Уикипедия

Никола Петков: Разлика между версии

Интерактивен преглед на историята
← По-стара редакцияПо-нова редакция →
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
ВизуаленУикитекст
основаване на ОФ
уточнение за интернирането 1944; форматиране: 7x тире, 3x дв. интервал, 3x кавички, 2x интервали, нов ред (ползвайки Advisor.js)
Ред 21:
| повлиян =
| повлиял = }} {{Личност/Политик
| категория = юрист
| партия =
| убеждения =
Ред 27:
| постове1 = {{Депутат-България|без заглавие=1|24о=1|6в=1|}}
| известен-с =
| отличия = }}
}}
'''Никола Димитров Петков''' ([[21 юли]] [[1893]] - – [[23 септември]] [[1947]]) е [[България|български]] [[политик]], един от лидерите на [[БЗНС]], убит от [[комунистическия режим]], установен в [[България]] след [[Деветосептемврийски преврат|преврата от 1944]].
 
В политическия живот навлиза в началото на 30-те години. Син на [[Димитър Петков]]. Брат на [[Петко Д. Петков]], убит от наемен убиец през [[1924]] г. Никола Петков участва в образуването на националния комитет на [[Отечествен фронт|Отечествения фронт]] през [[1943]] г. и в установяването на новата власт. През 1947 година е обесен заради съпротивата си срещу налагането на комунистическия режим.
 
==Ранни години==
Завършва класическия отдел на I софийска мъжка гимназия (1910). Записва се да следва право и политически науки в [[Сорбона]]та, [[Париж]]. Завръща се в България по време на [[Балканска война|Балканската война]] - – през 1912 г. е войник в гвардейския полк.
 
След Първата световна война продължава следването си в Париж . Завършва го с отличие през 1922 г.
 
Постъпва на работа в българската легация в Париж. След преврата на [[9 юни]] [[1923]] г. си подава оставката и остава да живее във Франция, занимава се с журналистика.
 
==Обществена дейност==
През 1929 г. се завръща в България - – редактор е на вестник [[Земя (вестник)|„Земя“]] (1931-1932), на вестник [[Земеделско знаме|„Земеделско знаме“]] - – орган на [[БЗНС Александър Стамболийски|БЗНС „Александър Стамболийски“]] (1932-1933). Подготвя и издава книга за [[Александър Стамболийски]], в която прави политически анализи и характеристики на личността и делото на земеделския идеолог. Член е на Постоянното присъствие на [[БЗНС Александър Стамболийски|БЗНС „Александър Стамболийски“]] (1932-1933).
 
След [[Деветнадесетомайски преврат|Деветнадесетомайския преврат]] през 1934 г. заедно с Г. М. Димитров създава радикалното крило на [[БЗНС Александър Стамболийски|БЗНС „Александър Стамболийски“]], известно като [[БЗНС Пладне|БЗНС „Пладне“]]. Сътрудничи на демократическите партии, включително и на [[Работническа партия|Работническата партия]], която е легална проява на нелегалната [[БКП]]. Избран е за народен представител в [[24 Обикновено Народно събрание]] (1938-1939). Настояват за защита и възстановяване на Търновска конституция и се обявява против едноличния режим на Борис III. По тази причина през декември 1938 г. изборът на Никола Петков за народен представител е касиран и той е интерниран в [[Ивайловград]].
 
След емигрирането на д-р Г.М.Димитров през 1941 поема ръководството на [[БЗНС Александър Стамболийски]]. Броени дни преди немската армия да навлезе в България през 1941 г. полицията интернира Никола Петков в лагера "Гонда„Гонда вода"вода“ край Асеновград. През 1942 година води преговорите с комунистите за включване на БЗНС - – Пладне в [[Отечествен фронт|Отечествения фронт]] и от август 1943 година е член на новосъздадения негов Национален комитет.<ref name="недев">{{cite book hrf| last = Недев | first = Недю | authorlink = Недю Недев | year = 2007 | title = Три държавни преврата или Кимон Георгиев и неговото време | publisher = „Сиела“ | location = София | pages = 505-507 | isbn = 978-954-28-0163-4}}</ref> ВНа края30 наянуари 19431944 г.година е интерниран в Свищов, къдетопри продължавасестра даси сеи занимавазет с политическа дейностси, скъдето организиранеостава надо Отечественияюли фронт,същата среща се с [[Коста Лулчев]] и др. политически дейцигодина.{{hrf|Недев|2007|549}}
 
В София се завръща през лятото на 1944 г.
 
== Политическа дейност ==
Един от участниците в [[Деветосептемврийски преврат|Деветосептемврийския преврат]], Никола Петков е сред възможните външни министри в първото правителство на [[Отечествен фронт|Отечествения фронт]], но остава [[министър без портфейл]] от 9 септември 1944 г. до 26 август 1945 г. През този период привържениците на правителството извършват масови убийства и заседава т.нар. [[Народен съд]], като самият Петков участва във вземането на решение за създаване на концентрационни лагери.<ref name="марков">{{cite book | last = Марков | first = Георги | authorlink = Георги Марков (историк) | year = 2003 | title = Покушения, насилие и политика в България 1878-1947 | publisher = Военно издателство | location = София | pages = 317-319 | isbn = 954-509-239-4}}</ref>
 
От лятото на 1945 г. е лидер на [[Български земеделски народен съюз - Никола Петков|Българския земеделски народен съюз - – Никола Петков]] и Обединената опозиция (антикомунистическа опозиция). От 26 октомври 1946 г. е народен представител в [[6 Велико Народно събрание|VI Велико Народно събрание]] (1946-1949).
 
Борбата му за запазване на парламентарната [[демокрация]] е обявена от [[комунист]]ите за контрареволюционна дейност. На [[24 април]] [[1947]] г. ревностният защитник на земеделската кауза Мейнард Барнс е отзован от София, а след по-малко от седмица е спрян в. “Народно земеделско знаме”. На [[5 юни]] [[1947]] г. американският сенат ратифицира подписания на [[5 февруари]] същата година мирен договор с България, което е първата стъпка към признаването на тоталитарния режим на Г. Димитров от страна на САЩ. Същият ден е снет депутатският имунитет на Никола Петков и още в сградата на Народното събрание е арестуван. Освен това са касирани 23 депутата от опозицията, с което на практика представителството на опозицията в законодателната власт е разгромено. <ref>Фол, Ал. и др., Кратка история на България, Издателство "Наука„Наука и изкуство"изкуство“, София, 1981 </ref> На [[5 август]] същата година започва режисиран съдебен процес с измислени обвинения срещу него и на [[16 август]] е осъден на смърт чрез обесване по обвинение в шпионаж. На [[19 септември]] Държавният департамент на САЩ информира София, че предстои дипломатическо признаване на Димитровия режим – 72 часа по-късно Никола Петков жестоко е убит <ref>Христо Попов, [http://www.faktor.bg/poltika/na-vseki-kilometar/2428-skapanata-politicheska-klasa-zabravi-ubiistvoto-na-nikola-petkov.html Скапаната политическа класа забрави убийството на Никола Петков], 23 Септември 2012</ref>. На [[23 септември]] [[1947]] г., въпреки протестите на западната общественост, смъртната присъда е изпълнена, гробът му е неизвестен. Реабилитиран посмъртно на [[15 януари]] [[1990]] г.
 
== ИзточнициБележки ==
<references />
 
; Цитирани източници
* {{cite book | last = Недев | first = Недю | authorlink = Недю Недев | year = 2007 | title = Три държавни преврата или Кимон Георгиев и неговото време | publisher = „Сиела“ | location = София | isbn = 978-954-28-0163-4}}
 
==Библиография==
* Гунев, Г. Към брега на свободата или за Никола Петков и неговото време. С., 1989; 2 изд. 1992.
* Семерджиев, П. Съдебният процес срещу Никола Петков. С., 1990.
* Силянов, И. Никола Петков след 1942. С., 1990.
* Стоянов, В. Предсмъртни писма на Никола Петков до Георги Димитров и Васил Коларов. С., 1992.
* Димова, Виктория А. Никола Д. Петков. Символ и поука. С., 1994.
* Процесът и зад процеса Трайчо Костов. С., 1998.
Line 69 ⟶ 71:
 
== Външни препратки ==
* [http://desebg.com/2011-01-13-09-29-50/51--you-tube КОЛЕКЦИЯ: Избрани клипове за българския комунизъм, вкл. "Liquidation„Liquidation of the Opposition"Opposition“, 1947] — – Видео за ликвидирането на опозицията в България и делото срещу Никола Петков,
* [http://www.zemedelskozname.com/Isprateni_materiali/N.Petkov/N.Petkov_main.htm Статии] zemedelskozname.com
 
Взето от „https://bg.wikipedia.org/wiki/Никола_Петков“.