Летопис: Разлика между версии

'''Летописът''' или '''хрониката''' ({{lang-la|chronica}}, от [[гръцки език|гръцки]] {{polytonic|χρονικά}}, от {{polytonic|χρόνος}}, ''хронос'', "време") е основен жанр историческо произведение, особено характерен за [[Китай|Китайската цивилизация]], [[Християнство|християнска]] [[Европа ]]и [[Ислям|Ислямския свят]]. При него обикновено се проследяват дълги периоди от време, като събитията са подредени в хронологичен ред. При следването на хронологията са се наложили поне два различни модела: година по година или царуване по царуване (династия по династия); вторият модел е особено характерен за книжовни центрове, свързани с утвърдени държавни формации като Китай или [[Византия|Византийската империя]]. При първия модел е желателно да се разграничава "летопис" от приетия в латинската традиция термин "анали" ({{lang-la|annales}}): и в двата случая става дума за повествование, подредено по години, но докато хрониката е съставена от определен автор в кратък отрязък от време и покрива често дълъг исторически период, "аналите" се актуализират всяка година: типичен пример са Фулденските или Сан-Бертинските анали, които проследяват властването на късните Каролингски владетели на Франкската империя.

 

 

 

Приема се, че първата универсална хроника, която служи за модел на по-сетнешни автори, е дело на [[Евсевий Кесарийски]], който вижда в жанра възможност да се приобщят една към друга християнската и римската перспектива върху историческото минало. Съществува и алтернативно мнение, а именно че универсалната хроника е допълнително развитие на аналите, които пък са възникнали като разширение на пасхалните таблици, необходими за всяка християнска общност за изчисляване датата на [[Великден]]. Обикновено универсалната хроника започва разказа или от [[Сътворение на света|Сътворението]], или от живота на [[Библия|библейските]] патриарси [[Ной]] или [[Авраам]]. В старобългарската литература се забелязва подчертан интерес към универсалната хроника и на практика почти всички византийски образци са преведени на [[черковнославянски език|черковнославянски]], включително и произведения от неизвестни гръцки автори. От времето на Първата българска държава - царуването на Симеон и на Петър - датират преводи на късно-античните и средновековни универсални хроники на [[Йоан Малала]]<ref>I. Thurn (ed.) Ioannis Malalae Chronographia. Berlin, 2000; В. М. Истрин. Хроника Йоанна Малалы в славянском периоде. Репринтное издание М. И. Чернышевой. Москва, 1994.</ref>, [[Георги Синкел]]<ref>Анна-Мария Тотоманова. Славянската версия на хрониката на Георги Синкел. София, 2008.</ref> и [[Георги Амартол]]<ref>C. de Boor (ed.) Georgii monachi Chronicon. 2 vols. Leipzig, 1904, repr. Stuttgart, 1978, ed. P. Wirth; В. М. Истрин. Хроника Георгия Амартола в славянорусском переводе, 3 т. Петроград/Ленинград, 1920, 1922, 1930.</ref>. Първият летопис, съставен от славянски автор, е "Историкии" от [[Константин Преславски]].<ref>В. Н. Златарски. "Най-старият исторически труд в старобългарската книжнина". Списание на БАН 27, 1923, 132-182.</ref> През 14-ти век наново бива преведен Георги Амартол, както и хрониките на [[Симеон Логотет]]<ref>St. Wahlgren (ed.) Symeonis Magistri et Logothetae chronicon. Berlin, 2006; В. И. Срезневский (ред.). Славянский перевод Хроники Симеона Логофета. Санкт Петербург, 1905</ref>, [[Константин Манаси]]<ref>Odysseus Lampsidis (ed.) Constantini Manassis Breviarium chonicum, 2 vols. Athens, 1996; Joan Bogdan (ed.) Die slavische Manasses-Chronik. München, 1966 [1922].</ref> и [[Йоан Зонара]]<ref>T. Büttner (ed.). Ioannis Zonarae Epitome historiarum, 3 vols., Bonn, 1897; A. Jacobs (ed.). Die byzantinische Geschichte bei Joannes Zonaras in slavischer Übersetzung. München, 1970</ref>.