Берлински конгрес: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
One word too much was deleted. |
редакции и искания за източници |
||
Ред 7:
==Исторически контекст==
Идеята за свикване на Берлинския конгрес се заражда в хода на [[Руско-турска война (1877-1878)|Руско-турската война (1877-1878)]]. Първоначалното виждане е за международна конференция, на която шестте [[Велики сили]] / [[Великобритания]], [[Австро-Унгария]], [[Русия]], [[Франция]], [[Германия]], [[Италия]] / да обсъдят резултатите от [[Руско-турска война (1877-1878)|Руско-турската война (1877-1878)]]; създаване на [[Княжество България|Българска държава]]; статута на [[Цариград]], [[Босфор]]а, [[Дарданели]]те, [[Румъния]], [[Сърбия]], [[Черна гора]]; териториална подялба на османски владения и др. След сключването на [[Одринско примирие|Одринското примирие]] и [[Санстефански договор|Санстефанския мирен договор]]
От най-новите исторически източници, се разбира, че Русия е знаела, че с подписването на ==Подготовка==
За място на провеждане са обсъждани различни варианти:{{източник}} [[Виена]], [[Санкт Петербург]], [[Дрезден]], [[Баден-Баден]]. Постигнато е споразумение за провеждане в [[Берлин]].
Организирането на конгреса започва след сключване на [[
==Участници==
Съдбата на България е решена без '''нито един българин'''. [[Методий Кусевич]], тогава [[архимандрит]] и [[протосингел]] при [[Пловдивска митрополия|Пловдивската митрополия]] обръща публично внимание на подготвяните от Англия и Австро-Унгария несправедливости спрямо българския народ и организира подписки от всички земи, които да бъдат занесени до Берлинския конгрес. В Македония подписките са организирани от [[Кузман Шапкарев|Шапкарев]], а в Пловдив от самия Методий. Адресите от Македония, Шапкарев ги предава на велешкия търговец Весов, който ги предава в руското посолство. Пловдивските адреси също попадат в руското посолство, след като [[Костаки Пеев]] съобщава на руските власти за събраните подписки.
Участници, решили съдбата на България, са :
Line 42 ⟶ 43:
Берлинският конгрес е открит в 14:00 часа на 1 / [[13 юни]] [[1878]] г. в двореца ''Раздевил''. За председател е избран германският канцлер [[Ото фон Бисмарк]]. Официалният език е [[Френски език|френски]].
Възприета е следната процедура: най-важните въпроси да бъдат обсъждани и предварително решавани на частни срещи между пълномощници на заинтересованите страни; след постигане на споразумение да бъдат внасяни за обсъждане и решаване на пленарни заседания. Основно място заема обсъждането на въпросите, свързани с България. Особени спорове предизвиква съдбата на ''Софийския санджак'' (който в крайна сметка е присъединен към [[Княжество България]]), [[Източна Румелия]] и др. Английският представител [[Бенджамин Дизраели]] прибягва до
==Последиците от Берлинския конгрес==
Конгресът завършва на 1 / [[13 юли]] [[1878]] г. с подписването на [[Берлински договор|Берлинския договор]].
Руснаците обвиняват Бисмарк и холандците за неуспеха си и добрите до тогава германско-руски отношения са разрушени.{{източник}} На Балканския полуостров се раждат само три суверенни държави — Черна Гора, Сърбия и Румъния. Тъй като балканските славяни не се освобождават напълно от турското иго и частично са принудени да станат част от Австро-Унгария Балканският полуостров се превръща в „бурето с барут на Европа“, което ще се взриви през 1914 г. и ще даде началото на Първата световна война. <ref name="Meyer1963" />
==Вижте също==
|