'''Юкстамедуларен нефрон''' ({{langLang-latla| nephronum longum (juxtamedullare)}}) е специална еволюционна придобивка, характерна само за [[отделителна система| отделителната система]] на [[птица|птиците]] и [[бозайник|бозайниците]], с функция концентриране на [[урина]]та и съхраняване на телесните [[течност]]и<ref name="Tortora 870"/>. Името на тази формация е описателно за местонахождението на нефрона, идва от конюнкцията на наименованието на сърцевината на [[бъбрек]]а — "медула" и латинската представка указваща близост — "юкста-" ({{langLang-latla|medulla reni, juxta- }})<ref name="juxta"/><ref name="Bel_1"/>.
==Анатомия==
[[Бауманова капсула|Бъбречното телце]] на юкстамедуларния нефрон е в непосредствена близост до медулата, а неговата [[примка на Хенле]] се простира по цялото протежение на бъбречната медула (сърцевина). Само 15-20%<ref name="Tortora 870"/> от нефроните в човешкия бъбрек са юкстамедуларни. По протежение на кортикомедуларната граница се разполагат ''дъговидните артерии и вени'', а от тях към капсулата се разклоняват ''интралобуларните'' съдове. В сърцевината на бъбрека се намират дългите примки на Хенле. В юкстамедуларните гломерули, [[еферентна артериола|еферентните артериоли]] се групират в снопове от сравнително прави съдове - ''вази ректи'' (мн.ч.), {{langLang-latla|vasae recti}}, които прекосяват цялото сечение на медулата, за да [[перфузия|оросят]] най-вътрешния медуларен слой<ref name="Campbell 932"/>. В обратната посока, от вътрешността към кората, съдовете се групират в комплексно организираната „чудесна артериална мрежа” ({{langLang-latla|rete mirabile arteriosa}}).
==Физиология и функции==
Поради особената химична среда, [[метаболизъм|метаболизмът]] в най-вътрешната медула е [[ферментация|анаеробен]] (т.е. в отсъствие на [[кислород]]). По тези причини [[еритроцити]]те се пренасочват от правите артериоли на юкстамедуларните нефрони към [[капиляр]]ния [[плексус]] около каналчестата мрежа във външната зона на медулата, понеже присъствието им в „чудесната мрежа” ({{langLang-latla|rete mirabile}}) не е нужно. [[Градиент]]ната [[концентрация]] на [[соли]]те в медулата позволяват на примката на Хенле да абсорбира обратно максимално количество [[вода]], ако това се наложи<ref name="Campbell_935"/><ref name="Regulation"/>. В медуларната зона най-близко до събирателното легенче на бъбрека [[осмолалност]]та на средата е около 1200(mOsm/L) <ref name="Campbell_933"/>, докато в близост до кората (кортекса) е приблизително равна на тази на кръвта – около 300(mOsm/L) <ref name="Campbell_933"/>. Тази именно разлика създава предпоставки за юкстамедуларния нефрон да поеме обратно водата и другите нужни субстанции. <ref name="Campbell_935"/><ref name="Campbell_937"/>. Осмотичната изолация на медулата (сърцевината) на бъбрека от останалата част позволява екскрецията на хипертонична урина<ref name="Campbell_936"/>. Възможността на юкстамедуларния нефрон да концентрира урината е едно от основните еволюционни приспособления за живот на сушата<ref name="Campbell_936"/>.
