Килийно училище: Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
форматиране: 2x интервали, 2x тире, А|АБ (ползвайки Advisor.js)
Ред 3:
През периода [[15 век|15]]–[[18 век]] единствените училища са килийните. Първоначално възникват при [[църква (сграда)|черкви]], [[манастир]]и или техните [[метох|метоси]] и имат обществен характер, а през [[17 век|17]] и [[18 век]] се появяват и частни килийни училища. Развиват се върху основата на съхранената през годините на османското владичество средновековна българска книжовна традиция.
 
Учителите са предимно монаси и свещеници, а по-рядко – грамотни занаятчии или търговци. Преподавателят занимава всеки ученик по отделнопоотделно. Обучението се води на [[гръцки език|гръцки]], [[Църковнославянски език|църковно-славянски]] или на двата езика. Учебният процес има за цел да даде умения по четене, писане, църковно пеене и малко смятане. Понякога обучението се комбинира с изучаване на определен [[занаят]]. За учебници се използват църковно-служебни книги като „[[Часослов]]“, „[[Апостол (книга)|Апостол]]“, „[[Псалтир]]“ и други. В тях получават образование част от по-сетнешните дейци на новобългарската просвета.
 
До появата на [[взаимно училище|взаимните училища]] през първата половина на [[19 век]], килийните училища са единствените български училища по време на османското владичество. Килийното образование има елементарен религиозен характер, но това не пренасища просветното дело с църковност и догми. По времето на османското владичество, именно християнското възпитание е това, което запазва националната идентичност и българско самосъзнание на хората.