Народно творчество: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Редакция без резюме |
м Шаблон:Икона en → Шаблон:En икона |
||
Ред 14:
От друга страна, фолклорът може да бъде използван за внимателното описване на фигуративен разказ, който няма теологично или религиозно съдържание, но вместо това спада към безсъзнателните психологически модели, инстинкти или [[архетипи]] на ума. Това познание може да съдържа или не компоненти на [[фантастичното]], като магични, етерни същества или олицетворение на неодушевени обекти. Тези народни приказки могат да произлизат или не от религиозната традиция, но въпреки всичко са психологически по природа. „''[[Хензел и Гретел]]''“ е един добър пример за това. Може да се каже, че предназначението на този разказ е не в инструкцията (в аспекта на светското), разглеждаща безопасността в гората, или в друг аспект — например това не е един предупредителен разказ относно опасностите от глад за големите семейства, а по-скоро е една история, която извиква силен емоционален отговор у слушателя (или читателя) поради ''универсалните теми и мотиви'' като „лошата майка“, „смъртта“ и „изкупление с бащата“. Тук има място за поука и поучително разсъждение, но също така има послание, което е обърнато към психиката и психичното (морално-етична или житейско-нравствена поука).
Съвременната художествена литература, литературна теория и литературна критика дължат голяма част от своите корени и художествено-композиционни похвати на първообразите им в националния фолклор на страните по света, като универсалните сюжетни линии понякога се приписват на т.нар. [[мономит]]<ref>{{En икона
Съвременният фолклор на Западната цивилизация (общество и култура), който срещаме днес, е идентифициран от някои учени като смес от [[градски легенди]], [[Конспиративна теория|теория/и за/на конспирацията/ите]], [[Псевдонаука|псевдонаука]], [[Спекулативна художествена литература|спекулативна]] социокултурна [[критика]], експериментални [[Философия|философии]] и много други.
| |||