Хърватски език: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Ред 180:
=== Новосадски договор ===
{{основна|Договор от Нови Сад}}
Комунистическата партия със своите „интернационални“ цели е против много национални символи и въвежда свои, така да се каже, комунистически термини. Така например ''stranka'' (партия) се превръща в ''partija'', ''tajnik'' (секретар) и ''ministar'' в ''sekretar'', ''glavni tajnik'' в ''generalni sekretar'', ''glavni'' или ''središnji odbor'' в ''centralni komitet'', ''vojska'' в ''armija'', ''redarstvo'' (полиция) и ''oružništvo'' (жандармерия) в ''milicija'', ''gospodin'' в ''drug'', ''glazba'' (музика) в ''muzika'', ''povijest'' (история) в ''historija'', ''skup'' (събрание), ''zbor'' (митинг) в ''miting'', ''škola'' (школа) в ''centar'' и т. н. Мнозинството от тези думи са чуждици, много по-обичайни за сръбския книжовен език. Чрез тяхното лековато и безкритично приемане, което също е в синхрон с особеностите на сръбския книжовен език, хърватският бива изтласкван и хърватският езиков усет към чуждиците – притъпен. Така вратите биват широко отворени за нахлуване на заемки главно от [[английски език]]. Въпреки това, сръбската страна не е доволна от това състояние и се стреми хърватският и сръбският език да се сближат колкото се може повече, като при това хърватският да бъде напълно изтласкан от употреба. За тази цел академичното издателство ''„Летопис Матице српске“'' обявява анкета по езикови и правописни въпроси и до септември [[1954]] година публикува отговорите на около четирийсет анкетирани. След края на анкетата в Нови Сад се провежда събрание, на което се констатира, че езикът на хървати, сърби и черногорци е един, затова книжовният език, който се развива около двата центъра, Загреб и Белград, е единен, но с два изговора – иекавски и екавски, в наименованието на езика при официално използване е необходимо да се посочват и двете му части (и хърватска, и сръбска), че двата изговора (иекавски и екавски) са равноправни, както и двете писмености (латиница и кирилица), че е необходимо да се съставят справочен речник на хърватскосръбския/[[сърбохърватски език|сърбохърватския]] книжовен език, терминологични речници и общ правопис. Въз основа на тези заключения се изработва общ правопис, който през [[1960]] г. Матица хърватска (Хърватската академия на науките и изкуствата) издава в иекавски вариант на латиница, под заглавие ''„Правопис на хърватскосръбския книжовен език“'' (Pravopis hrvatskosrpskoga književnog jezika), а Матица сръбска (Сръбската академия на науките и изкуствата) – в екавски вариант на кирилица, под заглавие ''„Правопис на сърбохърватския книжовен език“'' (Pravopis srpskohrvatskog književnog jezika).
|