Книга на Еклисиаста: Разлика между версии

'''ЕклесиастЕклисиаст'''<ref>Изписване според https://www.biblegateway.com/passage/?search=Еклесиаст+3&version=BULG</ref> или '''Проповедник''' (на [[гръцки език|гръцки]]: '''Εκκλησιαστής''', на [[латински език|латински]]: '''Ecclesiastes''', на [[иврит]]: '''קהלת''', '''Кохелет'''), е книга от [[Стар завет|Стария завет]] (еврейската [[Библия]]). Заглавието на тази книга води началото си от гръцкия превод на седемдесетте ([[Septuaginta]]).

В [[Български език|българското]] заглавие на книгата е запазена гръцката дума, ''Εκκλησιαστής'', с новогръцко произношение (''η'' = ''и''), съответно побългарена (без наставката ''ής''), <ref>[http://bg-patriarshia.bg/index.php?file=bible_old_testament_24.xml Библия, Ветхий завет, Книга на ЕклесиастаЕклисиаста или Проповедника, Св. Синод на БПЦ, София, 1993 г.]</ref> а освен това се използва и славянско заглавие, ''Проповедник''. Обаче това би предполагало религиозна функция, което не отговаря напълно на действителната функция, която по-скоро е ''учител''.

В първите две глави авторът описва себе си като син на Давид и цар на Израел в Йерусалим, представяйки се като велик мъдрец, живеещ в разкошен дворец. Това би могло да се отнася само до цар [[Соломон]], понеже неговите наследници са царе само на [[Юдея]]. По-късно, традиционното схващане на равините и на ранните християни е, че ''ЕклесиастЕклисиаст'' е написан от цар Соломон. Много съвременни учени обаче изоставят това схващане, като приемат, че ''ЕклесиастЕклисиаст'' е творба в [[псевдоепиграф]]ската традиция, която придава тежест на дадено ново произведение, като го приписва на известен мъдрец. Съвременното схващане е, че ''ЕклесиастЕклисиаст'' е написан през [[3 век пр.н.е.]], когато в [[Палестина]] започва да прониква [[елинизъм|елинистичната]] култура, която завладява света с чисто земни ценности, поради което назрява необходимостта в духа на библейската традиция да се изтъкне, че земните ценности изобщо не могат да направят човек щастлив. Най-разпространено схващане е, че ''ЕклесиастЕклисиаст'' е написан около [[250 пр.н.е.]] от неелинизиран интелектуалец от средите на [[Втори храм|Втория храм в Йерусалим]]. Тази най-късна възможна датировка се определя от факта, че в [[Книга на Сирах]] (написана около [[180 пр.н.е.]]) многократно се правят цитати от ''ЕклесиастЕклисиаст'' или парафрази като от канонично, а не съвременно произведение.

Еврейският език на ''ЕклесиастЕклисиаст'' не е обичаен за епохата на царуването на цар Соломон, понеже книгата съдържа множество [[заемка|заемки]] от други езици, например от [[арамейски език|арамейски]] и [[староперсийски език]]. Влиянието на тези два езика е характерно за късния еврейски и се смята, че е настъпило след като Йерусалим бива превзет от [[Вавилон|вавилонските]] войски през [[587 пр.н.е.]]. Обаче използването на тези заемки може да се свърже и с езиковите познания на Соломон, които евентуално е натрупал при развитието на външната търговия и международните отношения ([[Първа книга на царете]] 4:30, 34; 9:26-28; 10:1, 23, 24).

==Датиране на ''ЕклесиастЕклисиаст''==

Доминик Рудман в ''Детерминизмът в ЕклесиастЕклисиаст'' (JSOTSup. 316; Sheffield: Sheffield Academic Press, 2001, стр. 13) цитира различни съвременни коментари в подкрепа на датирането на ''ЕклесиастЕклисиаст''. Същият автор в [http://www.findarticles.com/p/articles/mi_qa3679/is_199901/ai_n8843619 Бележка относно датирането на ЕклесиастЕклисиаст] в ''Catholic Biblical Quarterly'' том 61, бр. 1 (1999), стр. 47-53, обсъжда книгата на Чун Леонг Сеов ''Лингвистични доказателства и датиране на Кохелет'' в ''JBL'' том 115 (1996), стр. 653-54, в която Сеов поддържа датиране [[4 век пр.н.е.]]. В тази бележка се посочва, че „Повечето съвременни коментатори, например Р. Н. Уайбрей (Ecclesiastes, [NCB Commentary; Grand Rapids: Eerdmans; London: Marshall, Morgan & Scott, 1989] 4-12) привежда доводи в полза на датирането от средата до края на 3 век пр.н.е. Други, сред които Н. Лофинк (Kohelet [NEchtB; Wurzburg: Echter Verlag, 1980] 7) и Чарлз Френсис Уитли (Koheleth: His Language and Thought (Кохелет: неговият език и мисъл) [BZAW 148; Berlin/ New York: de Gruyter, 1979] 132-46), предлагат началото или средата на [[2 век пр.н.е.]]“.

В ''ЕклесиастЕклисиаст'' едно от названията на Бог, ''האלהים'' (''ха-елохим''), което се използва често в [[Петокнижие]]то, се среща 32 пъти, което се възприема като божие вдъхновение и дава повод тази книга да бъде причислена към библейския канон както на [[юдаизъм|юдаизма]], така и на [[християнство]]то (според [[Адам Кларк]], ''Commentary'', том III, стр. 799: ''Книгата, озаглавена Кохелет или ЕклесиастЕклисиаст, винаги е възприемана както от юдаизма, така и от християнството като написана по вдъхновение от Всевишния, и съответно се е смятала за част от свещения канон'').

''ЕклесиастЕклисиаст'' също така е в съзвучие с останалите библейски книги, където се засягат същите теми. Той е съгласен с [[Битие (Библия)|Битие]] за това, че човек е създаден от „пръст от земята“ от Бог, който му е вдъхнал жизнено дихание (''ЕклесиастЕклисиаст'' 3:20, 21; ''Битие'' 2:7; 7:22; ''[[Книга на пророк Исаия|Исаия]]'' 42:5). Освен това, ''ЕклесиастЕклисиаст'' утвърждава учението на Библията, че човек е създаден идеален и праведен, но че по собствено воля е избрал да не се подчини на Бог (''ЕклесиастЕклисиаст'' 7:29; ''Битие'' 1:31; 3:17; ''[[Второзаконие]]'' 32:4, 5). ''ЕклесиастЕклисиаст'' също така приема Бог като Създател (''ЕклесиастЕклисиаст'' 12:1; ''Битие'' 1:1) и е в съответствие с другите книги от Стария завет по въпроса за смъртта (''ЕклесиастЕклисиаст'' 9:5, 10; ''Битие'' 3:19; ''[[Псалми]]'' 6:5; 115:17 (113:25)).

Целта на ''ЕклесиастЕклисиаст'' е да открие как да си осигури човек облаги в живота, които да са в съответствие с главните цели, посочени в останалите [[Книги на мъдростта (Библия)|Книги на мъдростта]]. Според ''ЕклесиастЕклисиаст'' обаче всяка възможна облага в живота се унищожава от неизбежната смърт. Оттук ''ЕклесиастЕклисиаст'' достига до заключението, че животът (и всичко останало) е безсмислено (''суета'').

Основното заключение в ''ЕклесиастЕклисиаст'', което е и негов [[лайтмотив]], се повтаря както в началото, така и в края на книгата: ''Суета на суетите, казва проповедникът, суета на суетите, всичко е суета'' (по-буквален превод от оригинала би звучал по следния начин: ''Напълно безсмислено, казва Кохелет, напълно безсмислено, всичко е безсмислено''). Изразът ''суета на суетите'' всъщност е [[суперлатив (граматика)|суперлатив]]

"ЕклесиастЕклисиаст'' показва пътя към Бога, и как човечеството бива да изпълнява поетия си към Бога дълг като, доказва че, суетата на живота обърква човека в пътя към Бога. Ето защо, Соломон, който е имал всичко от „суетния“ светски живот, е постигнал нищо, т.е. „суета“, и щом обръща гръб на Божията воля, загубва всичко наведнъж, затова съветът му е да почуствате Бога в себе си, и да Го следвате неотлъчно и уверено, каквато и да е волята Му. Само така може да си подсигурите и по-добър живот занапред, тъй като както е казал: „Всичко се повтаря“.

Неслучайно в „Еклесиаст“„Еклисиаст“ се посочва път, който е според Божиите правила (3:10-17), предупреждава се за Божия съд (8:12, 9:1). Според „Еклесиаст“„Еклисиаст“ „мъдростта е равностойна на едно наследство“ (7:11), защото тя „запазва живота на ония, които я имат“ (7:12).

Цитати от ''ЕклесиастЕклисиаст'' или парафрази се срещат първо в ''Книгата на Сирах'': Сир. 11:5 – Екл. 4:13, Сир. 13:25 – Екл. 8:1, Сир. 14:4 - Екл. 2:21, Сир. 21:20 – Екл. 7:6.

Позовавания на ''ЕклесиастЕклисиаст'' се срещат и в [[Нов завет|Новия завет]], например в [[Послание към римляните]] 8:20 („Понеже създанието беше подчинено на ''немощ''... “), където „немощ“ е превод на гръцка дума, използвана в превода на седемдесетте за предаване на еврейската дума ''хебел''.

==Отзвук на ''ЕклесиастЕклисиаст'' извън Библията==

* Песента [[Turn, Turn, Turn]] на [[Пит Сийгър]] е по стиховете за времената в ''ЕклесиастЕклисиаст'' (3:1-8). В средата на [[1960-те]] е популяризирана от групата [[The Byrds]].

* Главният герой в разказа на [[Роджър Зелазни]] ''Роза за Еклесиаст'' ([[1963]]), номиниран за [[Награда Хюго|наградата Хюго]] използва цитати от ''ЕклесиастЕклисиаст'' за по-голям емоционален ефект.