Байкал: Разлика между версии

'''Байкал''' е [[езеро]] с тектоничен произход, разположено в южната част на Източен [[Сибир]], на границата между [[Иркутска област]] и [[Бурятия|Република Бурятия]]. Това е най-дълбокото езеро в света и най-големият природен резервоар на прясна вода. Периодът на замръзване на езерото е различен (от 4,5 до 6,5 месеца) – езерото замръзва почти цялото, освен малък, дълъг 15—20 km участък, намиращ се на изток от [[Ангара]]. <ref> {{Ru икона ru}} Галазий Г. И. [http://az-kozin.narod.ru/kniga_o_baikale2.html ''„Байкал в вопросах и ответах“'']. 1989 г. стр. 2 </ref> Периодът на корабоплаване за пътнически и товарни кораби обикновено е от юни до септември; за научноизследователски съдове навигацията започва веднага след изчистването на леда и продължава до замръзването на Байкал, т.е. от май до януари. <ref> {{Ru икона ru}} Галазий Г. И. [http://az-kozin.narod.ru/kniga_o_baikale7.html ''„Байкал в вопросах и ответах“'']. 1989 г. стр. 7</ref> От 1956 г. езерото става част от [[Иркутско водохранилище|Иркутското водохранилище]], в резултат на което нивото на водата се вдига с почти 1 m. <ref> {{Ru икона ru}} Суходолов, А. [http://www.sbras.ru/HBC/article.phtml?nid=171&id=15 ''„Электроэнергетика Иркутской области“'']. „''Наука в Сибири''“. Бр. 5—6 (2141—2142), 13 февруари 1998 г.</ref>

Максималната дълбочина на езерото е 1642 m<ref> {{En икона}} [http://users.ugent.be/~mdbatist/intas/morphometry.htm Данни за езерото Байкал]</ref> – открита през 1983 г. от [[Леонид Колотило]] и А. Сулимов, по време на [[хидрография|хидрографски]] работи при експедиция на Министерството на отбраната на СССР<ref>{{иконаRu ruикона}} Колотило, Л. ''„Военные моряки Байкала: проблемы исторической реконструкции деятельности военных моряков российского флота по физико-географическому изучению и освоению озера Байкал в XVIII—XX вв“''. Санкт Петербург. „Наука“. 2004 г. ISBN 5-02-025048-1</ref>, в точка с координати {{coord|53|14|59|N|108|05|11|E}}, което го прави най-дълбокото езеро на [[Земя (планета)|Земята]].

Според изследване на Иван Черски през 19 век, в Байкал се вливат 336 [[река|реки]] и [[поток]]а,<ref> {{Ru икона ru}} Галазий Г. И. [http://az-kozin.narod.ru/kniga_o_baikale2.html ''„Байкал в вопросах и ответах“'']. 1989 г. </ref> като в това число са взети предвид само постоянните притоци. Няма по-съвременни данни по този въпрос, но понякога като цифри се посочват 544 или дори 1123 (които показват резултата от броя на всички, а не само на постоянните притоци). Смята се също, че в резултат на въздействието на човешката дейност и климатичните промени в езерото Байкал, от 19 век до наши дни може да са изчезнали голям брой постоянни притоци.<ref> {{Ru икона ru}} Галазий Г. И. [http://az-kozin.narod.ru/kniga_o_baikale2.html ''„Байкал в вопросах и ответах“'']. 1989 г. </ref>

Водата в езерото е толкова прозрачна, че отделни камъни и различни предмети могат да се видят на дълбочина от 40 m. Това е възможно обикновено през пролетта, когато водата в езерото има син цвят. През лятото, както и през [[есен]]та, когато се развиват много растителни и животински организми, цветът на водата се променя на синьозелен и зелен, и прозрачността и&#768; спада до 8—10 m. Чистата и прозрачна вода на Байкал съдържа толкова малко минерални соли (96,7 mg/l <ref> {{иконаRu ruикона}} Галазий Г. И. [http://az-kozin.narod.ru/kniga_o_baikale2.html ''„Байкал в вопросах и ответах“'']. 1989 г. </ref>), че може да се използва вместо [[дестилирана вода]]. Бреговете се заледяват в зимно време.

В периода на [[замразяване]] (средно от 9 януари до 4 май) Байкал замръзва напълно, с изключение на малък участък с 15-20 km дължина, намиращ се край началото на Ангара.<ref> {{Ru икона ru}} Галазий Г. И. [http://az-kozin.narod.ru/kniga_o_baikale2.html ''„Байкал в вопросах и ответах“'']. 1989 г. </ref> Периодът на [[воден транспорт|корабоплаване]] за пътници и товарни кораби обикновено е от юни до септември; научно-изследователските кораби започват [[навигация]] след изчистването на езеро от [[лед]]а и я завършват при замръзването му, т.е. от май до януари.<ref> {{Ru икона ru}} Галазий Г. И. [http://az-kozin.narod.ru/kniga_o_baikale2.html ''„Байкал в вопросах и ответах“'']. 1989 г. </ref>

Съществува и друга, по-нова версия за възрастта на Байкал, повдигната от [[Александър Татаринов]] през 2009 г., която получава косвени потвърждения по време на втория етап на експедицията с апарата „Мир“ в Байкал – дейността на калните вулкани на дъното на езерото позволяват на учените да предположат, че възрастта на съвременната [[брегова линия]] на Байкал е не повече от 8 хил. години, а на по-дълбоките части – 150 хил. години. <ref>{{иконаRu ruикона}} Щеглов, И. [http://sibir.rian.ru/science/20090702/81801811.html ''Новые погружения «Миров» на Байкале укрепили гипотезу о молодости озера'']. [[РИА Новости]]. 2 юли 2009 г.</ref>

По думи на местни жители, записани през 30-те години на 20 век, до 12—13 век [[Прибайкалие]]то е населявано от народа [[баргути]]. После от запад идват [[буряти]]те, които започват активно да заселват отначало западното крайбрежие на езерото, а после и [[Задбайкалие]]то. Първите руски селища на брега на Байкал се появяват в края на 17—началото на 18 век. <ref> {{Ru икона ru}} [http://www.poimai.ru/baikal_lake/article832.html ''Предания об истории заселения и освоения края''].</ref><ref> {{Ru икона ru}} [http://ozerobaikal.info/baikal/public/legenda_baikal/92-o-zaselenii-burjatami-vostochnojj-sibiri.html ''О заселении бурятами Восточной Сибири'']</ref> Първият руски откривател на Байкал е [[казак]]ът [[Курбат Иванов]].