Франкофон: Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
мРедакция без резюме
България и франкофонията
Ред 1:
[[Image:Map-Francophone World.png|thumb|300px|right|Тъмно синьо: майчин език; Синьо: административен език; Светло синьо: втори официален или неофициален език; Зелено: франкофонски малцинства]]
 
''Франкофон'' e човек, който може да говори [[френски език|френски]]. Геополитически се използва, за да обозначи някойнякого, който говори френски като майчин език или се самоидентифицира с тази езикова група. Като прилагателно означава френско-говорящговорещ, независимо дали се отнася за индивид, илиза групи или за места.
 
В по-тесен смисъл идеята за франкофонфранкофона достига отвъд речниковото значение за "френско-говорящговорещ". Терминът специфичнопо-конкретно се отнася до хора, чиято културакултурна среда е предимно асоцииранасвързана с френския език, независимо от етиката и географските различия. Франкофонската култура отвъдизвън [[Европа]] ев голяма степен дължи своето последицаразпространение на [[Френскатафренската колониална империя]].
 
Франкофонските страни включват [[Франция]], [[Белгия]], [[Канада]], [[Швейцария]], [[Хаити]] и, [[Френска Западна Индия]] и, някои колонии в [[Африка]] и, предишни френски и белгийски колонии. Тези страни са членове на Франкофонската организация.
 
Тези страни са членове на франкофонската обшност в света, наречена ''Международна организация на франкофонията'' (на френски: „Organisation internationale de la Francophonie“, МОФ). Организацията включва също така и страни, които са франкофонски в по-широк смисъл на думата, заявявайки подкрепа за нейните цели и принципи. [[България]] също е член на МОФ, за което заслуга има президент [[Жельо Желев]].
 
== Виж още ==