Калиграфия: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
м Шаблон:Икона en → Шаблон:En икона |
м Шаблон:Икона ru → Шаблон:Ru икона |
||
Ред 41:
==== Японска калиграфия ====
Японската калиграфия се появява през VII век въз основа на китайските стилове. Японските калиграфи създават няколко нови стила, които се отличават с по-голяма простота и емоционалност. Японските логограми обозначават цели понятия, притежават дълбок философски смисъл и способстват за формиране на структурно-образно възприятие у хората. През [[Едо (период)|епохата Едо]] (1600—1868) се появяват декоративни стилове като ''кабуки-модзи'' и ''дзьо-рури-модзи'', които са използвани при създаването на афиши и програми за театрите Кабуки и Дзьорури<ref name=enc>{{
Изкуството на японската калиграфия изисква максимална съсредоточеност и спонтанност при изпълнението. Намирайки се под въздействието на естетиката и практиката на [[дзен]]будизма, в самия дзен тя е средство за медитация, път на познание и духовно завещание на учителя<ref name=enc/>.
Ред 109:
В славянската писменост, започнала своето развитие през IX век, писмената система и нейният външен вид силно се различават от тези при латинския език. В продължение на няколко века се употребяват заедно [[глаголица]] и [[кирилица]], но постепенно кирилицата се налага, като отделни откъси или думи на глаголица се откриват в кирилски ръкописи до XIV век. След IX век в зависимост от предназначението на текста се развиват различни шрифтове – ''устав'', ''полуустав'', ''попгерасимово писмо'', всички под силно влияние на гръцкия минускул (бързопис).
Най-ранната форма на изписване на кирилицата получава наименованието ''устав''. Той, както и глаголицата, се изписва само с малки букви. Главната му особеност е силна отчетливост и прави линии в начертанията на буквите. Болшинството форми са ъгловати, буквите имат широк, тежък характер, изписват се с широко [[Перо (инструмент)|перо]], а между думите липсва разстояние. Към XIV век започва развитието на по-олекотения стил ''полуустав''. За него е характерно по-светло и закръглено изписване с по-дребни букви. Има голям брой знаци над редовете (например „титла“ и „слово титла“ използвани в богослужебните книги), въведени са и [[препинателни знаци]]. Буквите са с по-голяма подвижност и размах, имат множество долни и горни камшичета.<ref>{{
Усъвършенства се и оформлението на [[илюстрован ръкопис|ръкописните книги]]. Под влияние на украсата, възприета във [[Византия|византийските]] ръкописи, през XIII—XIV век в славянските книги се налагат заставки (украсени композиции преди началото на блок с текст), инициали (украсена начална буква) и концовки (завършващи орнаментални мотиви в края на текста). Появяват се илюстративни цикли в царските кодекси – като [[Томичов псалтир|Томичовия псалтир]] около 1360 г., [[Лондонско евангелие|Лондонското евангелие]] от 1356 г., [[Манасиевата летопис]] от 1344-45 г., Мюнхенския сръбски псалтир от края на XIV век, Киевския псалтир от 1397 г. Първата буква се украсява и оцветява в червен, син или зелен цвят или се изписва със злато.
| |||