Звук: Разлика между версии

Като сигнал, възприеман от един от главните [[сетиво|сетивни органи]], звукът е използван от много същества за разпознаване на опасност, за навигация, комуникация и други цели. Атмосферата на нашата планета, [[водата]], визуалните и физическите феномени, сред които [[огън]], [[дъжд]], [[вятър]] и [[земетресения]], се отличават със свои собствени уникални звуци. [[Жаба|Жабите]], [[Птица|птиците]], както и някои морски и земни [[бозайник|бозайници]] имат специални органи, с помощта на които възпроизвеждат звуци. При някои видове те служат за възпроизвеждането на реч и мелодии. Още повече, хората са развили технология, позволяваща им да генерира, записва и излъчва звук. Научната дисциплина изучаваща човешкото възприятие за звук е позната като психоакустика.

 

Звуковете биват [[тон]]ове и [[шум]]ове. Тоновете се различават по височина, сила, трайност и [[тембър]] (цвят на тона). Те се получават в резултат на равномерното периодично трептене. Трептенията със случаен характер са шум. От музикална гледна точка звуците се категоризират в музикален звукоред. Тонът ''ла'' ('''а''') от първа [[октава]] е с честота 440 Hz. Следващият тон ''ла'', една октава по-високо, има честота 880 Hz, т. е. точно два пъти повече. Тоновете една и две октави по-ниско имат честоти 220 и 110 Hz. Октава е интервалът между два тона, чиито честоти са в съотношение 2:1.