Укийо-е: Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Редакция без резюме
Редакция без резюме
Ред 1:
[[Файл:Takiyasha the Witch and the Skeleton Spectre.jpg|thumbмини|400x400px400п|Принцеса Такияша призовава видение на скелет, за да уплаши Мицукуни., ок. 1844 г.]]
'''Укийо-е''' (на [[Японски език|японски]]: 浮世絵, "картини на плаващия свят") е жанр на отпечатъци въху дървено клише и живопис, възникнали около [[17 век|XVII]] и [[XIX век]] в [[Япония]]. Били са насочени главно към проспериращата търговска класа през [[Едо период]]а (1603–1867). Сред популярните теми са изображенията на красиви жени, [[кабуки]] актьори и [[сумо]] борци, сцени от историята и фолклора, пейзажи, флора и фауна и [[еротика]].
 
'''Укийо-е''' ({{lang-ja|浮世絵}} - "картини на плаващия свят") е жанр на отпечатъци върху дървено клише и живопис, възникнали около [[17 век|XVII]] и [[XIX век]] в [[Япония]].
Едо (модерен Токио) става седалище на правителството на [[Шогун|военната диктатура]] през ранния [[XVII век]]. Търговската класа на дъното на социалната йерархия получават най-големите бенефициенти от бързия икономически растеж на града. Много се отдават на забавленията на кабуки театъра, [[Ойран|куртизанките]] и [[гейша|гейшите]]. Понятието ''ukiyo ''("плаващ свят") се използва за описването на този [[Хедонизъм|хедонистичен]] начин на живот. Принтирани или нарисувани "укийо-е" картини на природата се появяват през късния XVII век; популярни са били сред търговците, които са били достатъчни богати, за да си позволят лукса да украсят дома си с подобни творби.
 
'''Укийо-е''' (на [[Японски език|японски]]: 浮世絵, "картини на плаващия свят") е жанр на отпечатъци въху дървено клише и живопис, възникнали около [[17 век|XVII]] и [[XIX век]] в [[Япония]]. Били са насочени главно към проспериращата търговска класа през [[Едо период]]а (1603–1867). Сред популярните теми са изображенията на красиви жени, [[кабуки]] актьори и [[сумо]] борци, сцени от историята и фолклора, пейзажи, флора и фауна и [[еротика]].
Най-ранният успех е през 1670-те с картините и монохромните разпечатки на красиви жени на художника [[Хисикава Моронобу]]. Цветните разпечатки идват постепенно — първо се правят на ръка само на специални места. До 1740-те художниците вече използвали различни видове дървени блокчета, за да разпечатат цветни части. Върхът по отношение на количеството и качеството е отбелязано от портрети на красавици и актьори от майстори като [[Тории Кийонага|Кийонага]], [[Китагава Утамаро|Утамаро]] и [[Тосюсай Шараку|Шараку]] през късния [[XVIII век]]. Този връх в изкуството е последван в XIX век от двойка майстори, запомнени най-вече със своите пейзажи: Кацушика Хокусай, чиято ''[[Велика вълна в Канагава]] ''е една от най-запомнящите се творби в японското изкуство, и [[Андо Хирошиге]], най-известен със серията <em>[[Петдесет и три станции по пътя на Токайдо]]. </em>След смъртта на тези двама майстори производството на укийо-е претърпява рязък спад.
 
Едо (модерен Токио) става седалище на правителството на [[Шогун|военната диктатура]] през ранния [[XVII век]]. Търговската класа на дъното на социалната йерархия получават най-големите бенефициенти от бързия икономически растеж на града. Много се отдават на забавленията на кабуки театъра, [[Ойранкуртизанка|куртизанките]] (ойран) и [[гейша|гейшите]]. Понятието ''ukiyo ''("плаващ свят") се използва за описването на този [[Хедонизъм|хедонистичен]] начин на живот. Принтирани или нарисувани "укийо-е" картини на природата се появяват през късния XVII век; популярни са били сред търговците, които са били достатъчни богати, за да си позволят лукса да украсят дома си с подобни творби.
 
Най-ранният успех е през 1670-те с картините и монохромните разпечатки на красиви жени на художника [[Хисикава Моронобу]]. Цветните разпечатки идват постепенно първо се правят на ръка само на специални места. До 1740-те год. художниците вече използвали различниразни видове дървени блокчета, за да разпечатат цветни части. Върхът по отношение на количеството и качеството е отбелязано от портрети на красавици и актьори от майстори като [[Тории Кийонага|Кийонага]], [[Китагава Утамаро|Утамаро]] и [[Тосюсай Шараку|Шараку]] през късния [[XVIII век]]. Този връх в изкуството е последван в XIX век от двойка майстори, запомнени най-вече съсс своитетехните пейзажи: Кацушика Хокусай, чиято ''[[Велика„Велика вълна в Канагава]]Канагава“ ''е една отсред най-запомнящите се творби в японското изкуство, и [[Андо Хирошиге]], най-известен със серията <em>[[Петдесет„Петдесет и три станции по пътя на Токайдо]]Токайдо“. </em>След смъртта на тези двама2 майстори производството на укийо-е претърпява рязък спад.
 
Някои укийо-е художници специализират в рисуването, но повечето творби са били разпечатки. Художниците рядко дълбаели своите дървени блокчета за разпечатване; по-скоро продукцията е била разделена между художника, който проектирал разпечатките, резбаря, който обработвал блокчетата, печатаря, който напоявал работата с мастило и притискал дървеното блокче върху ръчно изработената хартия, и издателя, който финансирал, подпомагал и разпространявал творбите. Тъй като разпечатването се правело на ръка, печатарите са били способни да придават ефекти, недостижими с машините, например смесване на цветовете върху блокчето.
 
Укийо-е е с важно значение при възприемането на [[Японско изобразително изкуство|японското изкуство]] от Запада. От 1870-те години японизмът има силно влияние върху [[Импресионизъм|импресионисти]] като [[Едгар Дега|Дега]], [[Едуар Мане|Мане]], [[Клод Моне|Моне]], на [[Постимпресионизъм|постимпресионисти]] като [[Винсент ван Гог|ванВан Гог]], както и на [[Ар нуво|модернисти]] като [[Анри дьо Тулуз-Лотрек|Тулуз-Лотрек]].
 
== История ==
Японското изкуство от [[Хейански период|Хейанския период]] (794–1185) следва две2 основни посоки: традиционалистката Ямато-е традиция с акцент върху японски теми и кара-е в най-различни стилове.
=== Праистория ===
Японското изкуство от [[Хейански период|Хейанския период]] (794–1185) следва две основни посоки: традиционалистката Ямато-е традиция с акцент върху японски теми и кара-е в най-различни стилове.
 
Още от Древността японското изкуство намира своите покровители в аристокрацията, военните правителства и религиозните власти. До [[XVI век]] животът на обикновените хора не е бил основен предмет в творбите, а дори когато са включвани, са били луксозни стоки, направени за управляващите [[самурай|самураи]] и богатите търговци. По-късните творби се появяват от и за селяни, включващи евтини, монохромни картини на красиви жени, сцени от театъра и други развлечения.
[[Файл:Kano Hideyori - Maple Viewers - Google Art Project.jpg|centre|thumb|600x600px|''Кленов„Кленов изглед към ТакаоТакао“ ''(средата на XVI век), Кано Хидейори е- една отсред най-ранните картини, които включватза живота на обикновения човек.]]
 
[[Категория:Отпечатъци (изкуство)]]