Уикипедия

Буругьол: Разлика между версии

Интерактивен преглед на историята
← По-стара редакцияПо-нова редакция →
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
ВизуаленУикитекст
Редакция без резюме
Dexbot (беседа | приноси)
15 834 редакции
м Bot: Parsoid bug phab:T107675
Ред 49:
море остава непрекъсната, те са предимно лодкари и рибари по
крайбрежето и таляните в езерата при Порто Лаго - Яна, Бору, Тепеджик, Кадънджик, Карачел и други. Българите Данчо Киряков от [[Устово]]
<nowiki> </nowiki>за Портолагското Бору, а за Тепеджик братя Кундопльови от [[Лозенградско]]
са сред крупните наематели на беломорските езера в годините след 1851 и
до Балканските войни. Много от капитаните на таляни също са българи от
Ред 58:
работа. Прочут
кираджия е Кольо Рупеца (Никола Жалов) от с. [[Хвойна (село)|Хвойна]], който обслужва рибарите от Боругьол. За периода 1885 г. до 1912
<nowiki> </nowiki>г. главен ръководител на големия боругьолски далян е Радю Тодоров от с.
<nowiki> </nowiki>[[Петково (Област Смолян)|Петково]], капитани на по-малките даляни също са българи родопчани, както и немалко от моряците рибари до 1920г. и от май 1941г. <ref>Васил Дечов, Ан. Примовски, „Българското риболовство на Бяло море” - София 1938</ref><ref>1999-04-07, в. Отзвук, Смолян.
Родопчани и беломорието.
Нерядко се споменава, че родопчани не обичат
морето и рядко се захващат със занаяти, свързани пряко с него. Може и да
<nowiki> </nowiki>има частица истина, но родопчани, дори и далеч от морето, от дълбока
древност свързват живота и поминъка си с него. Те участват във
флотилията на Момчил Войвода в защита на края от византийците и извоюват
<nowiki> </nowiki>победи, а в годините на робството и след това участват в различни
флотилии на много страни.
Най-силно доказателство, че среднородопските българи не се плашат от
морето и трайно свързват съдбата си с него е това, че до Балканскта
война по бреговете на Бяло море девет десети от всички рибари, по думите
<nowiki> </nowiki>на Васил Дечев, са българи от селата: Чепеларе, Горно Дерекьой
(Момчиловци), Петково, Устово, Райково и Пашмакли (Смолян). Главната
база на българските рибари е пристанището Портолагос, край езерото Бору
Ред 86:
Лозенградско.
За ефективността на труда на българските рибари говорят самите цифри. От
<nowiki> </nowiki>езерото Бору и неговите даляни годишно се лови средно 500 000 кг.
кефал, а от всички по-малки езера и даляни 150 000 кг. кефал, шаран и
др. риба. От там, засолена и подготвена за път, рибата поемала към
Ред 98:
световна) по почина и настояването на Васил Дечев работата на рибарите
продължава, но стопанските условия са се променили значително. Основано е
<nowiki> </nowiki>и първото по рода си риболовно дружество "Момчилови водоборци" с цел да
<nowiki> </nowiki>се възобнови, закрепи и усъвършенствува риболовството на Бяло море.
Записани са повече от 100 дружествени члена, а всички рибари, завърнали
се от бойните полета, отново идват на работа. Новата българска наредба
за ловене на риба от 22 юли 1919 година позволява на рибарите (сдружени
кооператори) да ловят риба не само в открито море и в заградените езера,
<nowiki> </nowiki>но и да вземат и съразмерна част от рибата, която влиза в даляните. За
кратко време дружеството укрепва, строят се нови кооперативни сгради,
купува се нов инвентар и др.
Ред 118:
безработицата след войните ги разпилява. Тодор се завръща в Райково,
Иван остава в Пловдив, а Георги и Илия отиват в Бургас и отново свързват
<nowiki> </nowiki>живота си с морето. Купуват празно място на рибната борса и започват
търговия с риба, първоначално на дребно, а впоследствие на едро с
по-големите градове от страната.
Ред 125:
на нови пътища за обработка, консервиране и замразяване на риба и рибни
продукти. Усилено четат чуждестранна литература за консервиране на риба,
<nowiki> </nowiki>като заплащат много скъпо за необходимите им преводи, но това им помага
<nowiki> </nowiki>за кратко време да заемат водещо място в бранша.
През 1925 година на закупеното от тях място на ул. "Цар Крум" е
изградена и оборудвана сграда, в която започват работа, а в "Държавен
Ред 142:
основават трудово-риболовна кооперация "Бяло море" със седалище гр.
Ксанти. Предметът на дейност на кооперацията в основни линии се покрива с
<nowiki> </nowiki>тези на предишната кооперация, но в новите условия. Дейността на
кооперацията е успешна, но кратка. С отстъплението на българските войски
<nowiki> </nowiki>кооперацията е ликвидирана и с това се слага и краят на последния
организиран риболов на Бяло море.
</ref><ref>[http://www.promacedonia.org/bdobr/belom/belom_5.htm Нашитѣ Родопски рибари — сулинаджии, както ги казватъ още, при далияна,]Прѣдъ насъ се лъсна спокойната и гладка
Ред 204:
 
На [[7 ноември]] [[1912]] г. Българската войска освобождава района от турско робство. От 1912 в Беломорската област на Царство България в пристанището е базирано капитанство „Порто Лаго“ - поделение на [[Беломорски флот|Българския беломорски флот]]
<nowiki> </nowiki>и усилено се проучва тук да бъде построено главното българско пристанище на
<nowiki> </nowiki>Бяло море. Братът на [[Христо Ботев]] ген. [[Кирил Ботев]] е управител на Държавните солници край Портогалос на Бяло море през 1914-1918 г.<ref>[http://literaturensviat.com/?p=44426 Станислав Велчев, Христо Ботев не оставя кръвни наследници, сп. Литературен свят, бр. 33, 2011г.]</ref> След включването на
[[България в Първата световна война]] на страната на Централните сили през октомври 1915 г.,
пристанището тук и околността са обект на многократни артилерийски атаки от
Взето от „https://bg.wikipedia.org/wiki/Буругьол“.