Отваря главното меню

Промени

махам твърдения без източник; факт
 
== Преговорите ==
{{факт|Първата стъпка по темата предприема [[Николай Португалов]] от [[КГБ]] (изпратен от [[Виктор Фалин]]), разговаряйки като специален съветски пратеник и представител със съветника на канцлера [[Хелмут Кол]] - [[Хорст Телчик]]. Португалов дава принципното си съгласие за обединението но при две важни условия - излизане на Германия от НАТО и изтегляне на американските ядрени оръжия от територията на страната. САЩ разбирайки за съветските условия от своя страна поставят свое непреодолимо препятствие - Германия да е в НАТО.|2015|9|23}}
 
{{факт|На 20 януари 1990 г. Тачър и Митеран стигат до извода, че за англо-френско влияние в [[Източна Европа]] остават [[Румъния]] и [[България]], понеже [[Полша]], [[Чехословакия]] и [[Унгария]] ще попаднат неминуемо под бъдеща немска доминанта.|2015|9|23}}
 
На 10 февруари 1990 г. Михаил Горбачов завява, че германците сами трябва да решат по кой път да поемат.<ref>в. "Труд", "329 дни покер за обединена Германия", брой 271 /21 381/, 1 октомври 2010, стр. 27</ref>
 
{{факт|Начало на преговорите за международно саниране на падането на [[Берлинска стена|Берлинската стена]] се слага по време на конференция на тема "Открито небе", състояла се в Отава на 13 февруари 1990 г. Преговорите във формат "две плюс четири" са проведени в четири кръга: 5 май в Бон, 22 юни в Берлин, 17 юли в Париж (с участието на Полша) и на 12 септември в Москва.|2015|9|23}}
 
{{Източник|В хода на преговорите въпросът за промененото [[статукво]] остава отворен. На 10 септември 1990 г. по време на телефонен разговор между последния съветски президент [[Михаил Горбачов]] и канцлерът [[Хелмут Кол]] се постига договореност за оттеглянето на съветските войски от ГДР до края на 1994 г., като Германия поема разходите. Преговорите са мъчителни най-вече поради позицията на Франция и Великобритания по тях. Тези две страни настояват процесът на обединение да се отложи за по-дълъг период от време, опасявайки се от прекалено германско засилване на Стария континент. Британското правителство прави последен отчаян опит да забави процеса на обединение, като изисква неприемливото за съветската страна искане след обединението британските войски да имат правото на провеждане на военни учения на територията на бившата ГДР. Съветската страна отхвърля това искане категорично. В крайна сметка, в нощта на 11-ти срещу 12-ти септември [[държавен секретар|държавният секретар]] [[Джеймс Бейкър]], по настояване на немския си колега [[Ханс-Дитрих Геншер]] успява да убеди британската страна да оттегли това свое искане, с което отпада и последната дипломатическа пречка за международно признание на обединението на Германия.|2015|9|3}}
 
== Ратификация ==
{{Източник|Договорът окончателно решил [[обединение на Германия|обединението на Германия]] от [[съюзници]]те през Втората световна война е ратифициран от всички страни по него, като последната ратификация е на [[Върховен съвет на СССР|Върховния съвет на СССР]] от 4 март 1991 г.|2015|9|3}}
 
== Съдържание ==
{{Източник|Договорът възстановява немското единство и окончателно потвърждава пълния [[суверенитет]] на [[Германия]] над територията над двете немски държави, включително и по отношение на своите вътрешни и външни работи. Единна Германия включва териториите на ГДР, Федерална република Германия и [[Западен Берлин]], като Германия се отказва от териториални претенции към съседни страни, като същевременно потвърждава отказа на немската държава от производство, притежаване и разпореждане с ядрени, биологични и химически оръжия.|2015|9|3}}
 
== Източници ==