Отваря главното меню

Промени

28 байта изтрити ,  преди 4 години
м
Премахнати редакции на BotNinja (б.), към версия на 84.43.145.112
|ulc=0463}}
 
'''{{Unicode|Ѣ}}''', '''{{Unicode|ѣ}}''' или '''Ят''', '''двойно Е''' или '''Е-двойно''' (на [[старобългарски език|старобългарски]]: '''{{Уникод|&#x463;}}ть''', на [[руски език|руски]] и [[украински език|украински]]: ''ять'', на [[сръбски език|сръбски]]: ''јат или jat'') е името на тридесет и втората [[буква]] от старата [[кирилица]] <FONT style="font-family:Palatino Linotype" color=black size="+2">ѣ</FONT> или на тридесет и третата буква от [[глаголица]]та {{Глаголицагл|я}}, както и на [[звук]]а, който те предават. Традиционно, нейната звукова стойност в [[Международна фонетична азбука|МФА]] се отъждествява с {{IPA|/æ/}} ([[ненапрегнато-отворена предна незакръглена гласна]]). Днес кирилската ят вече не се използва в официалния правопис на нито един славянски език, но продължава да се употребява в [[църковнославянски език|църковнославянските]] текстове. Понякога днес вместо ят погрешно се използва приличащата графично на нея [[Ъ]] или пък буквата от [[сръбска азбука|сръбската кирилица]] [[Ђ]].
 
== Ят в праславянския и старобългарския ==
[[Картинка:Glagolitic Letter Square Yati.svg|мини|left|Ъглестата (хърватска) глаголическа буква ''ят'']]
 
В [[индоевропейски праезик|индоевропейския праезик]] гласните фонеми се различават по [[квантитет]]. В резултат от съчетанието на кратката гласна '''е''' и [[ларингал]] '''Н<sub>1</sub>''' се получава [[дълга гласна]] '''ē'''. В [[праславянски език|праславянския език]] вокалната фонетична система претърпява качествени промени и дългото '''е''' се превръща в широк по своя характер звук '''ê'''. Прекият старобългарски наследник на тази гласна е [[монофтонг]]ичният „ят“ '''{{Уникод|&#x463;}}<sub>1</sub>''', наричан така по своя произход. Към вокалната система на индоевропейския език са се причислявали и [[низходящи тавтосилабични дифтонги]], които в късния праславянски се монофтонгизират под влияние на появилата се тенденция към възходяща звучност ([[Закон за възходящата звучност]] - ЗВЗ; [[Закон за отваряне на сричката]] - ЗОС). Така от индоевропейските дифтонги '''аі''', '''āi''', '''oi''' пред съгласни > праславянските '''аі''', '''āi''' > '''ê'''. Наследникът на тази гласна в [[старобългарски език]] е дифтонгичният по своя произход „ят“ '''{{Уникод|&#x463;}}<sub>2</sub>'''. Произходът на „ят“ не се отразява на неговото звучене както в старобългарския език, така и в днешните му производни. Разликата между '''{{Уникод|&#x463;}}<sub>1</sub>''' и '''{{Уникод|&#x463;}}<sub>2</sub>''' се осъществява само при резултатите от [[Палатализация в славянските езици|палатализация]] на [[заднонебна съгласна|заднонебните съгласни]]. Широкият характер на '''{{Уникод|&#x463;}}''' се доказва от обстоятелството, че в [[глаголица]]та съществува само една графема {{Глаголицагл|я}} за ятова гласна и [[йотация|йотирано]] '''а''', както и от архаичната славянска топонимия, запазена в чужда езикова среда, например в гръцкия.
 
== Ят в новобългарския ==