Алкохол: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
м Шаблон:Икона en → Шаблон:En икона |
м Шаблон:Икона ru → Шаблон:Ru икона |
||
Ред 121:
=== Строеж и особености на химичната връзка ===
Алкохолите имат молекули, които в геометрично отношение са подобни на молекулата на водата. Ъгълът R−O−H в молекулата на [[метанол]]а е равен на 109°<ref name="neyland">{{
|last = Нейланд
|first = О. Я.
Ред 144:
|}
При сравнението им с физичните свойства на сродни съединения, алкохолите имат значително по-високи температури на топене и на кипене, отколкото би могло да се предполага и в това отношение са подобни на водата. Така например, в реда на монозаместените производни на [[метан]]а, [[метанол]]ът има необичайно висока температура на кипене въпреки относително неголямата си [[моларна маса]] (вж. таблица 2.)<ref name="sch1">{{
| author =
| authorlink =
Ред 217:
}}</ref>
|align="center" | 391,7<ref name="es">{{
|автор =
|chapter = Глава I. Энергии разрыва связей
Ред 239:
|}
Поради наличието на две полярни връзки C−O и O−H молекулите на алкохолите притежават електрически [[диполен момент]] (напр. за алканолите той е 5,3-6,0х10<sup>−30</sup> C.m <ref name="neyland" />. Електростатичните заряди в молекулата на метанола са както следва: атомът на въглерода има заряд от 0,297 e; атомът на водорода от хидроксилната група 0,431 e; атомът на кислорода — 0,728 e<ref>{{
| coauthors = Бушуев Ю. Г., Дубинкина Т. А.
| title = Компьютерное моделирование структур метанола и жидкого метана
Ред 250:
| issue = 9
| pages = 1629
}}</ref>. Същевременно, [[йонизационна енергия|йонизационната енергия]] на алкохолите е по-ниска, отколкото при водата<ref>{{
|автор =
|chapter = Глава III. Потенциалы ионизации
Ред 274:
* Алилов спирт: 9,67 eV.
Следва да се отбележи, че влиянието на хидроксилната група е особено голямо при съединенията с къса въглеводородна верига. Така например, метанолът и етанолът се смесват неограничено вода и имат доста високи плътности и температури на кипене за молекулната си маса, докато в същото време висшите алкохоли са хидрофобни и малко се различават в свойствата си от съответните въглеводороди (вж. Таблица 4.)<ref name="roberts">{{
|coauthors = Робертс Дж., Касерио М.
|часть =
Ред 311:
|align="center" | 186,33
|-
|Температура на кипене, °С<ref name="xumuk">{{
| author = Чичибабин А. Е.
| authorlink =
Ред 323:
| lang =
| description =
}}</ref><ref name="vs">{{
|автор =
|chapter = Глава XIV. Физико-химические свойства жирных спиртов
Ред 371:
|}
Във воден разтвор киселинните свойства на алкохолите намаляват с увеличаването на моларната маса и разклонеността на въглеродната верига <ref name="chem1">{{
| coauthors = Курц А. Л., Брусова Г. П., Демьянович В. М.
| authorlink =
Ред 393:
За оценка на киселинността в газова фаза се използва енергията на дисоциация <math>\Delta G_\mathrm{a}</math>.
В таблица 5. са приведени стойностите на <math>\mathrm{p}K_\mathrm{a}</math> и <math>\Delta G_\mathrm{a}</math> при 25 °C за някои алкохоли и сравнителни данни за други съединения<ref name="pka">{{
| author = Ведерников А. Н.
| title = Кислотность и основность органических соединений в растворах и газовой фазе
Ред 466:
Обикновено подобни реакции не спират на указания стадий, а водят до реакции на нуклеофилно заместване на хидроксилната група или отделяне на вода.
Като основи алкохолите са доста слаби и относителната им основност, за разлика от киселинността, се запазва както в разтвор, така и в газова фаза<ref name="barton2">{{
|автор =
|часть =
Ред 489:
Основността на алкохолите се оценява по константата за основност <math>\mathrm{p}K_\mathrm{BH+}</math><ref>
{{
|автор =
|chapter = Функции кислотности
| |||