Разлика между версии на „ЗИТ-151“

Началото и развитието
(премахнат рекламен сайт)
(Началото и развитието)
==Началото и развитието==
[[File:Bundesarchiv Bild 183-S1024-016, VEB Robotron Elektronik Dresden, Computer EC 1040.jpg|thumb|right|250px|ЕС 1040 от единната ситема компютри, произвеждана в ГДР от VEB Robotron Elektronik Dresden]]
С лицензното производство на ЗИТ 151 в България се постави началото за производство на големи ЕИМ. Внедряването на тази система за производство предложи на пазара една изчислителна машина, но и създаде кадри за производство и обслужване на такава техника, внедри технология за производство непознато до тогава в България, създаде нови промишлени мощности и поминък в други населени места с изграждането на заводи, кооперирани със Завода за изчислителна техника. При преминаване към производството на ЕИМ от единната система (ЕС) за социалистическия лагер, в ЗИТ се произвежда централният процесор ЕС 2020, системата ЕС 1020, както и окомплектовката за всички произвеждани ЕИМ в социалистическия лагер от ЕС от подсистеми за дискови запомнящи устройства (управление плюс 6 бр. запаметяващи устройства на магнитен диск (ЗУМД) - 7 Mb или 29 Mb) и подсистемите за запаметяващи устройства на магнитна лента (управляващите устройства плюс 6 бр. периферни запаметяващи устройства на магнитна лента (ЗУМЛ)). В [[Благоевград]] се произвеждат механичните конструкции в Завода за механични конструкции (ЗМК), в [[Русе]] се произвеждат печатнипечатните праткиплатки в специализирания Завод за печатни платки за цялото производство на ДСО [[ИЗОТ]]. В гр. [[Стара Загора]] започва производството на дискови запаметяващи устройства, комплектуващи всички ЕИМ, произвеждани в социалистическия лагер. В [[Пазарджик]] в Завода за магнитни дискове се произвеждат прецизно изработените носители - дискови пакети за ЗУМД. Завод Електроника в София се специализира в производството на захранващи устройства за такива ЕИМ. В Пловдив дваса заводаспециализираните заводи за производство на периферни устройства - Завод за пишещи машини и, Завод за запаметяващи устройства на магнитна лента (ЗУМЛ) и Завода за периферни устройства (ЗПУ), който произвежда флопи-дисково периферно устройство (ЗУМГД). В [[Пазарджик]] в Завода за магнитни дискове се произвеждат прецизно изработените носители - дискови пакети за ЗУМД. В [[Пловдив]] завод „Кочо Цветаров“ произвежда [[Гъвкав магнитен диск|дискети]] за [[Флопи-дисково устройство|флопи-дискови устройства]]. Създаваните български продукти, са предназначени изключително за допълване листа на български перифернипериферните устройства, включвани към изчислителните машини от единната система в СССР, Унгария (ЕС 1010), ГДР (Германска демократична република) (ЕС 1040) и България (ЕС 1020).
 
== Източници ==