Брезница (дем Преспа): Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Редакция без резюме |
|||
Ред 40:
При избухването на [[Балканска война|Балканската война]] в 1912 година един човек от Брезница е доброволец в [[Македоно-одринско опълчение|Македоно-одринското опълчение]].<ref>„Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав“, Главно управление на архивите, 2006, стр.545, 831.</ref> Селото е оплячкосано и местната църква изгорена от отстъпващата армия на [[Мехмед Есад Бюлкат]]<ref>Македонски Алманах, Индианополис, 1940 г., стр.47</ref>.
В 1915 година костурчанинът учител [[Георги Райков (учител)|Георги Райков]] пише:
{{цитат|3/4 ч. от с. [[Руля]] на северозапад, там, където се отделя от Костурското шосе шосето за Албания; 1/4 ч. разстояние покрай една суха рекичка е разположено българското с. Брезница. През средата на селото минава Албанското дефиле на северозапад между сселата [[Смърдеш]] и [[Въмбел]] за албанския град [[Билища]]. с около 124 къщи. В селото жителите си говорят чисто български. За свой духовен началник припознаваха Българския Екзарх Йосиф I. Имаха си българска църква с български свещеник п. Георги, когото гръцките андарти убиха. Имаха си свое училище и учители от селото, от които единият бе Христо Спасов. По-забележителни от първенците българи са Васил Д. Лешник, Пене Стоянов Стамнар, Васил Стоянов Мазното и др.<ref name="Борбите 23">{{cite book |title=Битие на българския народ в Македония при царуването на Турция до отстъпването ѝ от Македония и изтезание на българския народ от гърците и сърбите,в: „Борбите в Македония - Спомени на отец Герасим, Георги Райков, Дельо Марковски, Илия Докторов, Васил Драгомиров |last=Райков|first=Георги |authorlink= |coauthors= |year=2005 |publisher=Звезди |location= София|isbn=954-9514-56-0 |pages=23 |url= |accessdate=}}</ref>}}
=== В Гърция ===
| |||