Акация: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Termininja (беседа | приноси) Редакция без резюме |
Sachokolev (беседа | приноси) мРедакция без резюме |
||
Ред 26:
'''Акациите''' (''Acacia'') са [[род (биология)|род]] [[храст]]и и [[дърво|дървета]] от семейство [[Fabaceae]], описани за пръв път в [[Африка]] от [[Линей]] през [[1773]].
[[Цвят (ботаника)|Цветовете]] на акацията са бели и имат приятен аромат. [[Плод]]овете, плоски шушулки подобни на тези на [[фасул]]а, узряват в края на лятото. В тях се съдържат
[[листо|Листата]] са овални и са подредени до 21 на една дръжка, обикновено с нечетен брой. В основата на всяка дръжка има по два бодливи шипа, които предпазват дървото от животните.
Акацията обикновено расте по
Акацията расте много бързо. Достига на височина до 25 m, а на възраст до 100 години. С помощта на силно разрасналите си и дълбоки [[корен]]и тя черпи храна от почвата. Корените на акацията притежават голяма способност да дават издънки, ако стъблото се отсече. Дървесината [[гниене|гние]] трудно, като на открито издържа до 80 години.
Ред 36:
Акацията е ценен медоносен вид. От нея през месеците май-юни пчелите събират нектар от който правят акациев мед. Повече мед се получава от по-стари дървета. Това е така, защото и в по-сухо време развитата и дълбоко достигаща коренова система на акацията достига до по-влажни слоеве на почвата и така се секретират по-големи количества нектар. Растежът на акацията е изключително бърз и може да бъде илюстриран със следното лично наблюдение.
Характерно за акациевия мед е, че не кристализира дълго време - до 2 години. Прозрачен и бледо-зеленикав на цвят е един от първите медове, които се добиват през годината в много региони на страната. Особено много акациеви насаждения има в северна България и по поречието на р. Дунав. Отделянето на нектара от акациевите дървета не е константно. То зависи от температурата, като оптималната е 24 градуса
== Източници ==
| |||