Т-55: Разлика между версии

'''Т-54/55''' е [[Съюз на съветските социалистически републики|съветски]] [[основен боен танк]] от епохата на [[Студената война]]. Първият прототип се появява през [[1946]], малко след края на [[Втората световна война]]. Танкът е революционен за времето си и е най-произвежданият в света - – построени са около 100 000 машини от 1949 насам.

До края на [[1960]] година, Т-54/55 е основният танк на въоръжение във всички войски от [[Варшавския договор]], а до края на 1980-те той е на въоръжение в близо 60 държави по света, предимно с просъветска ориентация. В съветската армия е изместен от [[Т-62]], [[Т-72]] и [[Т-80]], но остава на въоръжение в десетки страни, някои от които разработват свои модифицирани версии. На въоръжение е в големи количества в [[Китай]] (копието [[Тип 59 (китайски танк)|Тип 59]] — – 5500), [[Сирия]] (2000), [[Северна Корея]] (до 1600), [[Куба]] (900), [[Виетнам]] (850) и [[Йемен]] (450).

Успоредно с разработката на Т-44 се работи и по нов танк – „Обект 137”, който по-късно е наречен Т-54. Първият проект е още от 1944 г., а прототипът е готов за изпитания през януари 1945 г. <ref> Устьянцев, С., Д. Колмаков. Боевые машины Уралвагонзавода – Танки Т-54/Т-55. Н.Т.: Медиа-принт. 2006, с. 30.</ref> От 11 март до 11 април [[1945]] г. на полигона край [[Кубинка]] на Главното бронетанково управление на съветската армия (ГБТУ) преминават изпитанията на новата машина. Макар да използва много елементи от Т-44, новият танк се отличава от него с усилената броня и с ново, 100-mm оръдие – първите два прототипа са били съответно с ЛБ-1 и Д-10Т на конструктора Ф. Петров, като накрая е избрано именно неговото. Държавната комисия взема решение танкът да бъде произвеждан серийно, но след отстраняване на съществените недостатъци – куполата да бъде заменена с подобна на танковете [[ИС (танк)|ИС-3]], да се добави въртящ се под в бойното отеделение, да се подобри зацепването на веригата, да се променят ъглите на бронираните листове в задната част на корпуса и др. <ref> Устьянцев, С., Д. Колмаков. Боевые машины Уралвагонзавода – Танки Т-54/Т-55. Н.Т.: Медиа-принт. 2006, с. 33.</ref> С правителствено постановление №960-402сс от [[29 април]] [[1946]] г. Т-54 е приет на въоръжение. Производството му започва едновременно в три завода – №183 в Нижни Тагил, №75 в Харков и №174 в [[Омск]]. Но доставките стават ритмични едва през [[1948]] г. Производството на първите серии, известни като Т-54-1 или Т-54 (обр. 1946 г.) е свързано с много проблеми и танкистите от бойните части се оплакват често от ненадеждната ходова част, по-слабата проходимост по мек терен в сравнение с Т-34, обратното скосяване на куполата, което води до опасни рикошети и др. През 1949 г. на държавно ниво се обсъжда дали да не бъде спряно производството на танка. Това налага сериозни промени по конструкцията, като най-съществената новост е подобрената купола, на която е премахнато обратното скосяване в предната част и е с нова, въртяща се, командирска куполка. Премахнати са и двете курсови 7,62-mm картечници СГ-43, разположени над веригите, и са заменени с една в челния брониран лист, както е при Т-44. Зенитната картечница е разположена на нов турел. Дебелината на челната броня е намалена от 120 на 100 mm. Общата масана танка е намалена с 1,7 t. Новата версия е известна като Т-54-2 или Т-54 (обр. 1949 г.).

През [[1951]] г. се появява следващата модификация на танка, известна като Т-54-3 или Т-54 (обр. 1951 г.), на която освен многобройните корекции е монтирана и нова купола, на която са премахнати всички скосявания. Всички следващи модернизации следват формата на тази трета купола. На челния долен брониран лист започва да се монтира устройство за поставяне на минен трал. В периода 1951-1956 г. конструкторите на танка работят сериозно по надеждността му и към [[1956]] г. според главния конструктор на завод №183 Л. Карцев Т-54 е способен да измине до 10 000 km без сериозен ремонт. <ref> Устьянцев, С., Д. Колмаков. Боевые машины Уралвагонзавода – Танки Т-54/Т-55. Н.Т.: Медиа-принт. 2006, с. 85.</ref>

На модификацията Т-54А, или „Обект 137Г”, появила се през [[1955]] г. вече се монтира дулен ежектор за изсмукване на газовете след изстрел. Монтиран в края на дулото, той е характерен белег на всички по-нататъшни модификации на Т-54 и Т-55. Танкът е оборудван с електрохидравличен стабилизатор във вертикална плоскост „Горизонт” за оръдието, което вече е усъвършенстваното Д10ТГ, нощен прибор за наблюдение на механик-водача – ТВН-1, нова радиостанция – Р-113, и танкоразговорно устройство - – Р-120.

На основата на Т-54А е извършена и поредната модернизация на танка – Т-54Б, или „Обект 137Г2”, от 1956 г. Оръдието вече има двуплоскостен стабилизатор „Циклон”, азимутален указател, нов прицел – ТШ2Б-32 командирът и мерачът също разполагат с прибори за нощно виждане – съответно ТКН-1 и ТПН-1-22-11, добавен е въртящ се под на бойното отделение, който рязко намалява опасността от травми на пълнача при завъртане на куполата. Танкът има и оборудване за преодоляване на водни препятствия.

В средата на [[1957]] г. новата машина е приета на въоръжение под името Т-55, а серийното производство започва година по-късно – в средата на [[1958]] г. След [[1962]] г. Уралвагонзавод започва производството на новия танк [[Т-62]] и производството на Т-55 продължава в Омския завод за транспортно машиностроене, а по лиценз в [[Полша]] и [[Чехословакия]]. През същата 1962 г. се появява и модернизираният вариант – Т-55А. Основно внимание при него е отделено на защита на екипажа от оръжията за масово поразяване и танкът е съоръжен с допълнителна вътрешна противорадиационна обшивка – ПОВ, изградена основно от полипропилен и борен оксид. Тя служи и като допълнителна защита срещу проникнали осколки – така Т-55 е първият серийно произвеждан танк, защитен и от ударната вълна, и от проникващата радиация. Премахната е и курсовата картечница, с която стреля механик-водачът, защото се е оказала неефективна. Т-55А е приет на въоръжение със заповед на министъра на отбраната от юли 1962 г.<ref>Шумилин, С., Н. Околелов, А. Чечин. Средний танк Т-55 (обьект 155). Бронеколекция – прил. сп „Моделист конструктор”, 4 (79), 2008, с. 14-18.</ref> Т-55А се произвежда изцяло в завод №174 в Омск (по късно - – Завод за транспортно машиностроене). От [[1965]] г. се въвеждат в употреба новите и по-надеждни вериги с гумено-метални шарнири. За борба срещу вертолетите от [[1969]] г. отново започва да се монтира 12,7-mm зенитна картечница ДШК-М.

В началото на 80-те е направена сериозна модернизация, имаща за цел да доведе наличните танкове Т-55 и Т-55А до ниво на защитеност и огнева мощ като Т-64А и Т-72. През април [[1983]] г. новите модификации са приети на въоръжение като Т-55М и Т-55АМ (М – от „модифицированной”). Те са оборудвани с нова система за управление на огъня „Волна”, включваща лазерен далекомер КДТ-2, балистичен изчислител БВ-55, двуплоскостен стабилизатор „Циклон” М1, нов прицел на мерача ТШ2Б-32ПВ с независима стабилизация на зрителното поле във вертикална плоскост. Добавена е система за изстрелване на управляеми ракети 9К116 „Бастион”. Нова е и радиостанцията – Р-173. Подсилена е бронировката на куполата, челната корпусна броня и дъното под механик-водача, което води до увеличаване масата на машината - – 40,9 за Т-55М и 41,5 t за Т-55АМ. Монтира се и нов, по-мощен двигател – дизелов В-55У с 620 к.с., а по-късно и многогоривен дизелов В-46-5М с 690 к.с.

През есента на същата 1983 г. е приет на въоръжение и вариантът Т-55АД – модификация на Т-55А, оборудвана с комплекс за активна защита от противотанкови управляеми снаряди – 1030М „Дрозд” (Д – от „Дрозд”). Системата открива чрез двете радиолокационни станции приближаващите се управляеми кумулативни ракети на 130 m дистанция от танка, преминава в режим на следене, когато са на 60 m от него и активира намиращите се на куполата 107-mm защитни заряди (по 4 от двете страни), когато ПТУР е на 6,7 m от танка. Вариантът с многогоривен дизелов двигател В-46-5М е Т-55АД-1. Защита „Дрозд” е монтирана и на вариантите Т-55М и Т-55АМ – съответно те са означавани като Т-55МД и Т-55АМД.

Танкът е изграден по класическа схема с три основни отделения – за управление в предната част, бойно – в средната, и моторно-трансмисионно – в задната част. Корпусът е изграден от заварени бронирани листове. Челните два бронирани листа с дебелина 100 mm са съединени под ъгъл 60°, като по този начин се увеличава защитеността при пряко попадение – дебелината на бронята достига 200 mm. В първите версии на Т-54 бронята е 120 mm, но впоследствие е намалена. Страничните бордове са с дебелина 80 mm, а таванът на корпуса е с дебелина 60 mm. Задната част на корпуса има дебелина 30 mm за горната част, 45 mm за вертикалната част, а дънната – 20 mm. Дъното е с дебелина 20 mm. Корпусът първоначално е с дължина 6270 mm за Т-54 (обр. 1946 г.), от Т-54 (обр. 1951 г.) е скъсен на 6040 mm. Т-55 и неговите модификации имат дължина на корпуса 6200 mm.

Куполата е лята, като горната част е покрита с два заварени бронирани листа с дебелина 30 mm, на които се намират люковете за командира и пълнача, а на Т-54 – и бронираният капак на изсмукващия вентилатор. Дебелината на бронята в челната част е 220 mm, 160-115 по бордовете - – 65-50 mm. В първите версии на Т-54 куполата е с обратно скосяване по цялата долна част. Поради опасността от опасни рикошети върху по-незащитената покривна част на корпуса или преки попадения в погона на куполата то е премахнато – първо от предната и странична част – за Т-54 (обр. 1949 г.), а после и от цялата купола – от Т-54 (обр. 1951 г.).

Механик-водачът седи в лявата част на отделението за управление, а в дясната част са разположени стелажи за 20 снаряда. От Т-55 там се разполагат бак-стелажи (известни и като „мокри” стелажи), които едновременно са резервоари за гориво и стелажи за снаряди. В бойното отделение от лявата страна са разположени мерачът и отзад над него -  – командирът на танка, а вдясно – пълначът. Куполата може да се върти от мерача ръчно или с електромеханичен привод. От Т-54А нататък подът на бойното отделение е въртящ се, което намалява възможността за контузии на пълнача при завъртането на куполата и движението на оръдието.

Пускът на двигателя, както и при Т-54, се осъществява с помощта на сгъстен въздух от две бутилки, разположени на левия борд до механик-водача. Новото тук е двуцилиндровият [[Нагнетител|компресор]] АК -150С, който нагнетява въздух в бутилките, вместо да се подменят празните. Общият обем на резервоарите е 960 l – 680 l във вътрешните четири и 280 l – в трите външни резервоари, разположени на листа над дясната верига. Допълнително на задната част на корпуса могат да се монтират и 2 варела с гориво с общ обем 400 l. Разходът на гориво по шосе 190-210 l на 100 km, а по пресечен терен – 300-330 l. Запасът от ход по шосе е 485-500 km, а по пресечена местност – до 320 km. С допълнителните резервоари запасът от ход съответно нараства на 700 km и 570 km.

[[File:T54 Training Parola Tank Museum 5.jpg|alt= Мястото на мерача в Т-54. Вижда се прицелът ТШ-2А-22, вляво - – механизмът за завъртане на куполата, а вдясно - – за възвишение на оръдието.|thumb|Мястото на мерача в Т-54. Вижда се прицелът ТШ-2А-22, вляво - – механизмът за завъртане на куполата, а вдясно - – за възвишение на оръдието.]]

Основното въоръжение на танковете Т-54 и Т-55 е 100-mm нарезно танково оръдие [[Д-10|Д-10Т]]. То е създадено още в 1944 г. и е монтирано първоначално на самоходните артилерийски установки [[СУ-100]]. На модификацията Т-54А се монтира усъвършенстваното Д-10ТГ, което има ежектор за продухване на барутните газове от цевта и вертикален електрохидравличен стабилизатор „Хоризонт”. След 1956 г. от версията Т-54Б и на танковете Т-55 се монтира оръдие Д-10Т2С и двуплоскостен стабилизатор „Циклон”. Далекобойността на оръдието с оптичен прицел е 6900 m, а от закрити огневи позиции – до 14 600 m. Далечина на изстрела с право мерене при цел с височина 2 m - – 1000 m за бронебоен и 1100 m за осколъчно-фугасен снаряд. Скорострелност – 7 изстрела при стрелба от място и 4 при стрелба от движение. Ъгълът на възвишение/снижение на оръдието е от +18 до –5°. Мъртвата зона за оръдието и картечницата е 20-21 m.

Боекомплектът на оръдието на Т-54, Т-54А и Т-54Б е 34 унитарни снаряда, като от тях 14 са бронебойно-трасиращи БР-412Д, БР-412Б, БР-412, и 20 – осколъчно-фугасни ОФ-412. Модернизираните версии на Т-54 – Т-54М и Т-54АМ, се изравняват като боекомплект с Т-55, а командирската им версия – Т-54АМ има 37 снаряда, колкото има и командирският Т-55К. Боекомплектът на оръдието на Т-55 е 43 унитарни снаряда: осколъчно-фугасни - – ОФ-412, ОФ-412Ж; бронебойно-трасиращи - – БР-412; бронебойно-подкалибрени - – 3БМ8, 3БМ19, 3БМ20, 3БМ25; кумулативни - – 3БК5, 3БК5М, 3БК17, 3БК17М. Снарядите са разположени в бойното и отделението за управление: 18 са поставени в бак-стелажите в предната дясна част на отделението за управление; 10 са на стелажи върху металния лист, отделящ бойното от моторно-трансмисионното отделение и 2 – с ремъчно захващане; 4 са закачени ремъчно на десния борд на бойното отделение, а 2 – на левия борд; 5 – на стелажи в задната част на куполата и 2 – закачени ремъчно на десния йѝ борд. Огнеметната версия ОТ-55 има 25 снаряда, а на мястото на бак-стелажите има резервоари с горивна смес за огнепръскачката АТО-200, която е поставено вместо сдвоената картечница. Модернизираната версия Т-55АМ разполага с 42 снаряда.<ref> Карпенко, А. В. Обозрение отечественной бронетанковой техники. СП: Невский бастион, 1996., с. 269-307</ref> От началото на 80-те на модернизираните версии Т-55М на оръдието се монтира и топлозащитен кожух.

За допълнително въоръжение се използват 7,62-mm картечници. За Т-54 се използват картечници СГМТ – танкова версия на картечницата на Пьотр Горюнов [[СГ-43]]. Една картечница е сдвоена с оръдието и чрез електроспусък се управлява от мерача. Допълнително се монтира и една курсова картечница, която се намира вдясно от механик-водача в отделението за управление.Той стреля с нея чрез бутон в десния приводен лост. В първите версии на Т-54 курсовите картечници са две и са разположени на металните листове над веригите, като общият боекомплект за трите картечници е 4000 патрона. След 1949 г. са премахнати като неефективни и заменени с една, за която е направен малък отвор в средата на горния преден брониран лист. Боекомплектът за двете картечници е 3500 патрона в 14 метални кутии с ленти по 250 патрона. От версията Т-55А нататък курсовата картечница също е премахната като неефективна и остава само една сдвоена с оръдието 7,62-mm картечница. При танковете Т-55 картечниците СГМТ са подменени с по-модерните и надеждни [[ПК (картечница)|ПКТ]]. При Т-55М боекомплектът за сдвоената картечница е намален на 2250, а при Т-55АМ, Т-55АД, Т-55АМВ и Т-55МВ той е 3000 патрона.

[[File:T55AM pic6.JPG|alt= Мястото на пълнача в Т-55АМ - – вижда се и затворът на оръдието и предпазната преграда за командира на заден план. В горния десен ъгъл се вижда прибор за наблюдение МК-4|thumb|Мястото на пълнача в Т-55АМ - – вижда се и затворът на оръдието и предпазната преграда за командира на заден план. В горния десен ъгъл се вижда прибор за наблюдение МК-4]]

В първите серии на Т-55 не е била предвидена зенитна картечница, тъй като се приема, че е неефективна за борба срещу реактивните самолети. В края на 60-те обаче във връзка с широката употреба на бойни вертолети отново започват да се използват. След 1969 г. на люка на куполата отново се монтира 12,7-mm картечница ДШК-М, с която стреля пълначът. Боекомплектът е 300 патрона в 6 метални кутии по 50 патрона.[[File:HVO 2nd Guard Combat Camera 12.7mm machine gun on T-55 Battle Tank.JPG|alt= Стрелба със зенитна 12,7-mm картечница ДШК-М|thumb|Стрелба със зенитна 12,7-mm картечница ДШК-М]]Огнеметната версия ОТ-54 от 1954 г. е въоръжена с огнемет АТО-1, монтиран на мястото на сдвоената с оръдието картечница. Изстрелва огнена смес АП-7, която се съхранява в резервоари в предната дясна част на отделението за управление, на разстояние до 160 m.

От 1983 г. модификациите Т-55М и Т-55АМ вече са оборудвани с нова система за управление на огъня „Волна”, която включва: прицел ТШСМ - – 32ПВ; лазерен далекомер КДТ-2 с обхват 500-4000 m и точност на измерването 10 m; балистичен изчислител БВ-55 с два режима на работа – автоматичен и полуавтоматичен, задаващ поправки за износване на ствола, температурата на въздуха и заряда, атмосферното налягане и скоростта на страничния вятър; двуплоскостен стабилизатор „Циклон” М1 с подобрена стабилизация; нов прицел на мерача – ТШСМ-32ПВ, който има стабилизация на зрителното поле във вертикална плоскост. <ref>http://fkoz.feodosia.com.ua/main3.phtml?link=29 </ref>

=== Средства за наблюдение и връзка ===

Мерачът след 1956 г. от Т-54Б нататък разполага освен с дневния и нощния прицел и с призмен прибор за наблюдение ТНП-165, а пълначът – с призмен перископичен прибор за наблюдение МК-4. <ref>Барятинский, М. Средный танк Т-54. Бронеколекция 4 (67) 2006. Приложение к журналу „Моделист-конструктор”, с. 10-14</ref>

За външна радиовръзка се използва радиостанция. На първите версии на Т-54 това е късовълновата 10-РТ-26 - – приемо-предавателна, телефонна, симплексна, с 4-метрова мачтова антена АМ-4, а за вътрешна радиовръзка – танкоразговорно устройство за четири абоната ТПУ-47 с комутатори и ларингофони. <ref>Барятинский, М. Средный танк Т-54. Бронеколекция 4 (67) 2006. Приложение к журналу „Моделист-конструктор”, с. 8</ref> От Т-54А тя е заменена с УКВ радиостанцията Р-113 – приемо-предавателна, с честотна модулация и три режима на работа – симплекс, полудуплекс и дежурно приемане, с 4-метрова мачтова антена. Първоначално на танковете Т-55 също се монтира радиостанцията Р-113, но от 1974 г. е заменена от Р-123 с два режима на работа: дежурно приемане и радиотелефонна свръзка - – симплекс. Радиостанцията позволява фиксирането на 4 честоти, сменяни с превключватели. Р-123 се монтира и на модифицираните Т-54М от 1977 г. На командирските танкове се монтира допълнителна радиостанция Р-112. За вътрешна връзка се използват танкови разговорни устройства Р-124 за четири абоната. Модернизираните танкове Т-55М, Т-55АМ, Т-55АМВ, Т-55МВ и Т-55АД от 1983-1985 г. имат нова УКВ радиостанция – Р-173.

=== Защита и оборудване ===

[[File:T-55AD with Drozd active protection system.jpg|alt= Т-55АД със система за защита "Дрозд"„Дрозд“|thumb|Т-55АД със система за защита "Дрозд"„Дрозд“]]

В периода [[1983]]-[[1985]] г. на модернизираните модели Т-55М и Т-55АМ е добавена допълнителна броня на куполата и е усилена челната част на корпуса с многослойна броня – бронирани листове и [[Полиуретан|пенополиуретан]], а на дъното под механик-водача е добавена противоминна защита, ходовата част е защитена от гумирани противокумулативни екрани. На моделите Т-55МВ и Т-55АМВ от 1983-1985 г. е монтирана и навесна динамична защита „Контакт 1”, включително и на бордовите екрани. Т-55Д е оборудван и с комплекс за активна защита от противотанкови управляеми снаряди – 1030М „Дрозд”. Системата се състои от осем 107-mm заряда – по четири от всяка страна на куполата, захранващ блок и 24,5 GHz радар. Системата по радиолокационен принцип открива приближаващи се управляеми кумулативни ракети на разстояние 330 m. При наближаване до 130 m от танка системата преминава в режим на проследяване и изчислява скоростта и ъгъла на приближаване. След определяне на мястото на контакт активира защитен заряд, който поразява противниковата ракета с осколки.<ref>http://www.btvt.narod.ru/3/kaz_drozd.htm КАЗ „Дрозд”</ref> Танковете в [[Афганистан]] допълнително са оборудвани и с противокумулативни екрани от решетест тип за куполата и бордовете.

[[File:Panzermuseum Munster 2010 0689.JPG|alt= Танк Т-55АМ2-B, съоръжен с димни гранати 902Б "Туча"„Туча“|thumb|Танк Т-55АМ2-B, съоръжен с димни гранати 902Б "Туча"„Туча“]]

* '''ОТ-54''' или '''Обект 481''' – огнеметна версия на Т-54 от 1954 г. На мястото на сдвоената с оръдието картечница е монтиран огнемет АТО-1, изстрелващ смес АП-7 на разстояние до 160 m.

* '''Т-54А''' или '''Обект 137Г''' – модификация на Т-54 от 1955 г. Оръдието е снабдено с ежектор и стабилизатор във вертикална плоскост. Механик водачът е оборудван с инфрачервен прибор за нощно виждане.

* '''Т-54Б''' или '''Обект 137Г2''' – модификация на Т-54 от 1955 г. Оръдието е снабдено със стабилизатор в две плоскости. Подът на бойното отделение вече е въртящ се. По-късно се добавя и инфрачервен нощен прицел за мерача.

* '''Т-54АМ''' – модификация на Т-54А от 60-те години. Монтира се новият двигател В-55, боекомплектът на оръдието е увеличен на 43 снаряда. Мерачът има инфрачервеен нощен прицел. Веригите са с гуменометалически шарнири и се монтира нова радиостанция – Р123.

* '''Т-54М''' или '''Обект 137М''' – модификация на Т-54 от 1977 г., която модернизира моделите преди Т-54А до нивото на Т-54АМ.

* '''ОТ-55''' или '''Обект 482''' – огнеметна версия на Т-55 от 1960 г. На мястото на сдвоената с оръдието картечница е монтиран огнемет АТО-200, изстрелващ смес АП-7 на разстояние до 160 m.

* '''Т-55А''' – модификация на Т-55 от 1962 г. Танкът е съоръжен с допълнителна защита срещу проникващата радиация. Отново се монтира 12,7-mm зенитна картечница ДШК-М.

* '''Т-55АЖ''' – модификация на Т-55А от 1975 г. Танкът е съоръжен с лазерен далекомер.

* '''Т-55М''' – модификация на Т-55 от 1977 г. Поставена е допълнителна броня на куполата и корпуса. Монтират се и гумени противокумулативни екрани, защитаващи ходовата част. Танкът има система за управление на огъня „Волна” и система за изстрелване на лазерно управляеми ракети „Бастион”. Оръдието има вече топлозащитен кожух. Двигателят е В-55У – 620 к.с. Монтира се и система за гасене на напалм „Сода”.

* '''Т-55М-1''' – вариант на Т-55М с многогоривен дизелов двигател В-46-5М с мощност 690 к.с.

* '''Т-55АМ''' – модификация от 1983 г., която модернизира танковете на Т-55А до ниво Т-55М.

* '''Т-55АМ-1''' – вариант на Т-55АМ с многогоривен дизелов двигател В-46-5М с мощност 690 к.с.

* '''Т-55АД''' – модификация на Т-55А от 1983 г. Двигателят е В-55У – 620 к.с. Танкът е съоръжен със система за защита от управляеми противотанкови ракети „Дрозд” и бордови противокумулативни екрани. Монтират се и 8 димни гранати „Туча”.

* '''Т-55АД-1''' – вариант на Т-55АД с многогоривен дизелов двигател В-46-5М с мощност 690 к.с.

* '''Т-55АМВ''' – модификация на Т-55АМ от 1985 г. Танкът е съоръжен допълнително с навесна реактивна броня на куполата и страничните бордове, защитаващи ходовата част. Двигателят е В-55У – 620 к.с. Монтира се и система за управление на огъня „Волна” и система за изстрелване на лазерно управляеми ракети „Бастион”.

* '''Т-55МВ''' – модификация на Т-55М от 1985 г. с монтирана допълнително навесна реактивна броня на куполата и страничните бордове, защитаващи ходовата част и система за управление на огъня „Волна”.

* '''Т-55МВ-1''' – вариант на Т-55МВ с многогоривен дизелов двигател В-46-5М с мощност 690 к.с.

* '''Т-55М5''' – дълбока модернизация на Т-55, разработена от Омския завод<ref>http://www.kbtm-omsk.ru/node/23</ref>. На танка се монтира вградена динамична защита и бордови противокумулативни екрани, нова система за управление на огъня, топлозащитен кожух на оръдието, което е 100-mm Д10-Е2С, система за изтрелване на лазерно управляеми ракети, комбиниран прибор за наблюдение на механика-водача ТВК-3 и модернизиран командирски прибор ТКН-1СМ. Двигателят е с мощност 690 к.с.

* '''Т-55М6''' – проект за дълбока модернизация на Т-55. Ходовата част е променена и удължена, а опорните ролки са 6, като може да се монтират и ролки от други модели – като Т-72 или Т-80. Монтира се нова купола на основата на куполата от [[Т-72|Т-72Б]], 125-mm гладкостволно оръдие с автоматично пълнене. Двигателят е с мощност 690 к.с. Поради високата цена за модернизация към тази разработка не е проявен интерес и е построен само един опитен екземпляр.

* '''Ramses II''' или '''T-54E''' ( E - – Egyptian) – дълбока модернизация на Т-54. Първият прототип е изработен още през 1987 г., но реално е модернизиран през 2004-2005 г. Целта е да се достигне нивото на американския танк M60A3. Корпусът е удължен и се монтира американски турбодизелов двигател TCM AVDS-1790-5A с мощност 908 к.с. Трансмисията е германска - – хидромеханична Renk RK-304. Оръдието е 105-mm нарезно оръдие M-68. Системата за управление на огъня е SABCA Titan Mk I, включваща прицел Avimo TL10-T, лазерен далекомер, метеосензор, балистичен изчислител, граден в окуляра графичен дисплей. Масата на танка е 48 t.

* '''Tiran-4''' – модификация на пленени сирийски и египетски Т-54. Запазено е оригиналното 100-mm оръдие, но се направени дребни промени по куполата – добавени са нови сандъци за оборудване в задната йѝ част, допълнителни туби с вода, нов изход за антената, капакът на пълнача се отваря назад. Над оръдието се монтира 12,7-mm картечница Browning M2HB, Сдвоената картечница е заменена с 7,62-mm Browning M1919A4. По още една такава картечница се монтира до люковете на командира и пълнача. От дясната страна на куполата е монтиран и 60-mm миномет.

* '''Tiran-4Sh''' (Sh – от sharir – силен) –модификация на пленени Т-54. Въоръжени са със 105-mm нарезно оръдие Royal Ordnance L7, прицел от „Шърман”, нови инфрачервени прожектори. Добавена е климатична инсталация, нова система за управление на огъня и нощно виждане, отзад на корпуса е изведена телефонна кутия за връзка с пехотата.

* '''T-54 AR''' (R – от rieka - – река) –модификация на Т-54А, с оборудване за преодоляване на водни пространства.

* '''T-55M3''' – дълбока модернизация на Т-55 с израелска и словенска помощ. Танкът е въоръжен със 105-mm нарезно оръдие L7/M68, зенитната картечница е 12,7-mm НСВТ. Двигателят е германски дизелов MTU MT881 с мощност 1000 к.с. Защитата е подобрена с израелска навесна броня Blaser. Съоръжен е със система за управление на огъня Fotona SGS-55 с интегриран дигитален балистичен изчислител, лазерен далекомер, прицел SGS-55 със стабилизация на меренето в две плоскости, метеодатчик. <ref> http://www.globalsecurity.org/military/world/vietnam/army-modernization.htm Vietnamese People's Army (Ground Forces) - – Modernization</ref>

* '''T-55E MK I''' ( E - – Egyptian) – модернизация на Т-55 с нов, по-мощен двигател – 650 к.с. Монтира се система за управление на огъня с лазерен далекомер и балистичен изчислител. Запазва се оригиналното 100-mm оръдие. Масата на танка нараства на 41 t.

[[File:T-55-Dozer-latrun-1.jpg|alt= Tiran-5 - – израелска модификация на Т-55 със 105-mm оръдие и булдозерно гребло|thumb|Tiran-5 - – израелска модификация на Т-55 със 105-mm оръдие и булдозерно гребло]]

* '''Tiran-5''' – модификация на пленени Т-55. Запазено е оригиналното 100-mm оръдие, но се направени дребни промени по куполата – добавени са нови сандъци за оборудване в задната йѝ част, допълнителни туби с вода, нов изход за антената, капакът на пълнача се отваря назад. Над оръдието се монтира 12,7-mm картечница Browning M2HB. Сдвоената картечница е заменена с 7,62-mm [[Browning M1919|Browning M1919A4]]. По още една такава картечница се монтира до люковете на командира и пълнача. От дясната страна на куполата е монтиран и 60-mm миномет. Отзад на корпуса е изведена телефонна кутия за връзка с пехотата, светлините са заменени с тези от M-60.

* '''Tiran-5Sh''' (Sh – от sharir – силен) – модификация на пленени Т-55. Въоръжени са със 105-mm нарезно оръдие Royal Ordnance L7M68, прицел от американския танк „Шърман”, нови инфрачервени прожектори. Добавена е климатична инсталация, нова система за управление на огъня и за нощно виждане. На някои машини се монтира отпред и гребло.

* '''T-55AD-1''' и '''T-55AD-2''' – командирски версии на T-55A. Версията T-55AD-1 е с радиостанция R-130, а T-55AD-2 – със Р-123.

* '''T-55AM Merida''' – модернизация на Т-55А от 1985 г. Танкът има усилена броня на куполата, челните бронирани листове и дъното, както и бордови противокумулативни екрани. Новост е системата за управление на огъня Merida („Мерида”), включваща интегриран в прицела лазерен далекомер, балистичен изчислител, дневно-нощен прицел, метеосензор. Монтира се и полска система за откриване на облъчване от противникови лазерни прицели WPL-1 „Bobrawa”, както и димни гранати WPD-1 „Tellur” и WWGD-1 „Erb”. Допълнителното оборудване включва рентгенометър OPS-68M1, и оборудване за обеззаразяване ZOD-2. Двигателят е W-55UWAx с мощност 640 к.с. Масата на танка нараства до 42 t.

* '''T-55AD-1M''' и '''T-55AD-2M''' – командирски версии на T-55AM Merida. Различават се по монтираните допълнителни радиостанции. T-55AD-1M има радостанция Р-130, а T-55AD-2M – Р-123. По-късно Р-130 са заменени с втора Р-123.

* '''T-55AM2BP''' –лицензна версия на чехословашките T-55 AM2-B.

* '''T-55U''' (или '''T-54AM2''') – модернизация на Т-54 до ниво на Т-55А.

* '''TR-580''' или '''TR-77-580''' (Tanc Românesc Model 580) – румънска разработка на основата на Т-55 от средата на 70-те години. Корпусът е удължен и ходовата част е с 6 опорни ролки с по-малък диаметър от оригиналните. Моторно-трансмисионното отделение е малко по-високо от останалата част на корпуса. Монтирани са и метални противокумулативни екрани на бордовете. Оръдието е A-308 – румънска версия на Д-10Т2С. Куполата е с променена форма. Масата на танка е 38,2 t.

* '''TR-580M''' – модернизирана версия на TR-580 с лазерен далекомер.

* '''TR-85''' – модификация, разработвана успоредно с TR-580, но поради липсата на достатъчно мощен двигател, пусната в производство едва през 1985 г. Машината е оборудвана с 8-цилиндров германски дизелов двигател 8VS-A2T2 с мощност 800 к.с. Оръдието е 100-mm A-308 с топлоизолационен кожух и китайски лазерен прицел Yangzhou TLRLA. Масата на танка нараства поради увеличената броня на 42,2 t.

* '''TR-85M1 Bizonul''' – модернизация на TR-85 от 1994 г. Бронята е усилена до 200 mm на челните листове и 320 мм в челната част на укполата. Системата за управление на огъня е румънска Ciclop-M – с лазерен далекомер и балистичен изчислител. Над оръдието е монтиран френски топловизор на SAGEM. Масата на танка нараства на 50 t.

* '''T-55H''' - – модернизация на Т-55, предназначена за експорт. Защитата е усилена с навесна реактивна броня и бордови гумени противокулулативни екрани, двигателят е с мощност 780 к.с. Има и нова система за управление на огъня, както и детектори за облъчване с противникови лазерни далекомери. Масата на танка е 40 t.<ref>http://upload.wikimedia.org/wikipedia/commons/6/61/T-55H%2C_Partner_2007.jpg</ref>

* '''Т-55АГМ''' – модернизация на Т-55 на Харковското ОКБ, която е многовариантна – в зависимост от желанието на клиента на танка може да се монтира или 125-mm гладкостволно оръдие КБМ1, или 120-mm гладкостволно оръдие КБМ2, използващо боеприпаси по стандарти на НАТО. Двигателят е многогоривен дизел 5ТДФМ с мощност 850 к.с. Системата за управление на огъня включва прицел 1К14, със стабилизирана в две плоскости линия на визиране и 10-кратно увеличение, вграден лазерен далекомер, цифров балистичен изчислител, топловизорен прицел ПТТ-М с топловизионна камера MATIS на френската фирма SAGEM, командирски прибор за наблюдение и прицел ПНК-4С. Динамичната защита е от ново поколение - – „Нож”.<ref> http://armyman.info/bronetehnika/tanki/28473-varianty-modernizacii-tanka-t-55.html </ref>

* '''T-55M''' – модификация на Т-55М с нова система за управление на огъня - – FCS-FV/K, нов дизайн на траковете, зенитната картечница ДШЩ е заменена с 12,7-mm НСВТ, добавени са 76-mm Wegmann димни гранати и 71-mm минохвъргачка Lyran.

* '''T-55AI "Igman"„Igman“ ''' – югославска модификация на Т-55, на която са добавяни компоненти от танка М-84 – югославски вариант на Т-72. В експортната му версия е предвидено ново 105-mm нарезно оръдие.

*[[File:Музей военной техники Оружие Победы, Краснодар (61).jpg|alt= Самоходна артилерийска установка СУ-122-54|thumb|Самоходна артилерийска установка СУ-122-54]]'''СУ-122-54''' или '''Обект 600''' – самоходна артилерийска установка, въоръжена със 122-mm оръдие. След средата на 60-те години са преоборудвани като влекачи.

=== Разработки на други държави ===

'''==== Великобритания''' ====

* '''UOS-155 "Belarty"„Belarty“ ''' – инженерна машина, съоръжена с булдозерно гребло, стрела с ескаваторна кофа и миночистачно устройство.<ref> http://forum.valka.cz/viewtopic.php/t/13200/start/-1 BELARTY UOS - – 155 </ref>

* '''ВИУ-55 „Муња”''' – бронирана ремонтно-евакуационна машина.

* '''БМП-55''' – бойна машина на пехотата, разработена през 2000 г.

* '''JVBT-55KS''' (kapitalstické státy – капиталистически страни) – експортна версия на JVBT-55A за страни извън [[Варшавски договор|Варшавския договор]].

* '''MT-55KS''' (kapitalstické státy – капиталистически страни) – експортна версия на MT-55 за страни извън Варшавския договор.

* '''VT-55A''' – ремонтно-евакуационна машина.

* '''VT-55KS''' (kapitalstické státy – капиталистически страни) – експортна версия на ремонтно-евакуационна машина за страни извън [[Варшавски договор|Варшавския договор]].

*[[File:Spot.jpg|alt= Чехословашка противопожарна машина SPOT-55|thumb|Чехословашка противопожарна машина SPOT-55]]'''VZ-55A''' – брониран влекач.

* '''T-55TZI''' – югославска версия на чехословашката ремонтно-евакуационна машина VT-55A.

*[[File:Praga 11.jpg|alt= Съветски танкове Т-55 по улиците на Прага по време на Операция "Дунав"„Дунав“|thumb|Съветски танкове Т-55 по улиците на Прага по време на Операция "Дунав"„Дунав“]]'''Операция „Дунав” ''' (1968 г.) – използвани в състава на Съветската армия при окупацията на [[Чехословакия]] от войските на Варшавския договор.

*[[File:Abandoned Iraqi T-55 tank, Gulf War.JPEG|alt= Унищожен иракски Т-55 по време на Войната в Персийския залив 1991 г.|thumb|Унищожен иракски Т-55 по време на Войната в Персийския залив 1991 г.]]''' [[Война от Йом Кипур|Войната от Йом Кипур]]''' (1973 г.) – танкове Т-55 са използвани както от страна на Египет и Сирия, така и от страна на Израел – модифицираните Tiran-5.

* '''[[Чадско-либийски конфликт|Чадско-либийски конфликт]]''' (1978-1987 г.) – танковете са използвани от либийската армия.

* ''' [[Ирано-иракска война]] ''' (1980-1988) – иракската армия използва в боевете съветски и чехословашки Т-55, а Китай доставя своята модификация Type-69 и на Ирак, и на Иран.

* ''' [[Война в Ирак (2003)|Втората иракска война]]''' (2003 г.) - – иракската армия използва Т-54, Т-55, както и китайски Type-69.

* [[Image:EgyptFlag flagof 300Eritrea.pngsvg|25px]] [[ЕгипетЕритрея]] – 260 Ramses II в активна служба и 850270 Т-54 и Т-55 на съхранение към 2012 г.<ref>The Military Balance 2012, p. 320434.</ref> От Общотях са получени 1200120 Т-5455 иса 700 Т-55доставени от СССРБългария през 2005 г. <ref name="SIPRI" />

* [[Image:Flag of Eritrea.svg|25px]] [[Еритрея]] – 270 Т-54 и Т-55 към 2012 г.<ref>The Military Balance 2012, p. 434.</ref> По данни Отна тяхStockholm 120Internation Т-55Peace саResearch доставениInstitute отимат Българиясамо през120 2005 гТ-55. <ref name="SIPRI" />

* [[Image:Flag of EthiopiaIraq.svg|25px]] [[ЕтиопияИрак]] – общо около 270 Т-54,76 Т-55 и Т-62 към 2012 г. <ref>The Military Balance 2012, p. 434327.</ref> От СССР са доставени 200300 Т-54 и 900700 Т-55, от [[Беларус]]ГДР – 4050 Т-55, от [[България]]Египет – 190250 Т-55, от [[ГДР]]Полша – 60500 Т-5455, иот 50Румъния Т– 150 TR-55 и580, от [[Либия]]Китай – 901000 Т-55.Type 59 <ref name="SIPRI" />

* [[Image:Flag of LibyaLebanon.svg|25px]] [[ЛибияЛиван]] – неизвестно количество233 Т-55, Т-6254 и Т-7255 към 2012 г. <ref>The Military Balance 2012, p. 337131.</ref> Официално Отна СССРЛиван са доставени 800180 танка Т-54 ви периода 1970Т-197755 г.като ипомощ от 2250 Т-55 вСирия периодапрез 19741992-19781993 г. <ref name="SIPRI" />

* [[Image:Flag of Pakistan-moon andPeru star(2).pngjpg|25px]] [[ПакистанПеру]] – 51165 Т-55 и 110075 TypeТ-5955 къмв 2012 грезерв. <ref>The Military Balance 2012, p. 272400.</ref> От КитайСССР са доставени 167524 TypeТ-5954 напрез четири транша от1965 до 19881973 г., а от СССР - 100 Т-54 и 100280 Т-55 през 19691974-1975 г. <ref name="SIPRI" />

=== Бивши ===

* [[Image:Flag of BulgariaEast (bordered)Germany.svg|25px]] [[БългарияГДР]] – общо 18002300 танка, доставени от СССР: 900500 Т-54 през 19541957-19591960 г. и 9001800 Т-55 в периода 1962-1970 г. <ref name="SIPRI" />

* [[Image:Flag of PolandRussia with border(bordered).svg|25px]] [[ПолшаРусия]] – общо 30002800 танка, доставени от СССР - 1500 Т-5455 в периодарезерв 1954-1964на г.сухопътните воийски и 1500176 Т-55 в периодарезерв 1964-1978на морската гпехота. <ref>The name="SIPRI"Military Balance 2012, p. 193.</ref>

* [[Image:Flag of SomaliaSerbia.svg|25px]] [[СомалияСърбия]] – общо за [[Югославия]] от СССР са били доставени 1001980 Т-54 през 1973-1974 и 50 Т-55 през 1975 г., от Египет 65 Т-54 и 20 Т-55 в периода 19771962-1981 г., от Либия – 32 Т-55 през 19901970 г. <ref name="SIPRI" />