Чърновища: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Редакция без резюме |
|||
Ред 36:
В началото на 20 век цялото население на Чърновища е под върховенството на [[Българска екзархия|Българската екзархия]]. По данни на секретаря на екзархията [[Димитър Мишев (публицист)|Димитър Мишев]] („[[La Macédoine et sa Population Chrétienne]]“) в [[1905]] година в Чърновища има 368 българи екзархисти и в селото работи българско училище.<ref>Brancoff, D.M. La Macédoine et sa Population Chrétienne, Paris, 1905, pp. 182-183.</ref> Според [[Георги Константинов Бистрицки]] ''Черновища'' преди Балканската война има 45 български къщи.<ref>Бистрицки. Българско Костурско, Ксанти, 1919, стр. 6.</ref>
В 1915 година костурчанинът учител [[Георги Райков (учител)|Георги Райков]] пише:
{{цитат|1/2 ч. на югоизток от с. [[Дреновени]] на едно равно място до реката е разположено с. Черновища, което е прочуто с черновския фасул. Населението на това село са чисти българи и си говорят на български язик. За духовен началник признават Българския Екзарх Йосиф I и с и имат българска църква, свещеници, училище и учители.<ref name="Борбите 24">{{cite book |title=Битие на българския народ в Македония при царуването на Турция до отстъпването ѝ от Македония и изтезание на българския народ от гърците и сърбите,в: „Борбите в Македония - Спомени на отец Герасим, Георги Райков, Дельо Марковски, Илия Докторов, Васил Драгомиров |last=Райков|first=Георги |authorlink= |coauthors= |year=2005 |publisher=Звезди |location= София|isbn=954-9514-56-0 |pages=24 |url= |accessdate=}}</ref>}}
=== В Гърция ===
Line 44 ⟶ 48:
В 1945 година в селото има 325 българофони, всички с „негръцко национално съзнание“.
* [[1913]] - 207 души
* [[1920]] - 325 души, 62 семейства
| |||