Народни песни на македонските българи: Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Редакция без резюме
Редакция без резюме
Ред 49:
Така огромната част от песните са от серското село Просеник - записани от живеещата в Сяр певица Дафина. Другите песни също са записвани в Сяр - тези от Лехово са записани от стара жена, представена му от Дафина, а тези от Дебърско от дебрани, работещи в града.<ref name="Динеков"/> Сборникът няма жанровото разнообразие на излезлия на следната 1861 година Миладинов сборник „[[Български народни песни (сборник)|Български народни песни]]“, „но допринася твърде много за пропагандирането на българската народна поезия сред учените слависти“.<ref name="Тодоров 129">{{cite book |title= Българската етнография през Възраждането |last= Тодоров |first= Делчо |authorlink= |coauthors= |year= 1989 |publisher= Издателство на Българската академия на науките |location=София |isbn= |pages= 129 |url= |accessdate=}}</ref>
 
Сборникът е издаден за втори път на български от [[Петър Динеков]] в 1966 г. В него заедно с оригиналния текст е направен и превод на български на Верковичовия предговор и добавена уводна студия „Делото на Стефан Веркович“.<ref>{{cite book |title= Народни песни на македонските българи. Книга първа. Женски песни |last=Веркович |first=Стефан И |authorlink= |coauthors= |year=1966 |publisher=Български писател |location= София |isbn= |pages= |url= |accessdate=}}</ref>
 
== Външни препратки ==