Уикипедия

Луфтвафе на Третия райх: Разлика между версии

Интерактивен преглед на историята
← По-стара редакцияПо-нова редакция →
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
ВизуаленУикитекст
Редакция без резюме
Ред 27:
}}
 
'''Луфтвафе''' ({{lang-de|Luftwaffe}} — ''въздушно оръжие'') е названиетоимето на германските военно-въздушнивъздушните сили. на [[Нацистка Германия]].
 
== История на Луфтвафе==
{{основна|Луфтвафе}}
[[File:Bundesarchiv Bild 146-1978-106-25, Deutsche Luftwaffe.jpg|thumb|260px|''Deutsche Luftwaffe '']]
След разгрома на [[Германската империя]] през [[Първата световна война]], [[Версайски договор|Версайският договор]] забранява на Германия да притежава каквито и да било моторни [[самолет]]и. Германското правителство успява да заобиколи тази забрана, като сключва секретентаен договор със [[Съветски съюз|Съветския съюз]]. Той дава възможност в СССР да се обучават тайно от [[1923]] до [[1933]] г. средногодишно по 240 германски пилоти, главно на летището [[Липецк]], а също да се експериментират нови конструкции на самолети. Тази база се нарича официално [[Авиоотряд 4|4-и авиоотряд]] на [[Авиополк 40|40-и авиополк]] на [[Червена армия|Червената армия]]. Тези пилоти образуват ядрото на [[Луфтвафе]], създадено след като [[Адолф Хитлер]] и неговата [[НСДАП|Националсоциалистическа работническа партия]] идват на власт, през 1933 г.
Луфтвафе е създадено официално на [[9 март]] [[1935]] г. като самостоятелен род войска с персонал 18 200 души. Главнокомандващ е [[райхсмаршал]]ът [[Херман Гьоринг]], герой от Първата световна война, [[пилот|въздушен ас]] с 35 победи.
 
Символ на Луфтвафе става орел с разперени криле, който държи [[Свастика|пречупен кръст]] в ноктите си. Носи се на униформите и фуражките на [[офицер]]ите и войниците от Луфтвафе. За опознавателен знак на самолетите е възприет [[Тевтонски орден|Тевтонският кръст]] с прави, равни по дължина рамена за тялото и крилата, както и [[свастика]] на опашката на [[самолет]]ите.
 
Луфтвафе натрупва първия си боен опит в [[гражданска война в Испания|гражданската война в Испания]], която се превръща в изпитателен полигон за немските самолети. 7000 доброволци от [[Легион Кондор|легиона „Кондор“]] участват на страната на националистите на [[генерал]] [[Франко]]. В хода на военните действия се разработват много нови тактически прийоми.
 
В завоевателните планове на [[Вермахт]]а, съобразявани до [[1942]] г., се предвиждат внезапни удари с [[танк]]ове и самолети, за да се постигнат изненада и успех, вместо да се използват огромни маси от [[пехота]], както през Първата световна война. Още от първите минути на [[Втората световна война]], германското Луфтвафе овладява небето и взема решаващо участие в сухопътните сражения. То за броени дни утвърждава доктрината на модерната война, гласяща който постигне господство във въздуха, печели сражението, а ако успее да поддържа това господство, печели и войната.
 
След смъртта на [[генерал-полковник]] [[Ернст Удет]], в края на [[1941]] г. началник на Техническия отдел на Луфтвафе става прагматикът [[фелдмаршал]]ът [[Ерхард Милх]]. Той проумява необходимостта от цялостна реконструкция на производствената база, за да може да се противопостави на нарастващата мощ на съюзниците. Той поставя началото на едно сериозно увеличаване на производството на самолети, което е реализирано през [[1944]] г. Въпреки тежките [[бомбардировка|бомбардировки]] и нарушения транспорт, през 1944 г. са произведени около 40000 самолета, което представлява една трета от всички произведени в [[Германия]] през Втората световна война. Но се оказва, че за тях вече няма достатъчно [[гориво]] и опитни [[пилот]]и.
[[File:Chef einer Luftflotte Version 1.svg|right|thumb|145px|Символ на Луфтвафе, орелОрел с разперени криле. Този, символ символизира военно-въздушната флота на ГерманияВВС]]
 
Човешките ресурси на Луфтвафе нарастват от 600000 души в началото на войната на 1 100 000 в края на 1942 г. Но по-късно поради липса на гориво и резервни части за самолетите част от персонала е изпратена да воюва в така наречените [[Полева дивизия на Луфтвафе|полеви дивизии]] (Luftwaffen-Felddivisionen). С напредването на войната се налага все повече сектори на фронтовете да се обслужват от все по-малко самолети, пилотирани от недообучени летци. Поради липса на самолети, на гориво, а и на време задължителните часове за обучение на пилотите се намаляват от 260 през 1942 г. на 110 през [[1943]] г., а накрая на 50 през 1944 г.
 
До края на 1942 година Луфтвафе се използва основно като настъпателна сила, въздушна поддръжка на настъпващата германска армия. През 1943 нещата се обръщат. [[СССР]] започва контранастъпление от Изток, [[Обединени нации през Втората световна война|Западните Съюзници]] настъпват в [[Африка]], а самата Германия става обект на масирани нападения от съюзнически тежки [[бомбардировач]]и. С това и задачата на Луфтвафе става от нападателна на отбранителна.
В началото на 1945 г. основната задача на Луфтвафе вече е отбраната. То разполага със сили за [[противовъздушна отбрана]] на [[Райх]]а от около 2,000 самолета плюс не повече от 1,000 самолета, пръснати в малки тактически поделения по фронтовете. Това е повече от 20 пъти по-малко от броя на самолетите на съюзниците, действащи в [[Европа]]. Това трагично положение се дължи на обстоятелството, че когато [[Нацистка Германия]] започва да води война с три противника, всеки от от които е по-богат, по-многочислен и по-мощен, отколкото самата нея заедно с ресурсите от покорените европейски страни, тя разчита на Луфтвафе, а то в същност се оказва създадено за водене на краткотрайни локални войни. Принудени да воюват на няколко фронта в Европа и Северна Африка и да преодоляват огромни разстояния, елитните въздушни сили на [[Третия Райх]] не могат вече да се справят с поставените им задачи, когато войната се превръща в глобална.▼
 
▲В началото на 1945 г. основната задача на Луфтвафе вече е отбраната. То разполага със сили за [[противовъздушна отбрана]] на [[Райх]]а от около 2,000 самолета плюс не повече от 1,0001000 самолета, пръснати в малки тактически поделения по фронтовете. Това е повече от 20 пъти по-малко от броя на самолетите на съюзниците, действащи в [[Европа]]. Това трагично положение се дължи на обстоятелството, че когато [[Нацистка Германия]] започва да води война с три противника, всеки от от които е по-богат, по-многочислен и по-мощен, отколкото самата нея заедно с ресурсите от покорените европейски страни, тя разчита на Луфтвафе, а то в същност се оказва създадено за водене на краткотрайни локални войни. Принудени да воюват на няколко фронта в Европа и Северна Африка и да преодоляват огромни разстояния, елитните въздушни сили на [[Третия Райх]] не могат вече да се справят с поставените им задачи, когато войната се превръща в глобална.
През февруари-март [[1945]] г. бойната сила на Луфтвафе пада драстично както поради големите загуби на самолети и най-вече на [[Летец|летци]], така и поради изчерпване на резервите от [[гориво|горива]]. Със заповед от [[13 февруари]] се ликвидират всички учебни [[Ескадра|ескадри]]. Разрешено е да продължи обучението само на пилоти, които се нуждаят от още 2 до 4 седмици, за да бъдат готови за включване в бойните действия. В началото на април са ликвидирани голям брой бомбардировъчни и други поделения, а от 1 април се прекратява производството на бойни самолети с бутални двигатели. Много летци са изпратени в [[Пехота|пехотни поделения]] по фронтовете. Това е тъжният край на могъщото някога Луфтвафе.
 
Line 54 ⟶ 61:
</gallery>
 
== Самолетостроене ==
== Германската самолетостроителна промишленост ==
[[File:Fieseler Fi156.jpg|thumb|left|220px|Самолет Fi 156]]
В Германия стотици фирми работят в областта на [[Самолетостроене|самолетостроенето]]. Голяма част от тях са производители на [[агрегат]]и, възли и полупродукти. С конструиране и производство на [[самолет]]и, както и на елементи и възли за тях, се занимават около 20 фирми, между които са по-малко известните ''[[AGO Flugzeugwerke|AGO]], [[Bücker Flugzeugbau|Bücker]], [[Blohm & Voss]], [[Deutsche Forschungsanstalt für Segelflug|DFS]], Erla, [[Flettner]], Gotha Waggonbau, [[Hanns Klemm|Klemm]], [[Siebel Flugzeugwerke|Siebel]] и [[Weser Flugzeugbau|Weser]]''. Но осем8 са големите фирми, които създават и произвеждат основната част на самолетите на Луфтвафе през [[Втората световна война]]. Това са:
''[[Arado Flugzeugwerke]], [[Dornier Flugzeugwerke|Dornier-Werke]], [[Gerhard-Fieseler-Werke]], [[Focke-Wulf|Focke-Wulf Flugzeugbau]], [[Ернст Хайнкел]], Henschel-Flugzeugwerke, [[Junkers|Junkers Flugzeug und Motorenwerke]] и [[Месершмит|Messerschmitt]]''.
За самолетостроенето работят и много други фирми. Това са производителите на [[двигател]]и, например ''Argus, Daimler-Benz, [[BMW]], Bramo, Hirth, Walter'', на оръжейни системи, например [[Mauser]], Rheinmetall-Borsig, производители на ''[[Хидрявлика|хидравлични]] и пневматични системи'', [[лагер]]и, [[каучук]]ови и [[Текстил|текстилни изделия]], [[Електротехника|електротехнически]], дървообработващи, металообработващи и много други предприятия. През войната част от производството е изнесено в окупираните страни. Затова след края на войната производството на редица самолети, например [[Junkers Ju 52/3m|Ju 52]], [[He 111]], [[Fi 156]], [[Месершмит Bf 109|Bf 109]], [[Месершмит Ме 262|Me 262]] и [[Si 204]], продължава в [[Чехия]] и [[Франция]] под ново име.
 
==== Обозначаване на самолетите на Луфтвафе ====
[[File:Fw 190 D-9 Silhouette.jpg|thumb|right|260px|Обозначения на самолет Fw - Focke-Wulf]]
За обозначаване се използват букви и цифри. Първите букви характеризират основната фирма производител. Например ''Ar - Arado, Bf - Bayerische Flugzeugwerke, Bv - Blohm & Voss, Do - Dornier, Fi - Fieseler, Fw - Focke-Wulf, Go - Gothaer Waggonfabrik, He - Heinkel, Hs - Henschel, Ju - Junkers, Kl - Klemm, Me - Messerschmitt, Si - Siebel''. В края на войната някои от самолетите на Focke-Wulf са обозначени с името на главния [[конструктор]] [[Инженер|инж]]. [[Курт Танк]], например [[Та 152]] и [[Та 154]].
След фирменото обозначение следва цифрова комбинация, отговаряща на кодовото число, под което даден самолет се води на отчет в [[Имперско министерство на авиацията (Германия)|Министерството на въздухоплаването]] (Reichsluftfahrtministerium, RLM). Това число не е свързано с последователността на приемането на въоръжение на самолетите.
 
След основното обозначение следват буква, която отговаря на варианта, например ''Bf 109Е'', и цифра, която отговаря на серия, респ. подвариант, например ''Bf 109Е-4''.
 
Прототипите се обозначават с буквата ''V'' (Versuch) и поредно число, например ''Не 111V-7'' е седмият прототип на [[бомбардировач]]а ''Не 111''.<ref>[http://alternathistory.org.ua/bombardirovshchik-kheinkel-ne-111-aviakollektsiya-5-za-2008-god-skachat Бомбардировач Хайнкел Не 111].</ref>.
 
С буква ''U'' (Umrüst-Bausatz) и цифри, отделени с къса черта, се обозначават допълнителни [[Устройство|устройства]] или преустройства, които се монтират в [[завод]]а-производител, например ''Fw 190A-4/U8'' е [[изтребител]]-бомбардировач, който може да носи четири [[бомба|бомби]] по 50 kg под крилата, а под тялото — [[резервоар]] за допълнително [[гориво]] с вместимост 300 литри. Машини с допълнително въоръжение, което се монтира във фронтовите работилници, са обозначени с буквата ''R'' ([[Rüstsatz]]), например ''Fw 190A-6/R6'' има под крилата две тръби с диаметър 210 mm за изстрелване на неуправляеми [[Ракета|ракетни]] [[Снаряд|снаряди]] ''Wgr.21''.
 
Самолетите, пригодени за служба в [[Пустиня|пустинни]] райони, са обозначени със съкращението ''Trop'', например ''Bf 109E-7/Trop''.<ref>[http://www.scaleworkshop.com/bf109e7tropus_1.htm Messerschmitt Bf 109E-7 Trop]</ref>
 
== Структура на германското Луфтвафе ==
Преди войната, Германия била разделена на въздушни области ({{lang-de|Luftkreiskommando}}) подчинени на всички съединения на Военновъздушните сили.
[[File:Luftwaffe Organization.jpg|thumb|right|260px| Организационна командна структура на Луфтвафе]]
 
Въздушното оръжие ("Луфтвафе") имало първоначално два ръководни щаба: Генерален щаб ({{lang-de|Generalstabes der Luftwaffe}}) и Главен щаб ({{lang-de|Luftwaffenfuhrungsstabes}}). През пролета на 1942 г. обаче, те се обединяват под името [[Главно командване на Луфтвафе]] ({{lang-de|Oberkommando der Luftwaffe}} — [[Главно командване на Луфтвафе|OKL]]). През 1939 г. се сформира и ''Организационна структура на Луфтвафе'' (разработена от Гьоринг и Милх) и просъществувала до края на Втората световна война.
 
=== ФлотаФлот ===
Най-голямата тактическа единица в Луфтвафе е въздушният флот („Luftflotte“), който съответства приблизително на една съветска или американска въздушна армия. Първоначалният му състав включва три въздушни флота, отговарящи за Германската площ. След завзетите треитории от съединените страни, в началото на войната се увеличават до пет въздушни флота. В допълнение към тези, през 1943 г. бил сформиран един ([[6-ти въздушен флот|6-и]]), а година по-късно още два флота ([[10-ти въздушен флот|10-и]] и [[Въздушен флот „Райх“|флот „Рейх“]]). Между годините 1940/45 г. всеки [[флот]] действал в определен военен театър.
 
Съществуват следните флотифлотове:
 
* [[1-ви въздушен флот (Германия)|1-ви въздушен флот]]: действа по северния фланг на Източния фронт, в края на февруари 1945 г. под командването на луфтвафе „Курландия“.
* [[2-ри въздушен флот (Германия)|2-ри въздушен флот]]: между 1940/42 г. действа в центъра на Източния фронт, от 1942 г. по [[Средиземноморие]]то, през септември 1944 г. предава функциите си на командващото луфтвафе в Италия;
Line 88 ⟶ 97:
* [[Въздушен флот „Райх“|въздушен флот „Рейх“]]: [[Противовъздушна отбрана|ПВО]] [[Трети Райх|Германия]].
 
Освен това, по различно време съществувало независимо от флота командващо Луфтвафе; например, командващо луфтвафе „Югоизтог“ контролиращо между май и октомври 1944 г. областите на [[Югославия]], [[Албания]] и [[Гърция]].
 
Няколко флота пък образуват въздушен корпус ({{lang-de|Fliegerkorps}}) или въздушна дивизия („Fliegerdivision“). Но основни бойни единици в германското Луфтвафе останали [[Ескадра (Луфтвафе)|ескадра]] ({{lang-de|Geschwader}}), група ({{lang-de|Gruppe}}) и ескадрила ({{lang-de|Staffel}}).
 
<div class="BoxenVerschmelzen">
Line 236 ⟶ 245:
 
Няколко примери на ескадрили:
 
* 1./JG 27 — 1-ва ескадрила (от състава на I група) 27-ма изтребителска ескадра;
* 7./KG 76 — 7-ма ескадрила (от състава на III група) 76-та бомбардировъчна ескадра;
Line 247 ⟶ 255:
При изтребителите всяка ескадрила е изградена от три четворки („Schwarm“). Най-малките единици са тройката („Kette“) и двойката („Rotte“). Няколко ескадри образуват въздушен корпус („Fliegerkorps“) или въздушна дивизия („Fliegerdivision“).
 
=== Други ескадрили ===
=== Разделение на разузнавателната и морската структура на Луфтвафе ===
Разузнавателната и морската въздушна ескадрила са разделени на групи, в съответствие с местонахождението.
 
* армейска разузнавателна група ({{lang-de|Heeresaufklärungsgruppe}}) — '''HAGr''';
* група за крайбрежно наблюдение ({{lang-de|Küstenfliegergruppe}}) — '''KFlGr'''
Line 261 ⟶ 268:
* група със специално предназначение ({{lang-de|Gruppe zur besonderen Verwendung}}) — '''GrzbV''';
 
=== Спецназ на Луфтвафе ===
Съществуват и специализирани автономни поделения като например:
* '''учебна група''' ({{lang-de|Erprobungsgruppe}}) — '''Er.Gr''' или '''Erpr.Gr''';
Line 268 ⟶ 275:
* '''разузнавателна група на Главното командване на Луфтвафе''' [[Стратегическо разузнаване|(стратегическо разузнаване)]] — '''Aufkl.Gr. Ob.d.L''';
 
=== Наземни части на Луфтвафе ===
Съставът на наземните части на Луфтвафе включвал следните военни части.<ref>«Luftwaffe Field Divisions 1941-45», Oxford 1990, Osprey Publishing Ltd., ISBN 1-85532-100-9</ref>:
* '''свързани части, части по летищна подръжка и изграждане''' от 1935 г.
Line 275 ⟶ 282:
сформирам към полка „генерал Гьоринг“ ({{lang-de|Regiment „General Goring“}}), под командването на [[Херман Гьоринг]] превърнал се през 1938 г. в ядрото на 7-ма въздушна дивизия ({{lang-de|Flieger Division}}).
 
=== Командна част на Луфтвафе ===
[[File:Goeringcaptivity2.jpg|thumb|right|220px|Фелдмаршал Херман Гьоринг]]
През цялата история на Третия Райх, Луфтвафе има само двама2 главнокомандващи. Първият е Херман Гьоринг, а вторият е [[генерал-полковник]] [[Роберт Ритер фон Грайм]] като втори и- последен главнокомандващ на Луфтвафе, повишен до звание [[фелдмаршал]] и последен германски офицер от Втората световна война получил втория по-големина военен ранг. Други офицери повишени във втория по-големина военен ранг били, [[Алберт Кеселринг]], [[Хуго Шперле]], Ерхард Милх и [[Волфрам фон Рихтхофен]].
 
Що се отнася до Гьоринг, в края на войната със заобиколения от Червената армия Берлин, той изпратил телеграма до Хитлер, предлагайки да поеме ръководството на [[Райх]]а.<ref>Killen 2003, p. 291.</ref> Германският канцлер протълкувал това като [[ултиматум]] и [[преврат]]. Вследствие наредил незабавното му арестуване и екзекутиране. СС охраната на Гьоринг обаче не изпълнява наредбата, а той бил арестуван от [[Армия на САЩ|армията на САЩ]] в [[Бавария]] през май 1945 г. След залавянето му е предаден на [[Нюрнбергски процес|Нюрнбергския процес]] и обвинен в:
 
* Престъпления срещу мира.
* Планиране, подготовка, иницииране и разпореждане на агресивна война в нарушение на международни закони и споразумения
* Военни престъпления
* Престъпления срещу човечеството
 
Гьоринг в края на войната от заобиколения от Червената армия Берлин изпратил телеграма до Хитлер, предлагайки да поеме ръководството на [[Райх]]а<ref>Killen 2003, p. 291</ref>. Германският канцлер протълкувал това като [[ултиматум]] и [[преврат]]. В резултат наредил незабавното му арестуване и екзекутиране. СС охраната на Гьоринг обаче не изпълнява наредбата и той е арестуван от военни на САЩ в [[Бавария]] през май 1945 г. След залавянето му е предаден на [[Нюрнбергски процес|Нюрнбергския процес]] и обвинен в престъпления срещу мира, планиране, подготовка, иницииране и разпореждане на агресивна война в нарушение на международни закони и споразумения, военни престъпления, престъпления срещу човечеството. Признат е за виновен по всички четири4 обвинения и осъден на смърт чрез [[обесване]]. Въпреки това обжалва мнението на съдята, като държи да бъде разстрелян като войник. Съдът отхвърля обжалването, но Гьоринг продължава да се противопоставя на присъдата, след което се самоубива, поглъщайки таблетка [[цианид]].<ref>Killen 2003, p. 300.</ref>
 
Що се отнася до Шпарел, той бил преследван по време на [[Процес на Главното командване на Нацистка Германия|процеса на OKW]], като един от последните дванадесет обвиняеми в Нюрнбергските процеси след войната. Бил оправдан по всички четири обвинения. Умира в Мюнхен през [[1953]] г.
 
=== Отличителни знаци на Луфтвафе ===
====; Генерали и офицери ====
{| style="border:1px solid #8888aa; background-color:#f7f8ff; padding:5px; font-size:100%; margin: 0px 12px 12px 0px;width:100%"
|-
Ред 307:
|}
 
====; Сержанти и редници ====войници
{| style="border:1px solid #8888aa; background-color:#f7f8ff; padding:5px; font-size:100%; margin: 0px 12px 12px 0px;width:100%"
|-
Ред 323:
|}
 
=== Военни отличия ===
=== Военна декорация на Луфтвафе ===
<div class="BoxenVerschmelzen">
<div class="NavFrame">
Ред 374:
</div>
 
== Опознавателни знаци, маркировка и камуфлаж на самолетите на Луфтвафе ==
; Знаци на самолетите
[[File:NSFK Wimpel Fördernde Mitglieder.svg|thumb|right|210px|NSFK маркировка. Членове помогнали за изграждането на ядрото на Луфтвафе (1933)]]
След идването на [[Националсоциализъм|Хитлеровата власт]] в [[Германия]] и създаването на Луфтвафе, през средата на 1930-те години като национален отличителен знак върху крилата и телата на германските военни самолети отново се появява правият кръст („Balkenkreuz“) от края на Първата световна война. През цялото вертикално оперение преминава червена лента, като в средата и&#768; има бял кръг с черен пречупен кръст ([[свастика]]); символът на управляващата [[НСДАП|Националсоциалистическа партия]]. Но през следващите години тези знаци са стилизирани и опростени. Червената лента и белият кръг изчезват още преди войната. Остава само черният пречупен кръст, който по-късно е само очертан с бял или черен контур в зависимост от това, дали самолетът е боядисан в тъмни или светли цветове. През войната в много случаи от правия кръст остават само бели ъгли при тъмни повърхности и черни ъгли при светли повърхности.
Line 384 ⟶ 385:
На всички други самолети освен изтребителите са изписани четири букви или три букви и една цифра. Първите две черни букви (или буква и цифра), нанесени вляво от кръста, са кодирано обозначение на групата и ескадрата. Третата буква (вдясно от кръста) е индивидуална характеристика на самолета, често изписвана в цвета на ескадрилата. Последната черна буква указва подразделението в рамките на ескадрата, към което е включен самолетът. Обикновено тези букви и цифра са изписани в черно отдолу на крилата.
 
Германските изтребители от поделенията, включени в отбраната на [[Райх]]а, имат от [[1944]] г. широки 90 [[cm]] цветни ленти около тялото —– зелени, сини, червени, бели, жълти, черни или комбинации от тези цветове.
 
В предната част на тялото или под [[Стъклена кабина|пилотската кабина]] се нанася [[емблема]]та на поделението, а в някои случаи личната емблема на [[пилот]]а.
Line 395 ⟶ 396:
[[File:Bundesarchiv Bild 101I-160-0178-23, Balkan, Flugzeug Me 109.jpg|thumb|right|260px|По-късна версия на кормилна маркировка]]
 
===; Други опознавателни знаци на Луфтвафе===
<gallery>
Image:Balkenkreuz.svg|[[Опознавателни знаци на ВВС|Oпознавателен знак на Луфтвафе]]{{Br}} (1935-1945)
Line 402 ⟶ 403:
</gallery>
 
== Самолети ==
== Самолетите на Луфтвафе ==
===; Изтребители ===
{{основна|Изтребител}}
[[File:Bundesarchiv Bild 183-H25224, Guernica, Ruinen.jpg|thumb|left|240px|Останки от Герника (1937)]]
Line 424 ⟶ 425:
Може би най-интересният германски изтребител с [[двигател|бутални двигатели]] от времето на Втората световна война е [[Дорнир Do 335]]. С комбинация от теглещо и тласкащо витло, този самолет притежаващ уникални кръстовидни опашни плоскости, тежко въоръжение и полетна маса над 10 тона достига максимална скорост 760 km/h. Той полита за първи път през ноември [[1943]] г. Поради липса на подкрепа „отгоре“, както и поради непрекъснато предяваваните нови изисквания, които налагат постоянно преработки, в края на войната ''Do 335'' все още е на етап опитен стадий и в заводите има няколко десетки недовършени машини.
 
; Други видове:
==== Разрушители ====
Разрушители, щурмовици, бомбардировачи, транспортни самолети, спомагателни самолети, "реактивни чудеса".
{{мъниче}}
==== Щурмовици ====
{{мъниче}}
==== Бомбардировачи ====
{{мъниче}}
==== Транспортни самолети ====
{{мъниче}}
==== Спомагателни самолети ====
{{мъниче}}
==== "Реактивните чудеса" на Третия Райх ====
{{мъниче}}
 
== Въоръжение ==
== Оръжия на германските самолети през Втората световна война ==
==== Самолетни картечници („Maschinengewehr“) ====
[[Файл:MG34 change barrel.jpg|thumb|left|230px|Стандартна картечница MG34]]
През 1932 г. фирмата ''[[Райнметал|Rheinmetall-Borsig]]'' създава 7,92-mm самолетна лека [[картеница]], която е приета по-късно на въоръжение в новосъздаденото Луфтвафе в два варианта: [[MG15]] за подвижен монтаж и [[MG17]] за неподвижен монтаж. И двата модела се монтират на голям брой самолети до края на Втората световна война.
Line 446 ⟶ 437:
От 1933 г. фирмата ''Rheinmetall-Borsig'' разработва тежка картечница с [[калибър]] 13 mm, която в края на 1940 г. Луфтвафе и&#768; внедрява обозначението [[MG131]]. Тя съответства на [[американски]]я стандартен калибър 12,7 mm. Използва се в [[изтребители]] и [[бомбардировач]]и. При вграждането и&#768; в изтребителя [[Месершмит Bf 109#Варианти на въоръжението на Месершмит 109|Me 109G-6]] се налага над двигателя да се оформят две „бузи“.
[[Файл:Mauser MG 151.JPG|thumb|right|220px|Свръхтежка картечница модел MG151/20, прикрепена към самолет Боинг B-17]]
 
Между годинитеПрез 1936/37-1937 г. в [[швейцарски]]я [[концерн]] ''Oerlikon'', където на ръководни постове са [[германци]], е създадено 20-mm оръдие [[MGFF]]. То се произвежда не само в [[Германия]], но по-късно и от [[Хиспано-Суиза|Hispano-Suiza]] в Испания и [[Франция]], а също и от [[Мицубиши]] в [[Япония]]. Монтира се неподвижно или подвижно в бомбардировачи и изтребители. Главният недостатък на това оръдие е това, че то се зарежда само с 45 до 60 снаряда.
 
Още през 1934 г. на фирмата ''Маузер'' е възложена разработката на свръхтежка картечница с калибър 15 mm, обозначена [[MG151]]. Една по-късна поръчка изисква тази картечница да бъде с калибър 20 mm и е създаден вариантът [[MG151|MG151/20]]. Създадени са също контейнер („Waffenbehälter“) ''WB 151'' с две MG151/20 и модул („Waffenpack“) ''WP 151A'' с четири MG151, но те влошават силно летателните характеристики на изтребителите, на които са монтирани. Въпреки това голям брой изтребители са въоръжени с MG151/20. За да се свали с тази свръхтежка картечница един четиримоторен бомбардировач [[Боинг B-17|Boeing B-17]], са необходими най-малко 20 преки попадения. До края на войната са произведени 39,500 бройки от серията ''MG151'', по-голямата част от тях с калибър 20 mm. Само през 1944 г. са произведени 19,000 бройки.
 
==== Самолетни оръдия („Maschinenkanone“) ====
Проектираното през [[1936]] г. от ''Райнметал-Борзиг'' 30-mm оръдие [[MK101]] не се оказва много удачно. Затова са произведени само малко бройки, които са монтирани на самолети Me 110C, [[Дорнир Do 24|Do 24]] и [[Хеншел Hs 129|Hs 129B]]. На базата на MK101 фирмата създава през [[1942]] г. подобрения модел ''MK103'', който не се нуждае от специален [[лафет]]. Той се използва през последните месеци на войната на самолети като [[Месершмит Bf 109#Варианти на въоръжението на Месершмит 109|Me 109K]], [[Focke-Wulf Fw 190|Fw 190A]] и F, както и прототипа Do 336V-5.
 
Line 463 ⟶ 455:
В борбата срещу съветските танкове се отличава пехотното 75-mm оръдие [[PaK 40|Pak 40L]] на ''Райнметал-Борзиг''. Неговите снаряди пробиват брони с дебелина до 95 mm. На негова база е създадено самолетното оръдие ''ВК 7,5''. Няколко такива оръдия са монтирани пробно на самолети [[Junkers Ju 88#Ju-88P|Ju 88P-1]], но те не се оказват удачни. Около 30 оръдия са монтирани на [[самолет|щурмови самолети]] [[Хеншел Hs 129B#Hs 129 B-1|Hs 129B]]. Те успяват да унищожат няколко съветски танка [[ИС (танк)|ИС]], но общо взето не са постигнати очакваните резултати.
 
==== Ракетни снаряди ====
[[File:Bundesarchiv Bild 101I-674-7772-13A, Flugzeug Focke-Wulf Fw 190, Bewaffnung.jpg|thumb|right|220px|Ракетен прехващач]]
Още от [[1937]] г. в Германия се работи по създаването на самолетни [[ракета|ракетни]] [[снаряд]]и, но постигнатите резултати са незадоволителни. От лятото на 1943 г. окачват под крилата на някои изтребители ''Ме 109'' и ''Fw 190'', както и на ''Ме 110'', тръби с диаметър 210 mm за изстрелване на ракетни снаряди [[Werfergranate 21|Wgr 21]] ("Wurfgranate") за ракетната установка [[Небелверфер|Nebelwerfer 42]].
Line 471 ⟶ 463:
Върхово постижение на самолетните оръжия е ракетният снаряд [[X-4 (ракета)|Х-4]] с управление по [[кабел|жици]], проектиран през 1943 г. от фирмата ''Ruhrstahl''. Той е предвиден за изстрелване от изтребители ''Fw 190'' и [[Месершмит Ме 262|Ме 262]] срещу съюзническите бомбардировачи, но това не е реализирано до края на войната.
 
== ТайнитеТайни оръжия на Третия Райх ==
За да поддържа вярата на германците в крайната победа след големите поражения на Източния фронт и в [[Северна Африка]], нацисткото ръководство прави демагогски изявления за предстоящ поврат на събитията в благоприятна за Германия насока, за „тайни оръжия“, които ще бъдат използвани в „най-скоро време“, и т.н. Но от какъв характер са тези оръжия и кога ще се използват никой не казва. Знае го само фюрерът Адолф Хитлер.
 
До края на войната във военните действия реално са включени само две тайни оръжия, наречени от [[Пропаганда#Фашистка, хитлеристка и нацистка пропаганда|нацистката пропаганда]] „оръжия за възмездие“ ("Vergeltungswaffen"). Това са летящата бомба [[V-1]] и балистичната ракета [[V-2]].
 
==== ЛетящатаЛетяща бомба [[Фау-1]] ====
Летящата бомба V-1, изстреляна за първи път срещу [[Англия]] през нощта на [[12 юни|12]] срещу [[13 юни]] 1944 г., има официалното обозначение ''Fieseler Fi 103''. Тя е разработена под кодовото название ''Kirschkern'' ("черешова костилка") и с обозначение за заблуждение на противника ''FZG-76'' (Flakzielgerät - мишена за зенитната артилерия).
[[Файл:Fieseler Fi103 debajo de un Heinkel 111.jpg|thumb|thumb|right|220px|Ракета V-1 прикрепен към бомбардировач Хайнкел He 111 H-16, 1944 г.]]
 
Въпреки че се води като конструкция на фирмата „[[Физелер]]“, V-1 е колективно творение на четири фирми. На „Физелер“ е възложено изработването на корпуса и крилата, на ''Argus'' —– на двигателя, на [[Сименс АГ|Siemens]] — на автоматичната система за управление и на ''Walter'' —– на [[катапулт]]а за изстрелване. Поради липса на капацитет по-късно „Физелер“ възлага производството на по-голямата част от телата и крилата на [[автомобил]]ните заводи [[Фолксваген]].
 
Първите прототипи на ''V-1'' показват много дефекти - нещо нормално за един принципно нов продукт. За да се установят причините за тези дефекти, няколко V-1 са снабдени с [[Стъклена кабина|пилотска кабина]] в [[нос]]а. Но четирима пилоти-изпитатели загиват без да се получат рпезултати. Единствено известната авиаторка [[Хана Райч]] успява да изпълни десет драматични полета, при които основните дефекти са изяснени. За своето геройство тя е наградена с високи ордени. Но и западните съюзници създават затруднения при реализирането на програмата V-1. Планираното за [[15 декември]] 1943 г. изстрелване на първите V-1 срещу Англия се забавя в резултат на тежката бомбардировка над [[Пенемюнде]] през август 1943 г., защото се налага службите за изпитване да бъдат прехвърлени в [[Източна Прусия]].
Line 487 ⟶ 480:
Първите 10 летящи бомби са изстреляни срещу Англия през нощта на [[12 юни|12]] срещу [[13 юни]] [[1944]] г. Всички са насочени към Лондон, но четири от тях се взривяват още при изстрелването, две не достигат английското крайбрежие и само една пада в района на Лондон. Темпът на изстрелване нараства значително до края на месеца и за 17 дни, до [[29 юни]], вече са изстреляни 2000 летящи бомби. Но трябва да се има предвид, че поради несъвършенството им, всяка пета бомба се взривява в района на изстрелването или недалеч от него. 316 бомби са изстреляни на [[7 август]] 1944 г. — това е най-голямата бройка за един ден, но само една трета от тях достига Англия.
 
Британската противовъздушна отбрана успява да се справи с новото оръжие. 1866 бомби са свалени от зенитната артилерия, 232 се удрят в баражни балони. Но най-голям успех имат изтребителите — 34 пилоти свалят по повече от десет10 бр. V-1, а капитан [[Джоузеф Бери]] сваля 61 летящи бомби!.
 
След като съюдническите войски [[окупация|окупират]] големи части от Франция, през октомври 1944 г. зенитният полк, вече преименуван на 5-та зенитна дивизия ("Flak-Division 5") и прехвърлен в [[ХоландияНидерландия]]. Оттам той обстрелва белгийския град [[Антверпен]] —– най-голямото [[пристанище]], използвано от съюзниците.
 
След като Лондон вече е извън обсега на площадките за изстрелване на V-1, започва изстрелването им от самолети. За целта се използват около сто модифицирани двумоторни бомбардировачи ''Хайнкел He 111''. Но резултатите се оказват незадоволителни. До края на януари 1945 г. са изстреляни срещу английски градове от самолети повече от 1,200 летящи бомби, от които само 215 достигат целта си. При тези операции са загубени 77 бомбардировача.
Line 497 ⟶ 490:
Поради неточността си (отклонения от целта от няколко до 100 km) летящата бомба ''V-1'' има много малък ефект върху хода на военните действия и е безполезна от военна гледна точка. Но психологическото и&#768; въздействие оправдава използването и&#768;. Това е първото оръжие в света с автономно управление, в което са залегнали много от принципите на съвременната ракетна техника. Създадените през последните десетилетия подобни летящи бомби, сега наричани крилати или маршрутни ракети тип „круз“, са правнуци на ''V-1''.
 
==== БалистичнатаБалистична ракета [[Фау-2]] ====
[[Файл:V-2 Rocket On Meillerwagen.jpg|thumb|Ракета „Фау-2“ излиза от завода Мителверк, 3 юли 1945]]
Това е второто „тайно оръжие за възмездие“ с техническо обозначение ''А-4'' (А - [[агрегат]]), но по-известно с пропагандното обозначение ''V-2''. Създадено е в научноизпитателния център на [[Сухопътни войски|сухопътните войски]] Пеенемюнде на остров [[Узедом]] в [[Балтийско море]] под ръководството на главния конструктор [[Вернер фон Браун]]. След несполучливия [[Заговор от 20 юли|атентат срещу Хитлер на 20 юли]] 1944 г. командването на ракетните оръжия е възложено на [[СС]].
Line 505 ⟶ 498:
Нападенията с ''V-2'' срещу Англия започват на [[8 септември]] 1944 г. Първата ракета пада в лондонския район [[Чисуик]] в 18:43 часа, като убива трима души и ранява 17. Тя е изстреляна от [[батарея]] в състава на „дивизия със специално предназначение“ под командването на [[Групенфюрер|СС-групенфюрер]] и [[генерал-лейтенант]] от [[Вафен-СС]] [[Ханс Камлер]], дислоцирана край [[Хага]], на около 300 km от Лондон. Но по това време разгромът на [[Нацистка Германия|хитлеристка Германия]] вече не може да бъде предотвратен. [[Червената армия]] вече е прекосила границите на Германския райх, а западните съюзници достигат [[Брюксел]] четири дни преди изстрелването на първите ''V-2''.
 
Общо са изстреляни малко повече от 4,0004000 ракети ''V-2''. Но от тях по-малко от 3,0003000 достигат целта си —– 1,1151115 в Англия и 1,6751675 във Франция, [[Белгия]], ХоландияНидерландия и Германия (при моста на [[Рейн]] край [[Ремаген]]). Последната ракета е изстреляна на [[5 април]] 1945 г.
 
Военното значение и ефектът от използването на ракетите ''V-2'' са сравнително малки, но те костват живота на повече от 30,00030000 души. Това са около 10, 000 жители на европейски градове и 20, 000 [[концлагер]]исти от лагера „Миттелбау-Дора“ и [[военнопленик|военнопленници]], които са принудени да работят до пълно изтощение в [[тунел]]ите на подземния комплекс „Мителверк“ край [[Нордхаузен]], където се монтират ракетите ''V-2''.
 
== Списък на сполучливитеИзвестни пилоти на Луфтвафе ==
Списъкът е подреден по редброя на свалените самолети.
;Top 10
{{колони|3|
* [[Ерих Хартман]] - 352
* [[Герхард Баркхорн]] 301
* [[Гюнтер Рал]] 275
Line 521 ⟶ 515:
* [[Хайнрих Бер]] 220
* [[Херман Граф]] 212
* [[Хайнрих Ерлер]] 209}}
 
;Други важни пилоти:
{{колони|3|
* [[Йоханес Щайнхоф]] 176
* [[Ханс Йоахим Марзайле]] 158
Line 535 ⟶ 530:
* [[Мартин Бекер]] 58
* [[Франц фон Вера]] 8
* [[Хана Райч]]}}
 
;Бомбардировъчни пилоти
;Немски бомбардировъчни пилоти (по ред на унищожени цели):
{{колони|3|
* [[Ханс-Улрих Рудел]] 2000
* [[Едуард Трат]] 650
Line 543 ⟶ 539:
* [[Валтер Рубенсдорфер]] 371
* [[Алберт Кеселринг]] 220
* [[Хайо Херман]]}}▼
<!--
▲* [[Хайо Херман]]
... колко тогава? -->
 
== Вижте също ==
* [[Военни звания през Втората световна война]]
* [[Ескадра (Луфтвафе)|Ескадра на Луфтвафе]]
* [[Херман Гьоринг]]
* [[Ерих Хартман]]
* [[Ерхард Милх]]
* [[Ханс-Йоахим Марсел]]
* [[Валтер Новотни]]
* [[Ханс-Улрих Рудел]]
 
== Литература ==
* Ст. Семерджиев, „Луфтвафе —– възход и крах“. Еър Груп 2000, София, 2000.
* ''Кессельринг А.'' Немецкая авиация. В кн.: Итоги второй мировой войны. М.: Издательство иностранной литературы, 1957. Стр. 196-214▼
* {{книга
|автор = Кайюс Беккер
Line 572 ⟶ 557:
|isbn = 5-9524-1174-6
}}
▲* ''Кессельринг А.'' Немецкая авиация. В кн.: Итоги второй мировой войны. М.: Издательство иностранной литературы, 1957. Стр. 196-214
 
== Източници ==
Line 586 ⟶ 570:
* [http://allaces.ru/cgi-bin/s2.cgi/ge/main.dat Луфтвафе] в руския сайт allaces.ru
* [http://www.themarshalsbaton.com/Framepage.htm «The Marshal’s Baton»] {{ref-en}}
 
{{Въоръжени сили на Германия през ВСВ}}▼
 
[[Категория:Нацистка Германия]]
[[Категория:Военновъздушни сили]]
[[Категория:Военна история на Германия]]
 
▲{{Въоръжени сили на Германия през ВСВ}}
Взето от „https://bg.wikipedia.org/wiki/Луфтвафе_на_Третия_райх“.