Разлика между версии на „Ений“

226 байта изтрити ,  преди 4 години
редакция без резюме
(смяна шаблон)
| снимка = Ennius.jpeg
| описание =
| дата на раждане = [[239 пр.н.е.]]
| място на раждане = Рудии, [[Римска империя]]
| дата на смърт = [[169 пр.н.е.]]
| място на смърт = [[Римска империя]]
| работил = [[поет]]
| общомедия = Quintus Ennius
}}
'''Квинт Ений''' ({{lang-la|Quintus Ennius}}, [[239 пр.н.е.|239]] - – [[169 пр.н.е.]]) е [[Древен Рим|древноримски]] [[поет]], смятан за баща на римската [[поезия]]. Произведенията му повлияват значително на развитието на [[латинска литература|латинската литература]], но до нас са достигнали само откъслеци от тях.
 
По-дълбокото елинизиране на римската литература започва с многостранната дейност на Квинт Ений (239-169 г.). Ений бил родом от Калабрия и бил със смесена гръко-италийска култура. Той получил сериозно гръцко образование и бил запознат не само с литературата, но и с разпространените в Южна Италия философски системи на западногръцките мислители – с питагорейството и с учението на Емпедокъл. През време на Втората пуническа война той служил в римската войска и в 204 г. дошъл в Рим, където се занимавал с преподаване и с постановка на пиеси. Сципионовият кръг намерил в негово лице своя поет и прославител. Ений рязко критикува своите предшественици, първите римски поети, за грубата форма, за недостатъчното внимание към стилната обработка, за необразоваността им; никой от тях “дори и насън не е видял” философия. Програмата на Ений е да въведе в римската литература принципите на гръцката форма и гръцкото идейно съдържание, да я преустрои въз основа на гръцката поетика, реторика и философия. Чувствувайки се реформатор, той работи подобно на Ливий Андроник и Невий в различни области и обогатява римската литература с нови видове.
 
== Творчество ==
Най-значителното произведение на Ений е историческият епос “Анали”, който в 18 книги излагал цялата история на Рим, от бягството на Ений от Троя до съвременниците на поемата - – неговите аристократически покровители. В увода към поемата се разказвал някакъв “сън”. Ений се вижда пренесен на планината на музите и там му се явява Омир. В устата на Омир се влага питагорейското учение за прераждането на душите (метемпсихоза) и разказ за съдбата на неговатасобственанеговата собствена душа, която, както излиза, се е преселила сега в тялото на Ений. Оттук е ясно, че Ений иска да даде на поемата си Омиров стил, да стане втори, римски Омир. Ений не може да не си е давал сметка, че неговите “Анали”, които излагат последователно събитията на римската история, са коренно различни от Омировия епос.
 
“Омиризмът” на Ений има преди всичко формален характер и се състои във възпроизвеждане на стихотворната форма и отделните стилни и повествователни похвати на старогръцките поеми, във въвеждането на Омиров колорит, както той се схващал от елинистическите коментатори на Омир. Най-важна крачка в това направление било отказването на Ений от установилия се в римската епическа традиция сатурнов стих и възприемането на стихотворния размер на Омировите поеми.
{{СОРТКАТ:Ений, Квинт}}
[[Категория:Древноримски поети]]
[[Категория:Родени през 239 пр.н.е.]]
[[Категория:Починали през 169 пр.н.е.]]