Позитронна анихилационна спектроскопия: Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
добавена информация
Dexbot (беседа | приноси)
м Bot: Parsoid bug phab:T107675
Ред 4:
</ref>
 
<nowiki> </nowiki>Когато позитроните попаднат в твърдото тяло, те си взаимодействат с електроните в него. В случая на вещества със свободни електрони ([[метал]]и и [[Полупроводник|полупроводници]]) анихилацията протича бързо, освен когато присъстват дефекти под формата на [[Дупки (химия)|ваканции]]. При наличието на такива дефекти позитроните остават в тях и анихилират по-бавно (до около ~1 ns), отколкото при липса на дефекти (т.е. позитронът все едно е привлечен към тях и времето му на живот рязко се увеличава). В случая на [[Диелектрик|диелектрици]] като [[полимер]]и и [[зеолит]]и внедрените позитрони могат да образуват свързана двойка с електрон ([[позитрониум]])<ref>Siegel, R W (1980). „Positron Annihilation Spectroscopy“. ''Annual Review of Materials Science'''''10''':393. Bibcode:1980AnRMS..10..393S. doi:10.1146/annurev.ms.10.080180.002141</ref> При анихилацията на позитрона се излъчва двойка [[Гама-лъчи|γ кванти]], които могат да се детектират в лабораторни условия.
Скоростта на позитронна анихилация се задава с формулата<ref>{{cite journal | author = Barbiellini, B | year = 1995 | month = | title = Gradient correction for positron states in solids | journal = Physical Review B | volume = 51 | issue = 11 | pages = 7341 | doi = | id = | url = http://nuweb.neu.edu/bbarbiellini/research/list/BBA_ART/PRB51_bba_95.pdf | format =pdf | language = en | accessdate = 27.05.2015 }}</ref>: