултат на което е нужно по-малко време, отколкото ако се подават една по една големите задачи (процесорът ще трябва да ги извиква една по една и да чака идването им).
* [[Управление на паметта]]
{{Компютърен хардуер}}
| |||