[[Файл:Domine, quo vadis?.jpg|мини|250px|Domine, [[quo vadis]]?]]
{{фактИзточник|Краят на поемата е незавършен подобно на романите с продължение, които са били много популярни в средата на XIX век и между впрочем съвсем не непонятен за по-малкия Альоша, който извършва литературна кражба постфактум, целувайки брат си Иван по устните:|2015|9|2}} {{цитат|... Но той изведнъж мълчаливо приближава до стареца и тихо го целува по безкръвната деветдесетгодишна уста. Ето и целия отговор. Старецът трепва. Нещо мръдва в ъглите на устните му; той отива към вратата, отваря я и му казва: "Върви си и не дохождай вече ... не дохождай никак ... никога, никога!" И го пуща по "тъмните площади на града". Пленникът си отива.|}}
{{фактИзточник|Краят на Петокнижието при Достоевски, започващо с "престъплението и наказанието" е вечният руски кръст със световният ред и сигурност от 19 век — бреме огромно за плещите ѝ. Наказание достойно за "духовното престъпление" на отцеубиеца Иван и за физическия му извършител — Смердяков (Малюта Скуратов се появява епизодично на "бала на Сатаната" в "[[Майстора и Маргарита]]").|2015|9|2}}
{{фактИзточник|Пленникът на стареца се пуща по тъмните площади на Севиля, за да види историческия край на "своето дело" - [[аутодафе]]тата и [[домът на Пилат|домът на онзи който е упражнявал върховната власт по време на Страстите му]], а целувката гори на сърцето на стареца, останал си с предишната идея и както отвръща Альоша на Иван:|2015|9|2}} {{цитат|- И ти заедно с него, и ти?|}}
