Берлински конгрес: Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Chupata (беседа | приноси)
One word too much was deleted.
редакции и искания за източници
Ред 7:
 
==Исторически контекст==
Идеята за свикване на Берлинския конгрес се заражда в хода на [[Руско-турска война (1877-1878)|Руско-турската война (1877-1878)]]. Първоначалното виждане е за международна конференция, на която шестте [[Велики сили]] / [[Великобритания]], [[Австро-Унгария]], [[Русия]], [[Франция]], [[Германия]], [[Италия]] / да обсъдят резултатите от [[Руско-турска война (1877-1878)|Руско-турската война (1877-1878)]]; създаване на [[Княжество България|Българска държава]]; статута на [[Цариград]], [[Босфор]]а, [[Дарданели]]те, [[Румъния]], [[Сърбия]], [[Черна гора]]; териториална подялба на османски владения и др. След сключването на [[Одринско примирие|Одринското примирие]] и [[Санстефански договор|Санстефанския мирен договор]] мeждумежду [[Русия]] и [[Османска империя|Османската империя]], свикването му е превърнато от правителствата на [[Великобритания]] и [[Австро-Унгария]] в ''условие'' за запазване на мира с [[Русия]].{{източник}} ИзискваПреди началото на конгреса, Русия и Великобритания се ревизиранеспоразумяват наза основните параметри по преговорите с т.нар. [[СанстефанскиЛондонско споразумение]].
От най-новите исторически източници, се разбира, че Русия е знаела, че с подписването на договор|Санстефанския договор нарушава тайното [[Райхщадско споразумение]]. Главенс проблемАвстро-Унгария, съгласно което на Балканите не е разкъсванеможело единствотода насе българскияобразува народголяма вславянска неговитедържава. етническиПо границивремето на социализма, олицетворяваниисторическата отнаука, [[Княжествовероятно с цел да поддържа добрите отношения между СССР и България|Българската, държава]]не предвиденаинформираше съсза [[Санстефанскиналичието договор|Санстефанскияна договор]].тайните Позициятадоговорености, а твърдеше, че позицията на руското правителство на конгреса ебила предопределена от предварително даденото съгласие за неговото свикване и компетентност., Кактокакто и от изчерпаните в хода на войната възможности за противопоставяне на евентуален ''въоръжен натиск''.
 
==Подготовка==
За място на провеждане са обсъждани различни варианти:{{източник}} [[Виена]], [[Санкт Петербург]], [[Дрезден]], [[Баден-Баден]]. Постигнато е споразумение за провеждане в [[Берлин]].
 
Организирането на конгреса започва след сключване на [[Англо-рускоЛондонско споразумение (1878)|Англо-рускоЛондонското споразумение]], което предрешава основните въпроси от работата на конгреса. Във връзка с неговата работа са сключени и предварителни споразумения: [[Англо-австроунгарско споразумение (1878)|Англо-австроунгарско]] и [[Англо-турско споразумение (1878)|Англо-турско]].&nbsp;<ref name="Meyer1963">{{de икона}} ''Weltgeschichte: Schicksale dер Menschheit von dер Frühgeschichte bis ins Atomzeitalter'', '''Dr. Hermann Meyer''', Bertelsmann (Gütersloh), 1963, стр. 399-400</ref>
 
==Участници==
Съдбата на България е решена без '''нито един българин'''. [[Методий Кусевич]], тогава [[архимандрит]] и [[протосингел]] при [[Пловдивска митрополия|Пловдивската митрополия]] обръща публично внимание на подготвяните от Англия и Австро-Унгария несправедливости спрямо българския народ и организира подписки от всички земи, които да бъдат занесени до Берлинския конгрес. В Македония подписките са организирани от [[Кузман Шапкарев|Шапкарев]], а в Пловдив от самия Методий. Адресите от Македония, Шапкарев ги предава на велешкия търговец Весов, който ги предава в руското посолство. Пловдивските адреси също попадат в руското посолство, след като [[Костаки Пеев]] съобщава на руските власти за събраните подписки. БезТъй като руската политика, видно от тайното [[Райхщадско споразумение]], не е предвиждала създаването на голяма славянска държава на Балканите, подписките дане получат гласност, съответно нито един български представител не отива и не присъства на конгреса<ref>{{радев-1}}</ref>.
 
Участници, решили съдбата на България, са :
Line 42 ⟶ 43:
Берлинският конгрес е открит в 14:00 часа на 1 / [[13 юни]] [[1878]] г. в двореца ''Раздевил''. За председател е избран германският канцлер [[Ото фон Бисмарк]]. Официалният език е [[Френски език|френски]].
 
Възприета е следната процедура: най-важните въпроси да бъдат обсъждани и предварително решавани на частни срещи между пълномощници на заинтересованите страни; след постигане на споразумение да бъдат внасяни за обсъждане и решаване на пленарни заседания. Основно място заема обсъждането на въпросите, свързани с България. Особени спорове предизвиква съдбата на ''Софийския санджак'' (който в крайна сметка е присъединен към [[Княжество България]]), [[Източна Румелия]] и др. Английският представител [[Бенджамин Дизраели]] прибягва до ''ултимативен натиск'', за да наложи допускането на ''османски военни гарнизони'' по билото на [[Стара планина]] и запазването на ''реалната политическа власт'' на [[Висока порта|Високата порта]] в [[Източна Румелия]].{{източник}}
 
==Последиците от Берлинския конгрес==
Конгресът завършва на 1 / [[13 юли]] [[1878]] г. с подписването на [[Берлински договор|Берлинския договор]]. ИзвършеноТой еутвърждава разделянетодоговореното наот българскияРусия народпреди и по време на ''седем''войната частис другите Велики сили, са ''пет''именно различни- начинаразпределяне натериториите, управлениекоито впреди неговататова етническаса териториябили част от Турската империя. СъздаденБългарският народ не е ''възелимал отникаква, дори и теоретична възможност да получи обединение в етническите си противоречия''граници, коитоа щеисторията определятопределя развитиеторешенията на [[Балканскияконгреса, полуостров]]като заразпокъсващи десетилетияБългария напредна пет части.
 
АнглияВеликите постигасили постигат почти всичките си цели&nbsp;— създаването на автономна българскаи държава с много по-малка територия,българска отколкото според Санстефанския договордържава, анексирането на Босна и Херцеговина от Австро-Унгария и ограничаванетодаването на териториалните печалбиРусия на Русия до бесарабските територии. Усилията на Русия се оказват напразни.&nbsp;<ref name="Meyer1963" />
 
Руснаците обвиняват Бисмарк и холандците за неуспеха си и добрите до тогава германско-руски отношения са разрушени.{{източник}} На Балканския полуостров се раждат само три суверенни държави&nbsp;— Черна Гора, Сърбия и Румъния. Тъй като балканските славяни не се освобождават напълно от турското иго и частично са принудени да станат част от Австро-Унгария Балканският полуостров се превръща в „бурето с барут на Европа“, което ще се взриви през 1914 г. и ще даде началото на Първата световна война.&nbsp;<ref name="Meyer1963" />
 
==Вижте също==