Народни песни на македонските българи: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Редакция без резюме |
Редакция без резюме |
||
Ред 51:
В обширния предговор Веркович очертава етническите граници на южните райони, населени с „български славяни“:
{{цитат|Но самь ове песме назвао бугарскима а ни словенскима, збогъ тога, єръ данасъ кадъ бы когодъ македонскогъ Славенина запитао: што си ты? съ места бы му одговоріо: я самь Болгаринъ, а свой єзыкъ зову болгарскимъ
Но аз тези песни нарекох български, а не славянски, защото, ако днес попитате някой македонски славянин „Какъв си ти“, веднага ще ви отговори: аз съм българин, а своя език наричам български.<ref>{{cite book |title= Народне песме македонски Бугара. Скупио Стефанъ И. Верковићъ. Кньига прва Женске песме |last= |first= |authorlink= |coauthors= |year=1860 |publisher= Правителственомъ кньигопечатньомъ |location=У Београду |isbn= |pages=XIII |url= |accessdate=}}</ref>}}
Предговорът е с характер на етнографски очерк за българите в Македония и е извор на „важни сведения за бита, езика, етническото самосъзнание, поминъците и етническия състав на населението от различните селища“.<ref name="Тодоров 129-130">{{cite book |title= Българската етнография през Възраждането |last= Тодоров |first= Делчо |authorlink= |coauthors= |year= 1989 |publisher= Издателство на Българската академия на науките |location=София |isbn= |pages= 129-130 |url= |accessdate=}}</ref> Цел на предговора е да даде верни етнографски данни за българския характер на Македония, тъй като гръцките, както и някои западни автори тенденциозно „тези предели ги наричат гръцки“.<ref name="Тодоров 130">{{cite book |title= Българската етнография през Възраждането |last= Тодоров |first= Делчо |authorlink= |coauthors= |year= 1989 |publisher= Издателство на Българската академия на науките |location=София |isbn= |pages= 130 |url= |accessdate=}}</ref>
Сборникът е издаден за втори път на български от [[Петър Динеков]] в 1966 г. В него заедно с оригиналния текст е направен и превод на български на Верковичовия предговор и добавена уводна студия „Делото на Стефан Веркович“.<ref>{{cite book |title= Народни песни на македонските българи. Книга първа. Женски песни |last=Веркович |first=Стефан И |authorlink= |coauthors= |year=1966 |publisher=Български писател |location= София |isbn= |pages= |url= |accessdate=}}</ref>
Още в предговора Веркович изяснява, че замисля да издаде втори том на сборника с трапезни и юнашки песни, а по-късно ще записва народни приказки и предания. Поради ангажираността си в диспута около „[[Веда Словена]]“, не успява да го осъществи приживе и събраните от него материали са издадени като „[[Народные песни македонских болгар]]“ в 1920 г. в Петроград и „[[Южномакедонски народни приказки]]“ в 1932 г. в Прага.<ref name="Тодоров 130"
== Външни препратки ==
| |||