Калиграфия: Разлика между версии

През XI в. каролингският [[шрифт]] еволюира в ''готически'' ({{lang-en|blackletter}}), който е по-компактен и позволява на страницата да се събере повече текст<ref name=lovett2000>{{иконаEn enикона}} {{cite book|author=Lovett, Patricia|title=Calligraphy and Illumination: A History and Practical Guide|publisher=Harry N. Abrams|year=2000|isbn= 978-0810941199|page=72}}</ref>. Готическите калиграфски стилове стават преобладаващи в Европа и през 1454 г., когато [[Йохан Гутенберг]] създава първата [[печатарска преса]] в [[Майнц]], Германия, той избира готическата калиграфия като образец за своя първи печатен шрифт. По-точно за модел на първите букви за механичен набор служи ръкописното писмо, известно като textur или textualis, използвано от писарите из немскоезичните територии, оформило се под силното влияние на готическия ръкописен шрифт. В [[Германия]] центрове на калиграфията през Средновековието са [[Аугсбург]] и [[Нюрнберг]]. Известни калиграфи са аугсбургецът [[Улрих Талер]] и нюрнбергските семейства Глокендон и Нойдьорфер.

В отговор на навлизането на печатните книги, които стават по-достъпни, но не са особено красиви, по време на [[Ренесанс]]а и на [[барок]]а се появява стремеж към по-красиво ръчно изписване, както и към създаване на нови печатни шрифтове. Този процес процъфтява най-вече в [[Италия]], [[Франция]] и [[Англия]], където специализираните книги за краснопис се множат. През XV век каролингските текстове са преоткрити отново и стават основа за създаването на шрифта „хуманистичен минускул“ или ''littera antiqua''. През XVII век във Франция поради големия поток от документи, изписани с най-различни почерци, на държавно ниво се взема решение писането да става само с три стила: Coulee, Rhonde и бързописен стил, наречен Bastarda. През XVIII век из Европа и по света се разпространяват английските шрифтове<ref name="Whalley">{{иконаEn enикона}} {{cite book|author=Joyce Irene Whalley|title=The Art of Calligraphy, Western Europe & America|date=c. 1980}}</ref>.

След като книгопечатането става широко разпространено, изготвянето на [[Илюстрован ръкопис|илюстровани ръкописи]] започва да запада, но това не означава край на калиграфията.{{hrf|Zapf|2007|}} В края на XIX век се наблюдава възраждане на интереса към нея, под въздействие на естетиката и философията на [[Уилям Морис]]. В началото на XX век калиграфията в Англия преживява нов разцвет с работата на [[Едуард Джонстън]], който се сочи за баща на съвременната калиграфия.<ref name="ejf">{{En икона en}} {{cite web|url=http://www.ejf.org.uk/|title=The Legacy of Edward Johnston|publisher=The Edward Johnston Foundation}}</ref><ref name = VA>{{Цитат уеб | уеб_адрес = http://www.vam.ac.uk/content/articles/n/nal-modern-calligraphy/ | заглавие = National Art Library modern calligraphy collection | достъп_дата = 20 юни 2014| издател = [[Музей Виктория и Алберт]] | език = en}}</ref><ref>{{En икона en}} {{cite web|title=Font Designer – Edward Johnston|publisher=Linotype GmbH|url=http://www.linotype.com/733/edwardjohnston.html|accessdate=5 November 2007}}</ref>