Гьоктюрки: Разлика между версии

 

'''Тюрки''' - Първите сведения за тях се дават в династическите хроники ,,Чжоу шу” (История на династията Северна Чжоу), ,,Бей Ци шу” (История на династията Северна Ци), ,,Суй шу” (История на династията Суй) и ,,Бей ши” (История на северните династии – Тоба Вей, Бей Чжоу и Бей Ци). На китайски етнонимът се изписва като ,,ту-кю, ту-кюе” (съвременния прочит на етнонима е ту-цзюе). Тази дума е удачно разшифрована от П. Пельо като ,,тюр+кют”, т. е. ,,ту-кю”(тюрки), но със суфикс за множествено число, който не е тюркски, а монголски. Тази последна форма на етнонима е неизвестна в други (некитайски) литературни паметници от VI–X в.: араб. турк (VI в.); гр. τουρκοι (кр. VI в.); сир. turkaje (кр. VI в.); санскр. turuska; древнотюрк. türk (VII-VIII в.); средноперс. turk (ср. VIII в.); согд. twrk (нач. IX в.); тиб. drug’, dru-gu (VIII-IX в.); хот. ttrruki, tturki (VII-IX в.). Китайците вероятно са възприели този етноним от монголоезичните жуан-жуани.

 

За повече информация относно древните тюрки виж: Гумилев, Л., Древние тюрки. М., 1967; Кляшторный, С., Древнетюркские рунические памятники как источник по истории Средней Азии. М., 1964; Восточный Туркестан в древности и раннем Средневековье: Етнос, языки, религии. М., 1992.